Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1078 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3532/2025
Вид
Решение № 1078
Подписан
18.09.2025
В сила
10.10.2025
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203532 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0333-000429 /08.05.2025г. издадено от Началник група ОД на МВР-Пловдив ,РУСтамболийски ,с което на В. Л. Р. ЕГН ********** е наложено административно наказание: на основание чл.185 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

В жалбата подадена от В. Р.,чрез адв.П. , а и в писмено становище от пълномощника се прави искане за отмяна на наказателното постановление, поради несъставомерност на нарушението по чл.147 от ЗДВП.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - не изпраща представител,като взема писмено становище по съществото на спора. Като иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.Не се претендират разноски , а се прави възражение за определяне на минимален адвокатски хонорар в случай на отмяна на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок ,както и е основателна.

На 08.05.2025г., в 10.20 часа в с.К. К. на ул.6та след кръстовището образувано от ул.52 в посока на с.Ново село ,управлява лек автомобил „Мерцедес“Е 230 с рама № ***-черен на цвят без поставени регистрационни табели с номер на определените места и видно от предоставения №*** е собственост на лицето Б. Я. Й. егн**********с рег.№***,като на самия е 1 записано прекратена регистрация на 06.06.2022г.,върнати регистрационни табели и съхранение в частен дом –управлява МПС ,което не е представено на ГТП в срок и управлява МПС ,което не е регистрирано по надлежния ред .Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали именно тези обстоятелства. При което впоследствие е издадена мотивирана резолюция като по отношение на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е прекратено ,тъй като има образувана преписка по ч.345 ал.2 от НК . Издадено е наказателно постановление, в което посочените по-горе обстоятелства били изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същия е била санкциониран за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП.АУАН е предявен на водача,като същия го е подписал , Впоследствие е съставено и атакуваното НП ,връчено на 13.06.2025г на В. Р..

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, като същата се оспорва от жалбоподателя и неговия пълномощник.Твърди се,че тъй като Р. не е собственик , а само водач на посочения автомобил същия не следва да носи отговорност за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДВП .

С оглед изясняване на обективната истина в качеството на свидетел и разпитан актосъставителя -Г. ,който детайлно и хронологично възпроизвежда своите констатации . Съдът кредитира показанията му в цялост,като ясни,категорични и правдиви.

Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП описано в пункт I1 от НП

Относно нарушението по чл. 147, ал.1 ЗДвП както в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролните органи, че МПС не е представено на ГТП. Липсва обаче каквото и да било изложение на фактически обстоятелства, които да позволят проверка на този извод.

От текста на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е видно, че основните съставомерни обстоятелства по този състав са срока, в който МПС е следвало да се представи на ГТП; Изтичането на този срок; Непредставянето на МПС в определения срок.

Само при кумулативното наличие на трите елемента от фактическия състав деянието е съставомерно, като спазването на чл. 42 и 57 ЗАНН е изисквало те да намерят съответното отражение в АУАН и НП.

Посоченото е особено важимо на фона на разпоредбата на чл. 147, ал. 3 ЗДвП, от която е видно, че периодичността на техническите прегледи е различна в зависимост от категорията на МПС и неговото предназначение; обстоятелството дали МПС е ново или употребявано; годините, на които е МПС.

В зависимост от комбинацията от горните фактори е възможно ГТП да се дължи през различен период от време вариращ от шест месеца до 2 години.

С оглед гореизложеното безусловния минимум от факти, които е следвало да се посочат в АУАН и НП с оглед правото на защита на нарушителя е включвал индивидуализация на срока на валидност на предходния 2 технически преглед и датата, до която е следвало МПС да бъде представено на следващ ГТП.

Само при надлежното очертаване на тези факти и съпоставката им с датата на извършената полицейска проверка може да се провери правилността на правния извод на контролния орган, че срока за представяне на процесното МПС на технически преглед е изтекъл.

При този начин на описание на деянието по чл. 147, ал.1 ЗДвП съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността му да установява на етап съдебно следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП (и са заменени с правни изводи), което е несъвместимо с контролно отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.

На следващо място, налице е и друго самостоятелно материално правно основание за отмяна на наказателното постановление в тази част.

От систематичното тълкуване на сочената като нарушена норма на чл.

147, ал.1 ЗДвП и приложимата санкционна норма на чл. 181, т.1 ЗДвПдействаща към датата на деянието / а не тази посочена в НП - чл. 185 ЗДвП/ следва, че субект на задължението за представяне на МПС на ГТП е само и единствено собственика на ППС, респективно само той може да носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Това следва на първо място от изричния текст на законовата норма, но и от изискването при представяне на ГТП да се носят редица документи, до които има достъп само собственика на автомобила, каквито са голям талон, документ за платен данък и др.

В самия текст на АУАН и НП е посочено изрично, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. От горното следва, че жалбоподателят не е годен субект на нарушението, за което е наказан, поради което НП следва да се отмени в тази му част и на това самостоятелно основание.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

В настоящото производство искане за разноски е направено единствено от жалбоподателя, който съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., изцяло и в брой-видно от л.5 . Предвид на това и с оглед изхода от спора, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в пълния претендиран размер.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0333-000429 /08.05.2025г. издадено от Началник група ОД на МВР-Пловдив ,РУ- Стамболийски ,с което на В. Л. Р. ЕГН ********** е наложено административно наказание: на 3 основание чл.185 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА – ОД на МВР-Пловдив да заплати на В. Л. Р. ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4