Определение № 637 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 439/2025
- Вид
- Определение № 637
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.03.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500439 по описа за 2025 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т.1 вр. чл. 130 от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 протоколно Определение по Протокол № 10 534 от открито съдебно заседание от 18.11.2024 г. по гр.д. № 17 939/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което е върната Искова молба вх. № 100 446/09.12.2022 г. на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу К. Й. П., ЕГН – ********** в частта й, с която на основание чл. 422 от ГПК се претендира да се признае за установено, че П. дължи на дружеството вземане в размер на 145,33 лв., формирано от сумата 29,99 лв. месечна абонаментна такса по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г. с предпочетен номер +************ и от сумата 115,34 лв. – частично претендирано вземане от вземане в общ размер от 137,70 лв. за използвани „ Роуминг „ услуги по същия договор; прекратено е в тази част образуваното по казаната ИМ гр.д. № 17 939/2022 г. по описа на РС – Пловдив; обезсилена е в тази й част издадената по ч.гр.д. № 12 230/2022 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение № 6089 от 31.08.2022 г..
За да постанови прекратителното определение, районният съд е приел, че не е налице идентитет на казаното вземане от 145, 33 лв. по исковата молба с присъденото вземане от 145, 33 лв. по издадената Заповед по чл. 410 от ГПК. Защото в заповедното производство вземането от 145,33 лв. / претендирано и присъдено като част от вземане в общ размер от 153,32 лв. / е заявено и уважено като „ задължение за месечни и еднократни такси „ - тоест не фигурират каквито и да било други формиращи вземането суми, а в исковото производство по чл. 422 от ГПК – съгласно уточняващите молби от 02.02.2024 г. и от 07.05.2024 г., вземането от 145,33 лв. се претендира не като едно вземане и не като формирано само от казаните такси, а и като включващо частично вземане на кредитора за ползвани роуминг услуги в размер от 115, 34 лева от общо дължими такива на стойност 137, 70 лева.
Частният жалбоподател поддържа неправилност на горните изводи на съда.
Поддържа, че в заповедното производство вземането от 145,33 лв. е заявено и присъдено като включващо непогасени задължения на П. за месечни и еднократни такси / абонаменти, доп. пакети / и за потребление на услуги по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г. с предпочетен номер +************ за период 15.02.2020 г. – 14.03.2020 г.. В изпълнение на указанията на исковия съд той е посочил по размер отделните компоненти на вземането за 1 горепосочения период и на основание същия договор както следва: месечна такса от 29,99 лв. и потребени роуминг услуги от 115,34 лв., като по отношение на последните впоследствие и уточнил / л. 91 и л. 100 от делото /, че са формирани от ползвани роуминг минути от 05,58 минути по мобилни разговори и използван роуминг МВ – мобилен интернет в размер на 9,04 МВ, както и че сумата 115,34 лв. е част от фактурирана сума по фактура № **********/15.03.2020 г. в размер на 137, 70 лв. с ДДС / 114, 75 лв. без ДДС /, като разликата над 115,34 лв. до 137,70 лв. не е дължима от потребителя - платена е на оператора.
По така изложените доводи се поддържа, че заявеното с ИМ по чл. 422 от ГПК негово вземане от 145,33 лв. е идентично с присъденото такова по издадената Заповед по чл. 410 от ГПК. Моли за отмяна на прекратителното определение и връщане делото на районния съд за даване ход и разглеждане на ИМ и по отношение на това вземане.
Ответницата по частната жалба не е депозирала отговор.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата се ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12 230/2022 г. оп описа на РС – Пловдив е, че по същото е издадена Заповед № 6089/31.08.2022 г., с която е разпоредено длъжникът К. Й. П., ЕГН – ********** да заплати на кредитора „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата 191, 30 лв., формирана както следва:
- 153, 32 лв. дължими се за период 15.02.2020 г. – 14.03.2020 г. на основание Договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г. с предпочетен номер +************, от които 7,99 лв. по активирана от длъжника застраховка към договора и 145,33 лв. – задължения за месечни и еднократни такси / абонаменти, доп. пакети / и за потребление на мобилни услуги;
- 37,98 лв. , дължими се за период 15.03.2020 г. – 14.04.2020 г. , от които 7,99 лв. задължение за активирана от длъжника застраховка по казания договор и 29,99 лв. задължение за месечни и еднократни такси / абонаменти, доп. пакети / и за потребление на мобилни услуги по договора; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане.
Заповедта е издадена въз основа на депозирано от „ Йеттел България „ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК за горните вземания – така както същите са присъдени със заповедта.
