Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 03.11.2023, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 101/2023
Вид
Решение № 179
Подписан
03.11.2023
В сила
29.04.2024
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Сливница, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

К. А. А., с ЕГН **********, с адрес в гр. ............., обжалва електронен фиш серия „К”, № 5070738, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, за това, че на на 22.07.2021 г. в 13.24 часа на АМ Европа, 19+500 км. с посока на движение от ГКПП – Калотина към гр. София, като водач на МПС – л.а. „Додж”, модел „Джърни“, с рег. № ............. при ограничение на скоростта за движение от 110 км.ч., въведено с пътен знак В-26 и допълнителна табела Т 2, се движел със 137 км./ч. (или с превишение от 27 км./ч.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2, т. 3 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Жалбоподателят иска електронният фиш да бъде отменен.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

На 22.07.2021 г. в 13.24 на АМ Европа, 19+500 км. с посока на движение от ГКПП – Калотина към гр. София, с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1 е заснет лек автомобил, марка л.а. „Додж”, модел „Джърни“, с рег. № ........ да се движи със скорост от 137 км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 110 км./ч. извън населено място. С това водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За нарушението е съставен електронен фиш серия „К”, № 5070738, издаден от ОДМВР - София. Следва да се приеме, че същият е бил управляван от 1 жалбоподателя, тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, последния не е представил декларация с данни за лицето, което е управлявало цитираното МПС на установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са налице основания за анулиране на така издадения фиш.

Безспорно е установено също така, че в района на 19+500 км. на АМ Европа се е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1. Техническото средство било валидно към датата на която е било установено нарушението, видно от приложения по делото протокол от проверка № 63-СИСИС/28.09.2020 г., поради което по безспорен начин е установена и скоростта, с която автомобила се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в обжалвания фиш данни съдът възприема за безспорно установени и с оглед разпоредбата на чл. 189 ал.

15 от ЗДвП.

От приложената по делото справка за собственост на лек автомобил марка „Додж”, модел „Джърни“, с рег. № ........ се установява, че същият е собственост на жалбоподателя К.

А. А..

При така описаната фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш, издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, 2 сметката, или мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.

Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.

В случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване) от които се налага извода, че техническото средство с което е била измерена скоростта на движение и е заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя. Различно от изложеното тълкувание, води до нелогичната интерпретация, че се издава електронен фиш и се санкционира лице, без да е налице извършител, което противоречи както на правната, така и на житейската логика.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S 1 № 11743с1, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Според решаващия съдебен състав на първо място безспорно е установено по делото, че на конкретния пътен участък е наличен ограничаващ скоростта на движението знак В-26, въвеждащ задължителна максимална скорост на движение от 110 км./ч. В случая не е задължително и наличието на указателна табела даваща разяснение, че на този участък се извършва контрол на скоростта на движението.

От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и място, жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, както правилно е посочено там – чл. 21 ал.2 от ЗДвП, като вместо със скорост от 110 км.ч. се е движил със скорост от 137 км./ч. или е превишил максимално допустимата скорост с 27 км.ч. поради което подлежи на 3 санкция на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 100 лева. В случая АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба глоба, поради което не се налага нейното изменение.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14 - дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по, като в същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация, жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т.е. той не се е възползвал от предоставената му законова възможност. С оглед на това законосъобразно е ангажирана неговата отговорност.

Видно от протокола за използване на АТСС на 22.07.2021 г. и справката от ОППСДВР е категорично установено, че процесната мобилна система е била настроена преди започване на функционирането й единствено за заснемане на нарушения, осъществени в платното за движение в посока от ГКПП - Калотина към гр. София (или посока за задействане приближаващ), където се е движил и процесният автомобил. В този смисъл е безспорно установено, че измерената скорост на движение е именно на процесния лек автомобил л.а. „Додж”, модел „Джърни“, с рег. № ........ . При анализа на данните от снимковия материал се установява, че при измерване на скоростта, автомобилът се е намирал в посоката на движение, която е била зададена и на радара. Доколкото от протокола за използване на АТСС е видно, че радарът е бил настроен за заснемане единствено на автомобили в посока на движение от ГКПП - Калотина към гр. София, то и законосъобразно е била измерена скоростта на движение именно на процесния л.а. марка „Додж”, модел „Джърни“, с рег. № ........, а не на насрещно движещо се МПС.

За прецизност следва да се отбележи, че не е налице несъответствие между установената скорост на движение и тази за която е санкциониран нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана съобразно трайната и ноторно известна практика на наказващия орган от установената скорост да бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което винаги е в полза на водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост с 3 км. по – ниска от реално установената.

С тези аргументи обжалваният електронен фиш, следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Предвид изхода от спора и с оглед направеното в срок искане с основание чл.63д, 4 ал.3 ЗАНН, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съобразно чл.24 НЗПП. За да определи размерът на присъденото възнаграждение, въззивната инстанция взе предвид, че делото не представлява правна и фактическа сложност и процесуалният представител на въззиваемата страна е представил писмена защита, но не се е явявал в открито съдебно заседание.

С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 5070738, издаден от ОДМВР София, с който на К. А. А., с ЕГН **********, с адрес в гр. ............., за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, за това, че на 22.07.2021 г. в 13.24 часа на АМ Европа, 19+500 км. с посока на движение от ГКПП – Калотина към гр. София, като водач на МПС – л.а. „Додж”, модел „Джърни“, с рег. № ............. при ограничение на скоростта за движение от 110 км.ч., въведено с пътен знак В-26 и допълнителна табела Т 2, се движел със 137 км./ч. (или с превишение от 27 км./ч.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2, т. 3 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.