Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14056 от 18.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70948/2024
Вид
Решение № 14056
Подписан
18.07.2025
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14056 гр. С., 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110170948 по описа за 2024 година

Предявени са за обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № .../14.02.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв., предявен като частичен от сумата от общо 113,35 лв., заплатена без основание по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.

В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „М. Бк“ в полза на ответника.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № .../14.02.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 450 лв. за срок от 25 дни, при лихвен процент в размер на 2,81 %, равняващ се на 12,65 лв., и посочен ГПР в размер на 49.87 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М. Бк“ в полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 113,35 лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че не е спазена изискуемата форма.

Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона. Счита, че той съдържа неравноправни клаузи - такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен 1 относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица. При условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване в ГПР и с отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и като неравноправна. Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове.

Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищеца съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице - М. Бк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно М. Бк. Излага аргументи за недопустимост на иск за прогласяване недействителността на договора за гаранция, тъй като бил сключен с друго лице, които аргументи са неотносими в случая, тъй като такъв иск не е предявен. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 18.06.2025г. е допуснато изменение на размера на осъдителния иск, като същият се счита предявен за сумата в пълен размер от 126 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № .../14.02.2023.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис от договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №.../14.02.2023 г., съгласно който „Ф.

Б“ ЕООД е предоставил на В. С. С. паричен заем в размер на 450 лв., при следните условия: срок за погасяване - 25 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, падеж на задължението за връщане на заемната сума с еднократно плащане в пълен размер - 11.03.2025 г., обща сума, която следва да бъде върната от заемателя - 462,35 лева, лихва в размер на 12,65 лева, лихвен процент - 2.81 %, годишен процент на разходите 49.87%. Съгласно т. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М. Бк“ в полза на дружеството. Договорът за поръчителство 2 се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен между „М. Бк“ – гарант, и В. С. С. - клиент, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем, включително и от Общите условия. Уговорена е такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 113.35 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция.

От представената Разписка № ..7 от 14.02.2023г. се установява, че „Ф. Б” ЕООД е извършил превод към В. С. С. по сметка на Изи Пей размер на 450.00 лв. От тук съдебният състав приема, че ищецът е усвоил предоставена в заем парична сума по договора в размер на 450 лева.

От представената Разписка № ..7 от 20.02.2023. се установява, че В. С. С. е извършил превод към „Ф. Б” ЕООД в размер на 576 лв. Платената сума съответства на сбора от сумите, посочени в Договора за кредит и Договора за предоставяне на поръчителство и се разпределят по следния начин: главница 450.00 лв., лихва 12,65 лв. и такса за предоставяне на гаранция 113.35 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № .../14.02.2023 г. поради противоречието му със закона и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 126 лв., заплатена без основание по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването. В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „М. Бк“ в полза на ответника.

Настоящият състав намира, че договор за кредит 14.02.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б 3

ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже по установителния иск факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора на посоченото правно основание – противоречие със закона. В тежест на ищеца във връзка с разпределената му доказателствена тежест по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил претендираната сума по недействителен договор за кредит, т. е. при начална липса на правно основание за плащане, а в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.

Съдът е отделил като безспорни по делото следните обстоятелства: факта на сключен договор за потребителски кредит № .../14.02.2023 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 450 лева; наличието на клауза в съдържанието на договора, предвиждаща задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство от трето лице срещу заплащане на възнаграждение в посочения размер; предвиденото възнаграждение/такса за обезпечение в поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПК от 49,87%.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тук настоящият състав намира, че правилното разрешаване на спора между страните се предпоставя от извършване на преценка относно наличието на свързаност между договора за кредит и договора за гаранция /поръчителство/, доколкото именно от възникването на задължение за заплащане на такса за предоставяне на обезпечение ищецът извежда основните си доводи за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, като отделни разпоредби от същите препращат един към друг, а уговореното обезпечение е посочено от кредитодателя в съдържанието на предоставената преддоговорна информация на кредитополучателя.

Дължимите в полза на търговците престации на практика са обединени, доколкото одобряването на обезпечението се извършва заедно с одобряването на предоставяне на процесния заем, съответно вземанията имат едни и същи падежи. Ето защо и съдът приема, че се касае за икономически и целево свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на 4 императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.