Определение № 8955 от 27.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8955 гр. С., 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110143575 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. против Столична община, ЕИК 000696329, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул. „Московска” № 33, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. П..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу Столична община, ЕИК 000696329, за сума в размер на 350.61 лв. – главница за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по имуществена застраховка 1

„Каско на МПС и злополуки“ на увреден от ПТП лек автомобил “(МАРКА)“ с ДК№ ********, както и сума в размер на 106.85 лв. - мораторна лихва за забава, Сочи, че с разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 20221110112601/2022 г., 143-ти състав на Софийски районен съд е уважил искането на ищеца и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника. Сочи се, че длъжникът - ответник е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че с полица № 0306X0229606 от 05.08.2016 г., ЗАД “Армеец” е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на лек автомобил марка “(МАРКА)“ с ДК№ ********, собственост на Н. И. К., със срок на действие от 08.08.2016 до 07.08.2017 г.

Твърди се, че на 05.04.2017 г., в 10:00 ч., на територията на Столична община, при движение по бул. „Самоковско шосе“ в посока от Околовръстен път към с. К., непосредствено след автобусната спирка „*******“ - П., лек автомобил марка “(МАРКА)“ с ДК№ ******** е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка. Твърди, че реализираното ПТП е нанесло материални вреди на лек автомобил марка “(МАРКА)“ с ДК№ ********, като се твърди, че е повредило двете десни гуми и джанти. Твърди, че е съставен Протокол за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. от органите на МВР.

Твърди, че Столична община, като юридическо лице, е собственик на пътното платно и носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие, а именно незапълване на дупка на уличното платно с асфалт, необезопасяване на дупката до извършването на ремонт чрез пътни предупредителни табели - пътни знаци. Твърди, че вследствие попадане в дупка на уличното платно е увреден л.а. “(МАРКА)“ с ДК№ ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец”.

Твърди, че по силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 2, ал, 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици.

Твърди, че съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди се, че собственикът на процесния пътен участък, Столична община, е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.

Твърди, че легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя“ е дадена в Параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. Ищецът твърди, че за да е предвидимо това препятствие, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно 2 препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл, твърди, че липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя, или презюмиране за наличие на такива. Твърди, че необозначената и несигнализирана дупка не представлява видимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Твърди, че дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските пътища, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП се осъществява от кмета на съответната община и съгласно чл. 19, ал. 2 и Параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение“. Твърди, че пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им дефиниции, въведени с Параграф I, чл. 14 от ДР на ЗП е и дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното отстраняване в най-кратък срок - арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че посочените дейности ответникът, като юридическо лице изпълнява чрез служителите си, или други лица, на които е възложил извършването им. Твърди, че на основание чл.49 от ЗЗД, ответникът носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при, или по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия, или бездействия. Твърди, че установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на Параграф 1 т. 19 от ППЗДвП, тъй като, както ищецът твърди, нарушава целостта на пътното платно и създава опасност за движението.

Твърди се, че причинените имуществени вреди на собственика на л.а. “(МАРКА)“ с ДК№ ******** са описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.

Твърди се, че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек автомобил “(МАРКА)“ с ДК№ ******** възлизат на 340.61 лева. Твърди, че ЗАД „Армеец“ АД е изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, за което твърди, че е видно от Платежно нареждане № П 9671116/11.05.2017 г. Ищецът твърди, че общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е 350.61 лева, включително 10.00 лева за извършени ликвидационни разноски но претенцията.

Твърди се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на процесното МПС. Твърди, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума.

Твърди се, че с писмо с изх. № Л - 4554/30.05.2017 г. на дружеството - ищец, придружено с цялата ликвидационна преписка по образуваната в дружеството ликвидационна преписка - щета № 10017030110023, получено на 31.05.2017 г., е поканил 3 ответника доброволно да заплати на ищеца сумата от 350.61 лева, но твърди, че същата не е заплатена.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. и Столична община, ЕИК 000696329, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул.

„Московска” № 33, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. П., че съществува вземане на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. и Столична община, ЕИК 000696329, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул.

„Московска” № 33, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. П. дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Д. К. сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 15135/31.05.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 12601/20222 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 350.61 лв. (триста и петдесет лева и шестдесет и една стотинки) – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 09.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 106.85 лева за периода 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г.

Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба се оспорва основателността на заявения иск.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП, е част от общинската пътна мрежа, поради което се стопанисва от Столична община.

Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП и фактическата обстановка, посочена в протокола за ПТП и в подадената искова молба. Ответникът твърди, че Протоколът за ПТП е доказателство само за осъществените от или в присъствието на длъжностното лице факти, пряко възприети от него. В случая ответникът твърди, че Протокол за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. е съставен от служител на ОПП – СДВР, без същият да е бил свидетел на въпросното ПТП. Твърди се, че в схемата за ПТП липсват данни и характеристики на твърдяната от ищеца неравност, както и че протоколът за ПТП е съставен след твърдяното ПТП и не отразява релевантно фактическата обстановка относно настъпилото ПТП. Ответникът твърди, че Протоколът за ПТП може да бъде годно 4 доказателство само за осъществените от или в присъствието на длъжностното лице факти, пряко възприети от него. Твърди, че съставеният протокол е оформен формално, без присъствие на свидетели и без изготвяне на снимков материал, изискуем съобразно чл. 2, ал.

2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и Информационния център към гаранционния фонд. Твърди, че протоколът е съставен не въз основа на непосредствени сетивни възприятия на актосъставителя, а на база изявления на участник в произшествието, адресирани до длъжностното лице и че същият не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъществяване на ПТП.