Решение № 850 от 12.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Варна, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200091 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „*, с управител и представляващ С.С. в качеството на *, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 1/ 2003 г.) във връзка с чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

С депозираната пред съда жалба не се оспорва извършване на нарушението, описано в НП, но се навеждат доводи за приложимост на нормата на чл. 415в ал. 1 от КТ с оглед отстраняване на нарушението и липсата на настъпили вредни последици от същото. Иска се НП да бъде изменено като се квалифицира деянието като маловажно по смисъла на чл. 415в ал. 1 от КТ и да се наложи предвидената в посочената норма санкция в минимален размер.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Б. от АК - Варна, която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност същото да бъде изменено като се приложи нормата на чл. 415в ал. 1 от КТ и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Христова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се аргументи за неприложимост на нормата на чл. 415в ал. 1 от КТ предвид подаване на уведомлението за прекратяване на конкретното трудово правоотношение около 1 четири месеца след съставяне на АУАН и осем месеца след изтичане на законоустановения срок за подаване на уведомлението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, чието присъждане се иска от въззивника В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – С. И. и свидетелят по акта – Т. Г.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и копие на писмо на * „Средни данъкоплатци и осигурители“ - Д.З. с изх. № * г. и договор за правна помощ и съдействие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

В периода 18.07.2025 г. – 24.07.2025 г. служители на *– свид. С. И. и свид. П.С. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „* с адрес на управление: гр. *.

По време на проверката, от работодателя * са представени за лицето М.К.Г., ЕГН **********, изпълнявал длъжността „общ работник", трудово досие, съдържащо заповед за прекратяване № * г., трудов договор № * г., длъжностна характеристика и платежни документи за месец април 2025 г. Видно от трудовото досие на 28.04.2025 г. „* е прекратило трудовото си правоотношение с лицето М.К.Г., с ЕГН **********, със заповед № * г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 28.04.2025 г., като работодателят не е подал в * електронен трудов запис за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето в законоустановения седемдневен срок от прекратяването, с което е нарушен чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта (ДВ, бр. 65/ 2024 г.) във връзка с чл. 62, ал. 4 и 5 от Кодекса на труда. За констатациите от проверката бил съставен протокол № * г. като в пункт № 4 от същия е дадено задължително предписание работодателят "* да подаде в съответната ТД на НАП електронен трудов запис съгласно Приложение № 1 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (ДВ, бр. 65/ 2024 г.), като впише необходимите данни за прекратяване със заповед № * г. на трудовото правоотношение с лицето М.К.Г., ЕГН **********, изпълнявал длъжността „*", съгласно чл. 10, ал. 4, т.

1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (ДВ, бр. 65/ 2024 г.) във връзка с чл. 62, ал. 4 и 5 от Кодекса на труда с посочен срок за изпълнение - 18.08.2025г.

При така установените факти, св. И. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № * г. за изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 1/ 2003 г.) във връзка с чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.

1 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1600 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът оцени като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от * към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления за нарушения на кодекса се издават от ръководителя на органа по чл. 399, или оправомощени от него длъжностни лица съгласно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В посочения смисъл е и нормата на чл. 6 ал.2 т. 21 от от Устройствения правилник на */Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./, като видно от приобщеното по делото копие на Заповед№ *г. на * последният надлежно е оправмощил * с тези свои функции.

Същевременно компетентността на лицата, осъществяващи трудови функции на длъжност * да издават актове за констатираните от същите нарушения, произтича от нормата на чл. 416 ал.1 от КТ съотв. от разпоредбата на чл. 21 ал. 4 т. 3 от Устройствения правилник на *, според която при установяване на нарушение на законодателството * съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство. От събраните писмени и гласни доказателства, е видно, че актосъставтелят е осъществявал функции на длъжност * към момента на извършване на проверката в процесния обект, и в това си качество същата е оправомощена по силата на цитираните разпоредби да издаде оспорвания акт.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от * електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.

Съгласно ал. 3 та посочената норма, след срока по ал. 3, вписване се извършва само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно нормата на чл. 62 ал. 5 от КТ редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба № 5 3 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, сочи, че се изпраща уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ съгласно приложение № 1 от наредбата в седмодневен срок от прекратяване на трудовия договор.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на 28.04.2025 г. * е прекратило трудовото си правоотношение с лицето М.К.Г., ЕГН **********, със заповед № * г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 28.04.2025 г., като работодателят не е подал в* електронен трудов запис за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето в законоустановения седемдневен срок от прекратяването.

Правилно е определена и датата на извършване на нарушението – 06.05.2025 г., която се явява дата следваща тази, на която е изтекъл законоустановения седемдневен срок за изпълнение на посоченото задължение.

Фактическата обстановка, посочена в издаденото НП не се оспорва и от процесуалния представител на въззивника.

Съдът обаче констатира, че квалификацията на извършеното нарушение е непълна такава, вследствие на което е некоректно посочена и приложимата санкционна норма. Задължението за уведомяване на НАП относно прекратяването на трудовия договор, както и срокът за изпълнението му се съдържа в разпоредбата на чл.

62 ал. 3 от КТ, като нормата на чл. чл. 62 ал. 5 от КТ препраща относно реда и условията за уведомяване към разпоредбите на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, а в чл. 3 ал. 1 т. 2 от цитираната Наредба се конкретизира начина за извършване на уведомяването.

Същевременно нарушението на чл. 62 ал. 3 от КТ се обхваща от хипотезата на санкционната норма на чл. 414 ал. 3 от КТ, която предвижда идентично по вид наказание с еднакъв минимум и максимум с приложената разпоредба на чл. 414 ал. 1 от КТ.

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото преквалификацията на извършеното нарушение и ангажирането на правилната санкционна разпоредба са свързани с прилагане на закон за същото наказуемо нарушение при идентичност на установената фактическа обстановка, са налице предпоставки за изменение на НП в посочения смисъл.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, с извършването на което се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма. Не се установяват и обстоятелства, които да сочат липса на обществена опасност на нарушението или явна незначителност на същата. Действително по делото е установено, че дружеството-жалбоподател е подало уведомление за прекратяване на процесното правоотношение, което обаче е депозирано след изтичане на законоустановения срок, поради което и с оглед нормата на чл. 62 ал. 4 от КТ същото е отхвърлено с уточнение, че може да бъде подадено с разрешение на * в офис на *.

Впоследствие в изпълнение на нормата на чл. 62 ал. 4 от КТ е дадено задължително предписание за отстраняване на нарушението, което не е сторено към момента на издаване на НП, като видно от приобщените по делото доказателства , същото е отстранено около осем месеца след изтичане на законоустановения срок по чл. 62 ал. 3 от КТ. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира 4 нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ. Друг е въпросът, че с оглед нормата на чл. 415в ал. 2 от КТ, ал. 1 на цитираната разпоредба е неприложима.