Решение № 58 от 28.02.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Дупница, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Ива Д. Г.а като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20231510201302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Л. Д. Г. с адрес: гр. Б.........,жк. Е.......... № ......,вх........,ет.........,ап......... със съдебен адрес: гр. Б............, ул. ,,Т......... А.“ № ...... вх. МОЛ, ет. 1, офис № 24, адв. М. Д. е депозирал жалба против Наказателно постановление (НП) № 23-0332-000614/29.09.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като оспорва описаната в него фактическа обстановка. Излагат се съображения, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, като се иска неговата отмяна, както и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като отново се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо изразява становище по депозираната жалба, като счита, че същата е неоснователна, а издаденото наказателно постановление - правилно и законосъобразно, предвид което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

1

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че жалбоподателят претендира разноски за възнаграждение на адвокат и съдът счете, че жалбата е основателна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.09.2023 г. полицейски автопатрул в състав С. Р. и И. С. – служители на РУ Рила осъществявали служебните си задължения, в изпълнение на които извършвали обход на с. Бараково, като и двамата били със светло отразителни жилетки. Забелязали, че на питейно заведение в центъра на селото седят няколко човека, поради което спрели на улица в близост до същото. Около 00.18 ч. забелязали, че от центъра към тях се движи автомобил.

Полицейските служители решили да направят проверка на водача и за целта св. С. слязъл от служебния автомобил, застанал на осветено място на улицата и на разстояние от около 10 метра подал сигнал със стоп палка към водача, който обаче въпреки възприемането на сигнала, не спрял, а продължил управлението на автомобила. Свидетелят С. забелязал, че водачът не е сам в автомобила, на предната седалка, на който седяла жена. Свидетелят Р. последвал със служебния автомобил водача, а другия полицейски служител И. С. тръгнал пеша, тъй като разстоянието било съвсем кратко и по-бързо щял да пресрещне автомобила чийто водач не се подчинил на подадения сигнал. Своевременно докладвали на дежурния в РУ-Рила за случая. И двамата полицейски служители идващи от различни посоки видели водача да спира, след което излязъл от автомобила. След като полицейските служители се легитимирали, поискали документи на водача, същият представил само личната си карта, като при разговора с него усетили, че водачът лъха на алкохол. Казали му, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а той им отговорил, че е изпил две ракии и се качил само да си прибере автомобила. Впоследствие пристигнал Б . Г.

- познат на жалбоподателя, който се държал арогантно с полицейските служители, които го отпратили. След 15 минути служителите получили обаждане от оперативния дежурен, който ги уведомил, че същото лице е подало сигнал срещу тях на тел. 112, че са искали подкуп от жалбоподателя. Последният писмено заявил, че не е искал подкуп от полицейските служители. Приключвайки с проверката, тъй като водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества била изготвена необходимата документация – били съставени актове за установяване на административно нарушение – 2 бр. и издаден на водача талон за медицинско изследване. За така констатираното нарушение на чл. 103 от ЗДвП на водача бил съставен АУАН № GA 1001804 от 02.09.2023 г. от С. Р. – мл. полицейски инспектор в присъствието на свидетеля И. С. - мл. инспектор за това, че на 02.09.2023 г. в 00:18 ч. в с. Бараково Л. Д. Г. управлява по ул. ,,Палаузов“ лек автомобил ,,Ф..........“ с рег. № .......... и при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР, водачът не се съобразява със подадения сигнал и продължава движението си по ул.

,,К. Л.ов“, където е установен. Актът бил съставен на място в присъствието на свидетел И.

С. и предявен на водача, който обаче отказал да го подпише, който отказ бил удостоверен с 2 подписа на същия свидетел.

Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе административни наказания.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от показанията на актосъставителя Р. и свидетеля по акта С., очевидец на деянието. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като се основават на преките им и непосредствени възприятия, като им дава пълна вяра. Същите не съдържат никакви противоречия и са логични, последователни и ясни. Поддържат изцяло отразеното в съставения от св. Р. АУАН, като и двамата по ясен и категоричен начин изясняват мястото на констатираното нарушение, времето и начинът на извършването му, при които е било установено и възприето от тях. Съдът не кредитира изложеното в показанията на свидетелите С. и Г., доколкото същите са в близки, лични и семейни отношения, доколкото първата живее на съпружески начала с жалбоподателя, а вторият е ползвал услугите на жалбоподателя за ремонт на помещение в къщата му в деня предхождащ случая. Несъмнено св. С. е заинтересована от изхода на делото, тъй като е в съпружеско съжителство с жалбоподателя, а св. Г. е възложител по договор, по който изпълнител е жалбоподателя. Съдът не възприема за достоверно заявеното от нея, че с жалбоподателя и детето им вървели пеша към домът им, когато били настигнати от патрулния автомобил. Тези данни са изцяло опровергани, както от показанията на актосъставителя Р. при устроената между него и С. очна ставка, при която последният е заявил, че е възприел същата, когато е слязла от автомобила управляван от жалбоподателя, така и от показанията на св. С., който е категоричен, че при подаване на сигнала със стоп палка водачът Л. Г. не е бил сам в автомобила, а на предната седалка до него е имало жена.

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН съдържа реквизитите, визирани в чл.

42 от ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено обосновават признаците на съответния състав. Не е налице и неяснота или противоречие относно мястото на нарушението, което еднозначно и в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че е извършено от жалбоподателя управлявайки автомобила си по ул. ,,Палаузов“ в село Бараково, където не се е съобразил с подадения сигнал със стоп палка и е продължил движението си по ул. ,,К. Л.ов“, където е установен /слязъл е от автомобила/.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – съставен е в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

3

Спазени са и изискванията на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съгласно които а ктът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Нарушителят е отказал да подпише акта, поради което същият не може да се позовава на нарушаване разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

Събраните по делото доказателства установиха, че жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и управление на МПС.

Същият, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задължението, визирано в чл. 103 от ЗДвП - при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Извършвайки горното нарушение, жалбоподателят явно е целял да избегне проверката за употреба на алкохол, но това не изключва наличие на субективната страна.

Предвидените наказания по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един до шест месеца и глоба от 50 до 200 лв. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като при определяне размера на наказанията, АНО е взел предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на извършителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи и биха изпълнили целите на наказанието – да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът ще потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0332-000614/29.09.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Л. Д. Г. с адрес: гр. Б.........,жк. Е.......... № ......,вх........,ет.........,ап......... са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________