Определение № 1067 от 04.12.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1067 гр. гр. Добрич, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500781 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“ ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт С. С. срещу Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в отхвърлителните му части, а именно за сумата от 765,36 лв.-частично от 3 765,36 лв.-главница по извлечение от счетоводни книги на заявителя; за сумата от 274,09 лв.,частично от 1 350,91 лв.-договорна лихва за периода от 05.04.2023г. до 05.03.2025г., за сумата от 401,96 лв.,частично от сумата 1 977,54 лв.-обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.04.2023г. до 05.06.2025г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

Сключен е Договор за потребителскси кредит от 28.02.2023г. между заявителя и Ф. Д. А. от гр.Д. , ул.***, съгласно чл. 7.1 от който размерът на кредита е сумата от 3000 лв., включва се и сумата от 765,36 лв.- общ размер на застрахователна премия, от която 525,59 лв.-застраховка „Банк пакет 3 кредит + сметка и 239,77 лв. „Банк пакет 3 сметка“.Застраховател по договора за застраховка е „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане „, клон България.

За да отхвърли претенцията, произтичаща от сключения застрахователен договор, районният съд е приел, че сумите по застрахователни договор са дължими към трето лице, различно от заявителя.На следващо място е прието, 1 че разходите по договора за застраховка не са били включени в ГПР по кредита, поради което уговорения годишен процент не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, въз основа на който е сключен договора за потребителски кредит.Като застрахователен агент на застрахователните дружества, заявителят не е страна по договора и не е титуляр на вземането за застрахователната премия.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно това, че качеството на потребител на физическото лице- кредитополучател предпоставя прилагането на нормите на ЗПК.

Съгласно чл.11 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, които са дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Част от потребителската защита включва правото на потребителя да бъде информиран относно компонентите на годишния процент на разходите.

В настоящия случай в процесия договор е посочен ГПР 34,26 , като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той , какви са неговите компоненти, както и влизат ли в него разходите, свързани с дължимата застрахователна премия.

На следващо място законосъобразен е решаващият извод на районния съд, че застрахователните премии не съставляват вземане на заявителя по делото, а на трето лице- по-конкретно на упоменатите по-горе застрахователни дружества.

С тези мотиви разпореждането , инкорпорирано в атакуваната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ следва да се потвърди в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение 2 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №990 от 25.07.2025г. по Ч.гр.д.№1851/2025г. по описа на РС гр.Добрич, в отхвърлителните му части, а именно: за сумата от 765,36 лв.-частично от 3 765,36 лв.-главница по извлечение от счетоводни книги на заявителя,съставено въз основа на Договор за потребителски кредит № 7053415271, сключен на 28.02.2023г.; за сумата от 274,09 лв.,частично от 1 350,91 лв.-договорна лихва за периода от 05.04.2023г. до 05.03.2025г., за сумата от 401,96 лв.,частично от сумата 1 977,54 лв.-обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.04.2023г. до 05.06.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1067 гр. гр. Добрич, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500781 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“ ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт С. С. срещу Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в отхвърлителните му части, а именно за сумата от 765,36 лв.-частично от 3 765,36 лв.-главница по извлечение от счетоводни книги на заявителя; за сумата от 274,09 лв.,частично от 1 350,91 лв.-договорна лихва за периода от 05.04.2023г. до 05.03.2025г., за сумата от 401,96 лв.,частично от сумата 1 977,54 лв.-обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.04.2023г. до 05.06.2025г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

Сключен е Договор за потребителскси кредит от 28.02.2023г. между заявителя и Ф. Д. А. от гр.Д. , ул.***, съгласно чл. 7.1 от който размерът на кредита е сумата от 3000 лв., включва се и сумата от 765,36 лв.- общ размер на застрахователна премия, от която 525,59 лв.-застраховка „Банк пакет 3 кредит + сметка и 239,77 лв. „Банк пакет 3 сметка“.Застраховател по договора за застраховка е „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане „, клон България.

За да отхвърли претенцията, произтичаща от сключения застрахователен договор, районният съд е приел, че сумите по застрахователни договор са дължими към трето лице, различно от заявителя.На следващо място е прието, 1 че разходите по договора за застраховка не са били включени в ГПР по кредита, поради което уговорения годишен процент не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, въз основа на който е сключен договора за потребителски кредит.Като застрахователен агент на застрахователните дружества, заявителят не е страна по договора и не е титуляр на вземането за застрахователната премия.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно това, че качеството на потребител на физическото лице- кредитополучател предпоставя прилагането на нормите на ЗПК.

Съгласно чл.11 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, които са дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Част от потребителската защита включва правото на потребителя да бъде информиран относно компонентите на годишния процент на разходите.

В настоящия случай в процесия договор е посочен ГПР 34,26 , като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той , какви са неговите компоненти, както и влизат ли в него разходите, свързани с дължимата застрахователна премия.

На следващо място законосъобразен е решаващият извод на районния съд, че застрахователните премии не съставляват вземане на заявителя по делото, а на трето лице- по-конкретно на упоменатите по-горе застрахователни дружества.

С тези мотиви разпореждането , инкорпорирано в атакуваната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ следва да се потвърди в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение 2 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №990 от 25.07.2025г. по Ч.гр.д.№1851/2025г. по описа на РС гр.Добрич, в отхвърлителните му части, а именно: за сумата от 765,36 лв.-частично от 3 765,36 лв.-главница по извлечение от счетоводни книги на заявителя,съставено въз основа на Договор за потребителски кредит № 7053415271, сключен на 28.02.2023г.; за сумата от 274,09 лв.,частично от 1 350,91 лв.-договорна лихва за периода от 05.04.2023г. до 05.03.2025г., за сумата от 401,96 лв.,частично от сумата 1 977,54 лв.-обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.04.2023г. до 05.06.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3