Решение № 4618 от 18.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38605/2024
- Вид
- Решение № 4618
- Подписан
- 18.03.2025
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4618 гр. ....., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: .............. при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20241110138605 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Ц. С., ЕГН: ......., адрес: ......, чрез адв. Й. А., със съдебен адрес: ....... срещу „.........., със седалище и адрес на управление: ..... с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв. – частично от вземане в общ размер на 664,18 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ......../........ г. за настъпило на 22.04.2024 г. в гр. ..... застрахователно събитие – ПТП, с лек автомобил марка „.......“, модел „....., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на ........ г. между страните бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ........, със срок на застрахователно покритие от ........ г. до 27.02.2025 г., за лек автомобил марка „.......“, модел „....., собственост на ищеца. Твърди се, че по време на действие на застрахователния договор, на 22.04.2024 г. в гр. ....., ищецът паркирал застрахования автомобил пред двора на 7 РУ-СДВР и отивайки към него видял как водачът на лек автомобил марка „......“, модел „........“, с рег.№ ....... при маневра за паркиране блъснал неговия автомобил. За настъпилото ПТП ищецът и виновният водач попълнили двустранен констативен протокол. На 26.04.2024 г. ищецът подал до ответника заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № ....... Служители на ответното дружество извършили оглед на автомобила, 1 като в опис – заключение по щетата били посочени следните увреждания – облицовка задна броня и калник заден десен. По образуваната щета застрахователят одобрил и изплатил сумата в размер на 235,82 лв., която ищецът счита за недостатъчна за ремонтиране на щетите по автомобила. В тази връзка ищецът направил проучване и установил, че за възстановяване на щетите по автомобила му е необходима сумата от 900,00 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ....... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Н. З.. Процесуалният представител оспорва предявения иск изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва твърдените увреждания да са натъпили в резултат от процесното събитие, както и стойността на причинените от процесното ПТП щети, като твърди, че претендираното от ищеца обезщетение надвишава значително действително претърпените вреди.
Отделно от това оспорва и стойността на труда. Твърди, че ответникът бил изпълнил точно и коректно своите ангажименти към ищеца съгласно Кодекса за застраховането и сключения между страните застрахователен договор. В последния било договорено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователното обезщетение щяло да бъде определено по експертна оценка. Отделно от това, в подадената от ищеца извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение същият изрично бил направил искане застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, като застрахователят бил определил обезщетението именно по избрания от ищеца начин. В чл. 2, т. 1.3 вр. т. 1.4. и т. 1.5. от раздел II „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ от Общите условия било предвидено, че за МПС на над 7 години, какъвто бил процесният, обезщетението се определяло по експертна оценка, която не е обвързана от реално направените от собственика на застрахования автомобил разходи. На следващо място оспорва материалната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение, тъй като същият не бил едноличен собственик на застрахования автомобил. Оспорва да е налице застрахователно събитие „паркинг щета“, тъй като от изгответния по време на огледа снимков материал се установявало, че уврежданията по застрахования автомобил не могат да бъдат получени при „паркинг щета“. На следващо място оспорва необходимостта от подмяна на претендираните от ищеца елементи и детайли, като твърди, че същите не са за подмяна, а единствено за боядисване. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 К З . Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати 2 застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка на съответното увредено/погинало имущество с покритие към датата на настъпване на събитието, сключена в полза на ищеца; настъпване на застрахователното събитие, от което са последвали вреди/щети на застрахованото имущество.
