Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1865 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3611/2023
Вид
Определение № 1865
Подписан
17.04.2024
В сила
17.04.2024
Състав
Албена Бонева, Мария Христова, Боян Цонев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1865 гр. С., 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х. като разгледа докладваното от Мария Х. Касационно гражданско дело № 20238002103611 по описа за 2023 година

Производството е образувано по касационна жалба от М. В. Хр. лично и като майка и законен представител на Д. М. Хр., С. М. Хр. и Н. М. Х., всички чрез адвокат С. Ч., срещу въззивното решение №69/25.05.2023г. на Апелативен съд – Бургас по в.г.д.№ 78/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост.

Насрещната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт А. П., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като част от въпросите са неотносими и не са обусловили решаващите изводи на съда, а обжалваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Ямбол в частите, с които са отхвърлени предявените от М. В. Хр. лично и като майка и законен представител на Д. М. Хр., С. М. Хр. и Н. М. Х. искове против „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Х. С. (баща на първата ищца и дядо на другите трима), настъпила на 02.02.2019г. в резултат от ПТП, както следва:

1 за М. Хр. – за размера над присъдените 28 000 лв. до претендираните 200 000 лв., за малолетните Д. М. Хр., С. М. Хр. и Н. М. Х. в размер от по 26 000 лв. за всеки от тях, част от общия размер на обезщетенията – 120 000 лв. за всеки от тях.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени фактите относно: настъпилото на 27.01.2019г. ПТП между товарен автомобил „Пежо Р.“, с рег.

[рег.номер на МПС] , управляван от П. А. Я. и пътно превозно средство с животинска тяга, управлявано от В. Х. С.; вината на водача на товарния автомобил, установена с влязлата в сила присъда по НОХД №392/2020г. на Окръжен съд – Ямбол, който нарушил правилата за движение в чл.20, ал.2 ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и да спрат при възникнала опасност за движението; настъпилата от произшествието смърт на В. Х. С.; наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния автомобил при ответното дружество „БУЛСТРАД Виена Иншурънс груп“ ЕАД.

По отношение механизма на произшествието въззивният съд кредитирал заключението по допуснатите пред първостепенния съд първоначална и допълнителна комплексни съдебноавтотехнически и медицински експертизи, от които приел за установено, че при внезапно възникналата опасност на пътя виновният за произшествието водач не успял да реагира адекватно. От своя страна пострадалото лице В. С. управлявал своето превозно средство (каруца) след употреба на алкохол, при концентрация 1,99 промила в кръвта; без изискуемите от закона светлини, светлоотразители и светлоотразителна жилетка; при неспазване на задълженията за движение възможно най-вдясно по пътното платно, както и за непрекъснато контролиране и направляване на животното. Посочил, че според заключенията причината за смъртта на пострадалия са получените тежки травматични увреждания несъвместими с живота.

Съдът приел за установени и обстоятелствата, че ищцата М. Хр., на 28г. към момента на произшествието, била дъщеря на загиналия, а С. Хр. (на 9 г.), Д. Хр. (на 7 г.) и Н. Х. (на 5 г.) били негови внуци.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели М. Г. И., при условията на чл.172 от ГПК, като баща на малолетните ищци и съжител на ищцата М.

Хр. и Н. Г. И.. От същите съдът приел за установено, че отношенията между починалия В. и дъщеря му М. били много добри и изпълнени с обич. Двамата били привързани и имали силна връзка: тя много споделяла с него за всичко (семейни проблеми, финансови, за децата в училище), а той бил неин съветник в живота и се гордеел с нея. Двамата поддържали ежедневни контакти, дори след преместването на М. при свидетеля М. И.. Съдът установил, че починалият В. имал добри и трайни отношения и със своите внуци, които виждал ежедневно и за които се грижел. Посочил, че след смъртта на баща си ищцата М. Хр. тъгувала, а децата питали за него и тъжали.

Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивният съд направил извод за основателност на предявения от М. Хр. иск. По отношение на размера на обезщетението за търпените от същата неимуществени вреди съдът посочил, че при определянето му съобразил интензитета и продължителността на търпените от ищцата неимуществени вреди, 2 изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния 47 годишен баща, настъпила на 02.02.2019г. в резултат от процесното ПТП. Отчел обстоятелството, че загубата на родителя настъпила внезапно; довела до първоначален стрес и в последствие до продължително душевно страдание на неговата дъщеря, с която загиналият имал силна връзка; двамата били в много добри отношения на взаимна обич и подкрепа, а ищцата намирала упора в баща си при различни проблеми – семейни, финансови, с децата. Съдът взел предвид обстоятелството, че семейството на въззивницата живеело отделно от нейните родители, но много често се събирали, били задружни, прекарвали заедно празниците, подпомагали се в грижите за децата. Приел, че загубата на баща ѝ, лишила ищцата от обичта, близостта и подкрепата на своя родител, за когото несъмнено щяла да продължи да тъгува. При определяне размера на обезщетението съдът посочил, че в хода на производството не са установени търпени от ищцата М. Хр. вреди над обичайните болки и страдания от смъртта на нейния баща. В тази връзка не кредитирал показанията на свидетеля М. И. за влошеното ѝ здравословно състояние, изразяващо се в припадъци, оказвана медицинска помощ с включване на системи, болестно състояние от постоянен стрес и посещения при специалисти, както и за спиране на работа от нейна страна, предвид заинтересоваността на свидетеля и липсата на други доказателства за посочените обстоятелства. Съдът констатирал противоречие между показанията на М. И. и тези на свидетеля Н. И., който посочил, че към момента на произшествието ищцата не работила, защото се грижела за децата си.

Допълнително отбелязал, че фактическите твърдения за претърпени вреди наведени от свидетеля не са посочени в исковата молба като обстоятелства, на които се основава иска.

Въззивният съд посочил, че при определяне размера на обезщетението е съобразил икономическата обстановка и стандарта на живот в страната към момента на увреждането.

Съвкупната преценка на посочените обстоятелства обосновала извода на съда за справедливото обезщетение за претърпените от М. Хр. неимуществени вреди в размер на 140 000 лв.

Съдът намерил за основателно въведеното в производството възражение за съпричиняване.

Приел, че същото е установено от събраните по делото доказателства, тъй като пострадалият управлявал каруцата си след употреба на алкохол и концентрация 1,99 промила в кръвта; без изискуемите от закона светлини, светлоотразители и светлоотразителна жилетка; при неспазване задълженията за движение възможно най-вдясно по пътното платно, както и за непрекъснато контролиране и направляване на животните, като по този начин сам се поставил в опасност. Изложил, че в конкретния случай приносът на пострадалото лице за настъпване на инцидента е много по-висок от този на водача на автомобила, като определил същия на 80%. Посочил, че превес имат броя и значимостта на допуснатите нарушения, които са в решаваща причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и доминират, дори при отчитане засилената отговорност на водача за действия при управление на автомобил.

В заключение съдът приел, че определеното обезщетение от 140 000лв. следва да бъде редуцирано с размера на съпричиняването, поради което намерил предявения от М. Хр. иск за основателен за сумата от 28 000 лв.

По исковете на Д. Хр., С. Хр. и Н. Х. въззивният съд приел следното: Съгласно актуалната 3 съдебна практика в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В същата било прието, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Отбелязал, че в тълкувателното решение изрично е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Приел даденото в практиката разрешение, че в тези случаи формалната връзка на родство не е достатъчна за уважаване на исковете, а е необходимо да се установи факта на претърпени болки и страдания, които да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановленията № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС (като например заместващи грижи на бабата/дядото към внуците, при отсъстващи родители).

Съдът изложил, че по делото не е установено наличие на конкретни житейски обстоятелства, които да са обусловили връзка на особена близост между починалия В. Х. С. и неговите внуци (ищци). Приел за установено, от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищците били гледани и издържани от своите родители; ходели на детска градина; живеели отделно от своите баба и дядо, но често ги посещавали; бабата и дядото участвали в отглеждането им и при нужда подпомагали семейството финансово. След смъртта на техния дядо, децата тъгували за него и страдали за майка си, която плачела. Тези отношения въззивният съд намерил за нормални и присъщи за традиционното българско семейство, които не обуславяли извод за наличие на трайна, дълбока и силна привързаност между дядо и внуци надхвърляща обичайните, довела до продължителни морални болки и страдания, с интензитет и времетраене над нормално присъщите за загуба на дядо. В заключение направил извод за неоснователност на предявените искове.

Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по следните правни въпроси: 1/ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №84/15.08.2016г. по т.д.

№15085/2015г. на ІІ т.о. и 2/ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?

Навежда се довод за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. ІІ т.о.; решение №97/06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. ІІ т.о.; решение №33/04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. ІІ т.о.; решение №96/15.10.2012г. по т.д.