Решение № 44 от 02.03.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Ловеч, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ П.

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500571 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

С решение № 364/22.08.2022г. по гражданско дело № 428 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, са отхвърлени изцяло, предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *****, гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 159, БМБЦ срещу А. Ц. П., ЕГН **********, гр. Б., ул. „С.С. (Б.)“, ***, вх.1, ет.2, ап.4 и адрес: с. У., общ. Ловеч, ул. „Б.“ №2 следните обективно кумулативно съединените искове: иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът А. Ц. П. дължи на ищеца „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД сумата от 802.70 лева, представляваща главница да употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.02.2020г. до 22.05.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 заявлението по чл.410 ГПК, 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 21/2021г. по описа на РС – Ловеч; иск с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът А. Ц.

П. дължи на ищеца „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД сумата от 40.96 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 802.70 лева, считано от падежа на всяко периодично вземането до датата на издаване на справката за възникнали задължения, а именно за периода от 25.04.2020г. до 17.11.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 21/2021г. по описа на РС – Ловеч.

Със съдебното решение № 416/30.09.2022г. (в производството по чл.247 ГПК) съдът е присъдил в тежест на ищеца разноските, сторени от ответника в исковото производство, в общ размер от 172.20 лева.

Първоинстанционните решения са постановени при участието на трето лице - помагач на страна на ответника, а именно „НАЦИОНАЛЕН Х.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *****, представлявано от синдик Е. Т., ЕГН **********, гр. С., ул. „К.Б. I“, № 71.

Срещу така постановените решения е подадена въззивна жалба с вх. № 7999/16.09.2022г., с пощенско клеймо от 15.09.2022г., от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с която обжалва решението в цялата част.

Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: неправилно РС – Ловеч е приложил разпоредбите на гражданските закони, а не ЗЕ. Счита, че по делото се установило наличието на облигационна връзка с ответника, която по силата на ЗЕ следва да се квалифицира като потребителска (възражение за потребителски характер на договора). Като следващо въззивно основание навежда доводът, че неправилно съдът не е приложил чл.13, т.5 от ОУ, според 2 които потребителят следва да уведоми доставчика на електрическа енергия за обстоятелствата, свързани със собствеността или другите основания за доставяне на енергия. Счита, че ответникът е следвало да уведоми ищеца за прекратяване на договора за наем, а не да се позовава на бездействието на наемодателя. Счита, че в тежест на ответника следва да се приложи чл.13, т.5 ОУ, а при неизпълнение задължението не се погасява, а ако е искало да прекъсне продажба на електрическа енергия в обекта е следвало да подаде заявление оп чл.44 ОУ. Сочи, че неправилно съдът е приел, че неуведомлението по чл.13, т.5 ОУ погасява задължението за плащане от страна на потребителя. Счита, че крайният срок на облигационната връзка с ищеца е не прекратяване на договорът за наем, а момента на прекъсване на електрическата енергия, което към този момент не е осъществено (възражение за неуведомяване). Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковете. Претендира разноски в заповедно, исково и въззивно производство.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А. Ц. П. не подава отговор на въззивната жалба.

В срока по чл.263 ГПК третото лице – помагач НАЦИОНАЛЕН Х.“ А Д (в несъстоятелност), ЕИК *****, представлявано от синдик Е. Т., ЕГН **********, гр. С., ул. „К.Б. I“, № 71, не подава отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован не се явява и не се представлява.

Депозира писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба, моли съда да отмени атакуваното решение по изложените съображения в жалбата.

Представя списък с разноски. Претендира разноски в заповедно, исково и въззивно производство.

В о.с.з. въззиваемата А. Ц. П., редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. Р. Б.. Излага становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъда потвърдено. Оспорва въззивната жалба. Счита, че договорът за наем е антидатиран и не е от 01.06.2012г., с което собственикът е могъл да смени партидата. Счита, че след като договорът за наем бил 6 месечен, то с изтичането им, той е прекратен и ответникът не следва да заплаща консумативите по него. Излага съображения, че от 2017 е напуснала наемното помещение, а от 2017 г. до 2020 г. някои все още е ползвал имота.