В исковата молба вземанията са посочени по същия начин и конкретно процесното от 145,33 лв. / заявено като част от общото вземане от 153,32 лв. за периода 15.02.2020 г. – 14.03.2020 г. /, а именно като задължение за месечни и еднократни такси / абонаменти, доп. пакети / и за потребление на мобилни услуги, основаващо се на Договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г. с предпочетен номер +************.
С протоколно определение по протокол № 49 от публично съдебно заседание на 08.01.2024 г. съдът е оставил ИМ без движение и е задължил ищеца да посочи каква част от сумата 145, 33 лв. представлява месечни абонаментни такси и каква част задължения за други услуги.
В изпълнение на горните указания ищецът е депозирал молба, че вземането му от 145,33 лв. е формирано от задължение за месечна абонаментна такса от 29,99 лв. и от задължение за ползвани роуминг услуги / роуминг минути по мобилни разговори 5,58 минути и използван Роуминг МВ – мобилен интернет в размер на 9,04 МВ / в размер на 115,34 лева, което е частично. С допълнителна молба от 07.05.2024 г. / л. 100 от 2 първоинстанционното дело / - депозирана във вр. с повторно дадени от съда указания, е посочил, че вземането от 115,34 лв. сочи като частично, т.к. същото съставлява част от фактурираното такова по фактура № **********/15.03.2020 г. в размер на 137, 70 лв. с ДДС / 114, 75 лв. без ДДС /, като разликата от 22,36 лв. е платена преди сезирането на съда. Т.е. претендираната сума от 115, 34 лв. е непогасения от длъжника остатък на фактурираните 137, 70 лв. с ДДС по казаната фактура.
С оглед така установеното от фактическа страна частната жалба се явява основателна.
Неправилен е извода на съда, че вземането от 145,33 лв. / претендирано и присъдено като част от вземане в общ размер от 153,32 лв. / е заявено и уважено от заповедния съд само като вземане за месечни и еднократни такси, но не и като включващо и други вземания на кредитора. Напротив, това вземане е заявено и присъдено със заповедта по чл. 410 от ГПК като формирано от неплатени месечни и еднократни такси / абонаменти, доп. пакети / и от потребление на мобилни услуги. В изпълнение указанията на съда ищецът е посочил каква част от това вземане е неплатената месечна абонаментна такса /29,99 лв. / за периода 15.02.2020 г. – 14.03.2020 г., както и какви са потребените за същия период мобилни услуги / разговори с ЕС от 5:58 минути и роуминг МВ – мобилен интернет в размер на 9,04 МВ / и тяхната стойност - 115,34 лв., като претенцията досежно последните не е предявена с ИМ като частична – предвид обясненията по уточняващата молба на л. 100 от първоинстанционното дело.
В заключение, налице е пълен идентитет на вземането по заповедта и по исковата молба. Частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение се отменя и делото се връща на първоинстанционния съд и състав за даване ход на исковата молба и в частта й с предмет процесното вземане.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение по Протокол № 10 534 от открито съдебно заседание от 18.11.2024 г. по гр.д. № 17 939/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което е върната Искова молба вх. № 100 446/09.12.2022 г. на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу К. Й.
П., ЕГН – ********** в частта й, с която на основание чл. 422 от ГПК се претендира да се признае за установено, че П. дължи на дружеството вземане в размер на 145,33 лв., формирано от сумата 29,99 лв. - месечна абонаментна такса по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г. с предпочетен номер +************, и от сумата 115,34 лв. – частично претендирано вземане от вземане в общ размер от 137,70 лв. за използвани „ Роуминг „ услуги по същия договор; прекратено е в тази част образуваното по казаната ИМ гр.д. № 17 939/2022 г. по описа на РС – Пловдив; обезсилена е в тази й част издадената по ч.гр.д.
№ 12 230/2022 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение № 6089 от 31.08.2022 г..
Връща делото на първоинстанционния съд и състав за даване ход на Искова молба вх. № 100 446/09.12.2022 г. на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу К. Й. П., ЕГН – ********** в частта й, с която на основание чл. 422 от ГПК се претендира да се признае за установено, че П. дължи на дружеството вземане в размер на 145,33 лв., формирано от сумата 29,99 лв. - месечна абонаментна такса по Договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г. с предпочетен номер +************ за периода 15.02.2020 г. – 15.03.2020 г. и от сумата 115,34 лв. – непогасен остатък от вземане в размер на 137,70 лв. с ДДС / 114,75 без ДДС / по фактура **********/15.03.2020 г. за използвани „ Роуминг „ услуги по същия 3 договор и за същия период – за което вземане издадена по ч.гр.д. № 12 230/2022 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение № 6089 от 31.08.2022 г..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4