Решение № 19648 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19648 гр. С, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20261110106792 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. Г. срещу „У П“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 140,74 евро (275,27 лева) - главница, сумата от 265,74 евро (519,74 лева) – законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2008 г. до 12.03.2026 г., и сумата от 33,23 евро (65,00 лева) – съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 19.01.2009 г. по ч.гр.д. № 40704/2008 г. по описа на СРС, 33-ти състав и е образувано изп. д. № 344/2019 г. по описа на ЧСИ В М, peг. № ... при КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че в полза на „М“ ЕАД, понастоящем с фирма „А1 Б“, срещу С Д. Д., с актуални имена С. Д. Г., въз основа на разпореждане от 19.12.2008 г. бил издаден изпълнителен лист от 19.01.2009 г. по ч.гр.д. № 40704/2008 г. по описа на СРС, 33-ти състав за сумата от 275,27 лева, ведно със законната лихва върху нея от 03.12.2008 г. до изплащането й, както и сумата от 65 лева разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

Сочи, че след издаване на изпълнителния лист процесното вземане било прехвърлено, както следва: на 21.07.2017 г. „А1 Б“ ЕАД прехвърлило вземането на „С.Г. Г“ ООД; на 13.12.2018 г. „С.Г. Г“ ООД прехвърлило вземането на „БАС Е“ ООД; на 04.01.2021 г. „БАС Е“ ООД прехвърлило вземането на „И 07“ ООД, с настоящо наименование „У П“ ЕООД. Излага, че въз основа на изпълнителния лист и по молба от „БАС Е“ ООД на 06.03.2019 г. било образувано изпълнително дело № 344/2019 г. по описа на ЧСИ В М, peг.

№ ..., с район на действие Софийски градски съд. Твърди, че от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело от кредитора, респ. от последващите цесионери, не били предприети никакви изпълнителни 1 действия, като се позовава на справка за изпълнителни дела, образувани срещу ищцата, от която се установявало, че горецитираното изпълнително дело е единственото, водено срещу нея. С оглед това поддържа, че давността за вземането по изпълнителния лист е изтекла на 09.01.2014 г., поради което същото не подлежи на принудително изпълнение. При тези твърдения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове, бил е редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител на проведеното на 13.10.2026 г. открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание с разпореждането от 30.03.2026 г., препис от което му е връчен. Предявените искове с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства се явяват вероятно основателни.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното открито съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има само ищцата. Същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро, за уговарянето и заплащането на което са представени доказателства по делото (договор за правна защита и съдействие от 12.10.2026 г.), или общо 1025,56 евро, които следва да й бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. Д. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Я, ул. „Б Д“ № ..., не дължи на „У П“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „512“ № ...., поради изтекла погасителна давност: сумата от 140,74 евро (275,27 лева) - главница, сумата от 265,74 евро (519,74 лева) – законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2008 г. до 12.03.2026 г., и сумата от 33,23 евро (65,00 лева) – съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 19.01.2009 г. по ч.гр.д. № 40704/2008 г. по описа на СРС, 33-ти състав и е образувано изп. д. № 344/2019 г. по описа на ЧСИ В М, peг. № ... при КЧСИ.

ОСЪЖДА „У П“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:

2 гр. С, ул. „512“ № ...., да заплати на С. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Я, ул. „Б Д“ № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1025,56 евро, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3