3

Претендира разноски, които ги завява в с.з. и представя писмени бележки. В писмените бележки излага становище за неоснователност на иска. Позовава се, че договорът за наем е в друг срок от претендирания срок за ползвана електроенергия. Изразява становище, че договорът за наем е срочен за 6 месеца и след това наемателката не е длъжна на плаща консумативи, тъй като договорът е приключил действието си. Твърди, че ответницата напуснала обекта през 2017 година, поради което същата не следва да отговаря за консумацията на електроенергия. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитиМ.ана страна, чрез представител с надлежно учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, спазена и изискуемата от закона форма, поради което решението е валидно.

Първоинстанционното производство е образувано по искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите от 802.70 лева и 40.96 лева.

4

За претендираните суми е образувано частно гражданско дело № 21/2021г. по описа на РС – Троян по молба по чл.410 ГПК от кредитора „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД срещу длъжника А. Ц. П.. В т.12 от заявлението е посочено, че ответницата имала клиентски номер – 310201073191. За периода от 21.02.2020г. до 22.05.2020г. били издадени фактури, както следва: № 27943699/31.03.2020г. за периода от 21.02.2020г. до 22.03.2020г. за сумата от 410.57 лева с ДДС, като върху тази сума била начислена мораторна лихва за забава от 25.04.2020г. до 17.11.2020г. в размер на 23.15 лева; № 28115482/30.04.2020г. за периода от 23.03.2020г. до 22.04.2020г. за сумата от 364.79 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за забава от 03.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 16.72 лева; № 282812166/31.05.2020г. за периода от 23.04.2020г. до 22.05.2020г. за сумата от 27.34 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за забава от 24.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 1.09 лева . ПН Посочено е, че фактурите са начислени за обект в гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2. Общата сума възлиза на: 802.70 лева, представляващи главница и 40.96 лева, представляващи мораторна лихва. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора, поради което е подадено заявлението по чл.410 ГПК (л.4-6 от ч.гр.д. № 159150/2020г. на СРС ).

Въз основа на заявлението е издадена заповед за парично задължение № 14/11.01.2021г. за претендираните суми (л.4 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС Ловеч).

Заповедна е връчена лично на длъжника А. Ц. ПАЛОВА на 15.01.2021г.

(л.10 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч).

На 25.01.2021г. по цитираното частно гражданско дело по описа на РС Ловеч е постъпило възражение лично подписано от длъжника, с което оспорва вземането, тъй като била напуснала наемният апартамент с изплатени сметки, на основание чл.414 ГПК (л.5 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч).

Преклузивният срок за направа на възражението изтича на 15.02.2021г., а възражението е направено на 25.01.2021г. Същото е в срок, а съгласно чл.415, ал.3 ГПК при направа на възражение по чл.415, ал.1, т.1 ГПК искът е установителен.

С разпореждане № 94/26.01.2021г. РС – Ловеч е указал на заявителя, че може да предяви иск против длъжника за установяване на вземането, в 5 едномесечен срок, като му е указал, че при непредставяне на доказателства в посочения срок, издадената заповед ще бъде обезсилена (л.9,11 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч). Разпореждането е връчено на заявителя на 10.02.2021г., с което едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК изтича на 10.03.2021г. (л.11 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч).

Подадена е искова молба с вх. № 1170/24.02.2021г., с пощенско клеймо от 23.02.2021г., от заявителя срещу длъжника, за посочените суми и основание, поради което е образувано гражданско дело № 20214310100428 по описа за 2021 на РС – Ловеч. По заповедното дело е депозирана молба с вх. № 1318/02.03.2021г., с пощенско клеймо от 01.03.2021г., с което е представено доказателство за предявения иск (л.12 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС – Ловеч и л.2 от гр.д. № 20214310100428- първоинстанционно). Подадената искова молба е в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, делото е между същите лица по подаденото заявлението.

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно -„проверовъчно” производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на възражението по чл.414 ГПК. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.

Разпечатката съдържа 39 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49c3d686-551e-4cc8-8f50-2351f81bd0a4