Решение № 70 от 10.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр.Велинград, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200204 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Костандово, ул. „Васил Левски“ № 64А, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Г., против Наказателно постановление (НП) № 26-0367000132/10.06.2026 г., издадено от Началник група при ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград.

С обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя И.

С. Т. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 1 022,58 евро/1 999,99 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети и 15 (петнадесет) контролни точки.

В жалбата се навеждат подробни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа се, че наложената глоба в размер на 1 999,99 лева противоречи на императивната материалноправна норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която 1 установява абсолютно определен (фиксиран) размер на глобата от точно 2 000,00 лева, поради което административнонаказващият орган е наложил санкция, несъществуваща в закона, което представлява съществено нарушение на материалния закон и принципа на законоустановеност по чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Навеждат се и доводи за нарушаване на правото на защита поради смесване на алтернативните състави на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в обстоятелствената част на постановлението, както и за допуснати нарушения на процедурата по издаване и оформяне на талона за изследване съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Отправя се искане за цялостна отмяна на обжалвания акт, а алтернативно – за неговото изменение.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят И. С. Т., редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Н., който поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

Районният съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административнонаказателен акт съгласно чл. 63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

На 24.01.2026 г. около 10:00 часа в гр. Костандово, общ. Ракитово, на ул.

„Васил Левски“ срещу № 12, с посока на движение към гр. Ракитово, жалбоподателят И. С. Т. управлявал лек автомобил марка „БМВ Х3“ с рег. № *********, собственост на А. С.ова Т.а. При движението си автомобилът бил спрян за полицейска проверка от автопатрулен екип при РУ – Велинград в състав полицейските служители С. Г. и И. П.. При спирането проверяващите органи констатирали, че водачът лъха на алкохол, говори заваляно и не носи свидетелство за управление на МПС. За извършване на специализирана проверка по контрол на пътното движение било потърсено съдействие от сектор „Пътна полиция“, като на място пристигнал мл. автоконтрольор М. Р.

Е..

2

На водача И. С. Т. било предложено да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0096. Водачът категорично отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство. На Т. бил издаден Талон за изследване № 274908, ведно с 8 броя контролни стикери серия А № 102168, с указание да се яви за изследване във ФСМП – Велинград в срок до 45 минути от връчването му.

Жалбоподателят отказал да подпише и да получи талона за изследване, както и да даде кръвна проба за медицинско изследване, за което в талона бил оформен отказ, удостоверен с подписа на един свидетел.

За констатирания отказ от проверка мл. автоконтрольор М. Р. Е., в присъствието на свидетеля С. И. Г., съставил срещу И. С. Т. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4216520/24.01.2026 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП.

Актът бил предявен на водача, който го подписал с отбелязване „нямам възражения“ и получил препис от него срещу подпис на същата дата. За констатираното неносене на СУМПС на водача бил съставен фиш за глоба серия GT № 18379060/24.01.2026 г., а със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2176447/24.01.2026 г. било постановено временно отнемане на СУМПС.

Въз основа на съставения

АУАН и материалите по административнонаказателната преписка, Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ - Велинград издал обжалваното НП № 26-0367000132/10.06.2026 г., с което за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП на И. С. Т. били наложени административни наказания: глоба в размер на 1 022,58 евро/1 999,99 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР били отнети 15 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 23.06.2026 г., а жалбата срещу него била подадена до съда чрез ССЕВ на 06.07.2026 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел С. И. Г., кредитирани от съда като последователни, логични, безпристрастни и съответстващи на писмените 3 материали по делото. Разгледани в съвкупност, доказателствата изграждат единна и непротиворечива фактическа картина.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на санкционния акт, в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и пред местно и предметно компетентния районен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При служебната проверка за законосъобразност съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з583/14.01.2026 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН преклузивни и давностни срокове за образуване на административнонаказателното производство и за издаване на наказателното постановление.