Страните не спорят, че между тях има валидно застрахователно правоотношение по имуществената застраховка „Каско“ относно процесното моторно превозно средство – лек автомобил марка „.......“, модел „....., покриваща и риска „пътнотранспортно произшествие“, с период на застрахователно покритие от ........ г. до 27.02.2025 г. Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица № ........ от ........ г. и Общи условия, приети от УС на ......... на 09.05.2022 г., променени с решение на УС на 06.06.2022 г. Видно от представената по делото застрахователна полица, същата е сключена при клауза „Пълно каско“, а съгласно раздел Х „Покрити рискове“ от ОУ, покрити рискове по калуза „Пълно каско“ са посочените в чл. 1 – чл. 10 рискове, сред които е и ПТП. Между страните няма спор, а и от приложените по делото псимени доказателства – сметка за платена застрахователна премия от ........ г., се установява, че дължимата застрахователната премия по застрахователния договор е била платена на застрахователя в пълен размер.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по отправената от ищеца извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 22.04.2024 г. ПТП със застрахования автомобил, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 235,82 лв. Тъй като застрахователят по засраховка „Каско“ е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 235,82 лв. по процесната застрахователна преписка, настоящият съдебен състав приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право, а именно: че на 22.04.2024 г. в гр. ..... е настъпило ПТП между лек автомобил марка „.......“, модел „..... и лек автомобил марка „......“, модел „........“, с рег.№ ....... по описания в исковата механизъм; че имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от виновното и противоправно поведение на водача, управлявал лек автомобил марка „......“, модел „........“, с рег.№ .......; че към деня на произшествието ответникът е бил обвързан от договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „.......“, модел „....., съгласно който настъпилото ПТП представялва покрит застрахователен риск. Настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, причинените вреди на застрахования автомобил, както и наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и вредите се 3 установяват и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, опис на претенция и заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ). Видно от заключението на САТЕ, процесното ПТП е настъпило поради неправилна маневра на заден ход от страна на водача на лек автомобил „......“, модел „........“, с рег.№ ......., в резулатат на което е реализирал ПТП с лек автомобил марка „.......“, модел „..... и причинил на същото увреждания по облицовка задна броня и заден десен калник, които според вещото лице могат да бъдат отстранени чрез полагането на боя.
Спорът между страните се концентрира върху следните въпроси: 1) притежава ли ищецът материална легитимация да претендира и получи застрахователното обезщетение в пълен размер; 2) съществува ли причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца вреди по застрахования автомобил; 3) по какъв начин следва да се определи дължимото от застрахователя обезщетение по имуществената застраховка „Каско“.
По първия спорен въпрос съдът намира следното. Видно от представената по делото застрахователна полица, същият е сключен от ищеца С. Ц. С. като собственик на застрахованото имущество (процесното МПС).
Ищецът е посочен като собственик на процесния лек автомобил и в представеното по делото свидетелство за регистрация част I № ......... от ..... г. , като по делото липсват данни други лица, освен ищеца, да притежават право на собственост върху застрахованото имущество. С оглед изложеното ищецът има качеството на застрахован и застраховащ по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на КЗ, съгласно които „застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор, а „застраховащ“ е лицето, което е страна по застрахователния договор, като застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се установяват права на трети лица върху застрахования автомобил ищецът притежава активната материална легитимация да получи пълния размер на застрахователно обезщетение.
На следващо място наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и уврежданията по застрахования автомобил, костатирани и обективирани в съставения от ответника-застраховател опис на претенция, се установява по безспорен начин от заключението на приетата по делото САТЕ.
По третия спорен въпрос, а именно по какъв начин следва да се определи дължимото от застрахователя обезщетение по имуществената застраховка „Каско“, съдът намира следното. При сключването на договора ищецът е приел условията на договора, неразделна част от който са Общите условия. Съгласно раздел II „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ от ОУ, при частични щети застрахователят определя размера на застрахователното обезщетение, въз основа на опис на увредените детайли, по един от следните начини, избран от застрахования: чл. 1 – в доверен сервиз, в 4 който случай МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с който има сключен договор, различен от този на представителя на марката за страната; стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза, в който е отремонтирано МПС; възможност за ремонт в сервиз се предоставя при условие, че при сключване на застрахователния договор застрахованият/застраховащият е избрал вариант и е заплатил съответната премия за ползване на сервиз; чл. 2 – по експертна оценка, в който случай размерът на обезщетенеито се определя по калкулация на застрахователя, както следва: т.1.1. за МПС до 4 години; т. 1.2. за МПС над 4 до 7 години; и т.
1.3. за МПС над 7 години – цената на новите части е съгласно пазарните и каталожните цени на оригиналните части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от най-ниската пазарна цена; т. 1.4. предвижда, че цената на бояджийските материали е по ценови листи, използвани от застрахователя; а т. 1.5. – че количеството на бояджийските материали и нормовремената за труд на ремонт на МПС се определя по Методика на застрахователя за уреждане на претенции по застраховка „Каско“. В процесната застрахователна полица при покрит риск „Пълно каско“ избраният начин на обезщетяване е именно по експертна оценка. Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба и е оспорил клаузите на чл. 2 от раздел II „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ от ОУ, вкл. т. 1.3., т. 1.4. и т. 1.5, като противоречащи на ЗЗП И КЗ.