Решение № 2 от 07.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Кюстендил, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№9721/27.08.2025 г. от И. А. Д., чрез пълномощника адв. Н. Н., насочена срещу Решение №408/24.07.2025 г., постановено по гр.д. №569/2025 г. по описа на Районен съд - Дупница.

Решението се приема за неправилно от въззивника, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Той акцентира на установените в производството обстоятелства, а именно: че страните са наследници на общия им наследодател А. Й. Д.; че след неговата смърт само въззивникът владял имота за периода от 2006 г. до 2024 г., с оглед на което го бил придобил по давност, за което свидетелствал издаденият Нотариален акт №***, том II, рег.№4020, дело №279/2024 г.

Никога не предполагал, че ищцата била собственик на 1/3 ид.ч. от имота, за които също имала издаден констативен нотариален акт. Оспорва последната да е владяла и стопанисвала имота. Единствено въззивникът го поддържал и стопанисвал след смъртта на техния баща. В жалбата обстоятелствено се цитира съдебна практика в хипотеза, в която срещу владелеца бил предявен ревандикационен иск в защита на правото на собственост върху недвижим имот, но в течение на производството 1 ответникът по иска предал владението на трето за процеса лица, извършвайки действие на разпореждане с имота.

По същество се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение с последица признаване на въззивника за единствен собственик на процесния имот.

Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – М. А. И., чрез пълномощника адв. Н. Б. от АК – К. Излага се становище за недопустимост на въззивната жалба, евентуално за нейната нередовност.

По основателността на жалбата се поддържа, че от събраните в производството доказателства било безспорно установено, че въззивникът не е владял изцяло процесния имот, а бил негов държател спрямо частите на останалите съсобственици.

Липсвали предприети от И. Д. едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да е демонстрирал намерението си да придобие имота за себе си, които да са били доведени до знанието на останалите собственици. Изложеното се установявало от показанията на разпитаните свидетели, правилно оценени от решаващия съд, който достигнал до обоснован извод за основателност на предявения ревандикационен иск.

Искането е за оставяне на въззивната жалба без уважение с последица потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се съдебни разноски за въвзивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателят й и оспорва от насрещната страна.

Съдът – в настоящия му въззивен състав, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд - Дупница съд е бил сезиран с искова молба от М. А. И. срещу И. А.

Д..

Поддържано е било, че бащата на страните - А. Й. Д., е бил собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** в с. К., махала „*****“, община Б., област К., с площ по скица: 1218,43 кв.м., ведно с построените в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж и три броя паянтови стопански постройки.

След смъртта на баща си А. Й. Д. ищцата придобила 1/3 ид.ч. от посочения погоре имот. За това бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и давностно владение № ***, том I, рег. № 2055, дело № 116/2016 г. от 23.06.2016 г.

Посочено е било, че ищцата продължила да упражнява правата си върху имота до 01.10.2024 г., когато ответникът успял да се снабди с Нотариален акт за собственост 2 на недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно владение /констативен/ № ***, том II, рег. № 4020, дело № 279/2024 г. от 01.10.2024 г.

Счита се, че в полза на ответника не са осъществени предпоставките на придобивната давност, макар и понастоящем той да осъществява фактическата власт върху процесния имот, като отказвал да я предостави на ищцата.

При посочените обстоятелства е било отправено искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** съгласно скица № *** от 08.04.2025г. на Община Бобов дол издадена по кадастрален план на с. К., общ. Б., област К., одобрен със Заповед № 305/28.12.2001г. на Кмета на Община Бобов дол, адрес на имота: с. К., махала „******“, община Б., област К., с площ по скица: 1218,43 кв.м., при съседи по скица:

ПИ-***, собственост на В. П. А., ПИ-***, собственост на Д. В. Б. и общински път, ведно с построените в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж и три броя паянтови стопански постройки, както и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху процесните 1/3 ид.ч. от имота, както и да бъде отменен издадения в полза на И. Д. нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно владение /констативен/ № ***, том II, рег. № 4020, дело № 279/2024г. от 01.10.2024г., в частта, с която е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от имота (равняващи се на притежаваните от ищцата права върху имота).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. А. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал предявения иск като неоснователен. Твърдял е, че в периода от 2006 г. до 2024 г. единствен е владял имотът, предмет на иска, поради което го придобил по давност. Сочил е, че в този период е поддържал, облагородявал и поддържал имота, докато ищцата не се интересувала от нугои не го посещавала.

Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на ответника И. А. Д., че ищцата М. А. И. е собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № ***, съгласно скица № *** от 08.04.2025г. на Община Бобов дол, издадена по кадастрален план на с. К., общ. Б., област К., одобрен със Заповед № 305/28.12.2001г. на Кмета на Община Бобов дол, адрес на имота: с. К., махала „*****“, община Б., област К., с площ по скица: 1218,43 кв.м., при съседи по скица: ПИ-***, собственост на В. П. А., ПИ[1]***, собственост на Д. В. Б. и общински път, ведно с построените в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж и три броя паянтови стопански постройки. Осъдил е И. А. Д. да предаде на М. А. И. владението върху описаните 1/3 ид.ч. от поземления имот и находящите се в него сгради. Отменил е, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно владение 3

/констативен/ №***, том II, рег. № 4020, дело № 279/2024г. от 01.10.2024г. на нотариус С. М. за размера на признатите на ищцата М. А. И. 1/3 ид.ч. от описаните имоти.

Осъдил е И. А. Д. да заплати на М. А. И., сторените по делото разноски, а именно: 100 лева – държавна такса и 1500 лева – адвокатско възнаграждение.

За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел фактите въз основа на събраните по делото доказателства, като установената фактическа обстановка се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Действително по делото не е било спорно, че А. Й. Д. – баща на страните в настоящото производство, е бил собственик на процесния недвижим имот Видно от приложената на л. 33 от делото Скица № 134/08.04.2025 г. имотът не е заснет в КККР, а съобразно актуалния му регулационен статут представлява поземлен имот № *** съгласно скица № **** от 08.04.2025г. на Община Бобов дол издадена по кадастрален план на с. К., общ. Б., област К., одобрен със Заповед № 305/28.12.2001г. на Кмета на Община Бобов дол, адрес на имота: с. К., махала „*****“, община Б., област К., с площ по скица: 1218,43 кв.м., при съседи по скица: ПИ-***, собственост на В.П.А, ПИ[1]***, собственост на Д. В. Б. и общински път, ведно с построените в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж и три броя паянтови стопански постройки.

Не е било спорно също, като се установява и от приобщеното Удостоверение за наследници изх. № 19.11.04.2014 г., издадено от Кметство с. К., както и от приложените на 36 и 73 от делото такива, че общият наследодател на страните А. Й. Д. е починал на ******* г. и е оставил за свои законни наследници трите си деца – К. А.

Д., М. А. И. и И. А. Д..

Пред въззивната инстанция при настоящото разглеждане на делото не са ангажирани допълнителни доказателства и не са били заявени искания за събиране на такива.

При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск (Предявеният с нея иск е допустим, макар и предявен за защита на идеална част от съсобствен недвижим имот – В трайната си съдебна практика ВКС приема, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това, 4 тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Искът гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял, което право също включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване - в т.см. Решение № 3/2020 от 05.01.2022 г. по т. д. № 3/2020 г. ОСГК на Върховния касационен съд), предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба (след отстраняване на установени нередовности досежно нея).

По правилността:

Исковата претенция намира своето правно основание в нормата на чл. 108 от закона за собствеността (ЗС).

Разпоредбата на чл. 108 от ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“.

Основателността на иск с посоченото правно основание е обусловена от кумулативната установеност на следните предпоставки: че вещта, предмет на иска е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва без да има правно основание или евентуално правното основание е отпаднало. В доказателствена тежест на ищеца по този иск е установяването при условията на пълно и главно доказване на правопораждащият правото им на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на очертаните с исковата молба предели и упражнявана от ответника фактическа власт. При установяване на посочените факти в тежест на ответника е да установи със средствата на ГПК правно основание за осъществяваното държане на спорната част.

При така разпределената доказателствена тежест и ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че страните по делото притежават права в съсобствеността на процесния имот.

По делото липсва спор, че той е би собстевонст на А. Й. Д. – баща на страните по делото.

Констатира се от приобщеното Удостоверение за наследници изх. № **.11.04.2014 г., издадено от Кметство с. К., както и от приложените на 36 и 73 от делото такива, че общият наследодател на страните А. Й. Д. е починал на ******* г. и е оставил за свои законни наследници трите си деца – К. А. Д., М. А. И. и И. А. Д..