Наказателното постановление обаче страда от съществен порок в материалноправно отношение, който налага цялостната му отмяна.

Основният и сам по себе си достатъчен порок, водещ до незаконосъобразност на обжалвания акт, е налагането на административно наказание, което не е предвидено в закона. Наложената с наказателното постановление санкция в размер на 1 022,58 евро/1 999,99 лева не съответства на приложимата санкционна разпоредба.

Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е императивна и предвижда кумулативно налагане на административни наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години“ и „глоба“ в абсолютно определен (фиксиран) размер от точно 2 000 (две хиляди) лева. В закона липсва предвиден диапазон (минимум и максимум) за размера на глобата, като на

4 административнонаказващия орган не е предоставено правомощие по своя преценка да индивидуализира, намалява или увеличава този размер.

В обжалваното наказателно постановление наказващият орган е определил глоба в размер от 1 999,99 лева. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и правилата за закръгляване по чл.

13, ал. 1 от ЗВЕРБ, довело до краен резултат в евро от 1 022,58 евро (който съвпада с резултата от превалутирането на законовия размер от 2 000,00 лева поради математическото закръгляване до втория знак след десетичната запетая по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗВЕРБ), не може да санира допуснатото нарушение.

С определянето на глоба в размер на 1 999,99 лева административнонаказващият орган е излязъл извън рамките на законово установената му компетентност и е наложил санкция, която не съществува в правния мир за посоченото нарушение. Фундаменталният принцип за законоустановеност на административните нарушения и наказания, прогласен в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, повелява, че деянията, съставляващи административни нарушения, и съответните за тях наказания се определят единствено със закон или указ. Нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН изисква наказанието да се налага строго в границите, очертани от закона, а чл. 27, ал. 5 от ЗАНН изрично забранява определянето на глоба под предвидения в закона най-нисък (в случая фиксиран) размер. Налагането на глоба, която се отклонява от законово установения фиксиран размер – дори с една стотинка, представлява грубо нарушение на тези императивни законови изисквания.

В разглеждания казус не е налице неправилна преценка на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства в рамките на законов диапазон, а налагане на санкция praeter legem (извън закона). Това не представлява техническа или очевидна фактическа грешка, която съдът би могъл служебно да коригира чрез правомощието си за изменение на наказателното постановление по чл.

63, ал. 7 от ЗАНН. Правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН за изменение предполага законосъобразно определено по вид наказание, което при наличие на предпоставки може да бъде намалено по размер или заменено с по-леко по вид. Съдът обаче не разполага с правомощие да увеличава наложеното наказание или да замества волята на административнонаказващия орган, като сам определя санкция с нов, по-висок размер, тъй като това би 5 влошило неоправдано положението на санкционираното лице и би надхвърлило предоставените от закона съдебни правомощия.

Когато е наложена санкция в размер, който законът изобщо не предвижда, наказателното постановление е изначално лишено от законова опора в санкционната си част, което опорочава волята на наказващия орган в нейната цялост. Тъй като кумулативната санкция по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява неразривно единство от наказание лишаване от право на управление и абсолютно фиксирана глоба, материалната незаконосъобразност на глобата обуславя цялостна незаконосъобразност на наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН и налага неговата пълна отмяна.

За пълнота на изложението съдът отбелязва, че изложените от защитата доводи относно наличие на здравословни проблеми и прием на медикаменти, които евентуално биха повлияли на пробата за алкохол, са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Задължението на водача да се подложи на проверка с техническо средство е абсолютно, като при съмнение за неточност отчетените стойности могат да бъдат проверени чрез медицинско и лабораторно химическо изследване, каквото в случая жалбоподателят също е отказал да осъществи. Констатираният порок относно размера на санкцията прави безпредметно обсъждането на останалите възражения по съществото на извършеното деяние.

С оглед изложеното Наказателното постановление № 26-0367000132/10.06.2026 г. следва да се отмени като незаконосъбразно.