Решение № 1348 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110202268 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на К. Е. Т. против Наказателно постановление № 22-4332028907/24.01.2023 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за процесуални нарушения (неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; брой свидетели в АУАН); за обективна несъставомерност и за негоден субект на отговорност. Моли за отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за субективна несъставомерност. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата. Намира за доказано наличието на виновно поведение. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2022 г., около 16:35 ч. жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил Т,,***'', ДК № ,,***'' (собственост на съпругата му – Н.П.Т.) в гр. София, по ул. „История славянобългарска“, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „Индустриална“. При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР, същите били уведомени от ОДЧ, че автомобилът е със служебно 1 прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДП, считано от 05.04.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля К. Л.; АУАН; постановление на СРП; НП; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от ОПП-СДВР; справка от Гаранционен фонд.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, преди инкриминираната дата, както и за липса на уведомяване на собственика за цитираното обстоятелство.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Едновременно с това, при липса на данни за изисквана допълнително информация, под формата на справки от други институции (справките в информационните масиви на Гаранционен фонд за служители на МВР се извършват в реално време), възражението за неспазен тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН се явява основателно, при датата на съставяне на АУАН (28.07.2022 г.), отнесена към тази на проверката на водача (07.04.2022 г.).

Същвременно, възражението, касателно броя свидетели в АУАН е неоснователно, 2 доколкото единствената хипотеза, за която императивно е регламентиран брой от двама е по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, в приложното поле на който настоящият случай не попада, а наличието на един свидетел в класическия случай носи признаците на достатъчност (в този смисъл Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-в; Р от 13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас с-в; Р 25.04.2008 по а.д.

1228/2008 I кас с-в и др.).

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно, и от материалноправна гледна точка.

От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП). От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с обстоятелството, че срокът на действие на застрахователната полица е изтекъл), респективно – да е бил в състояние да съобрази цитираното обстоятелство, в контекста на забрана за управление и да уведоми ползвателя за него. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. св, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно, вкл. и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС (предвид задължителния характер на което съдът не намира за необходимо да отговаря детайлно на възражението на АНП за евентуален умисъл или непредпазливост).

В този смисъл и възражението за субективна несъставомерност почива на изцяло обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, като претендираният размер не носи признаците на прекомерност – съобразен с липсата на фактическа и правна 3 сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-028907/24.01.2023 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на К. Е. Т. била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на К. Е. Т., ЕГН ********** сумата от 200 (двеста) евро - деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4