Решение № 5496 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5496 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110139401 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от В. Б.

П.,ЕГН **********,с адрес К против „Ю“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р А и Л Л,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 564 лева.

В исковата молба се твърди,че на 07.11.2022 г. е сключен договор между страните в производството за заем при заемна парична сума от 1500 лева и срок за връщане 24 месеца. Ищецът сочи,че по договора за кредит е заплатил сумата от 2064 лева,но предвид това,че договорът за заем е недействителен,на връщане е подлежала стойността на заема – 1500 лева. Ищецът претендира,че има вземане в размер от 564 лева и моли съда да уважи исковата претенция.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника с изразено становище за допустимост,но неоснователност на иска. Ответникът не отрича,че е сключен договор за заем,но счита,че договорът е действителен,защото при сключването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми. Оспорени са твърденията,че е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите.

Ответникът сочи,че ищецът е заплатил сума в размер от 2063,26 лева. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за кредит L309313,сключен на 07.11.2022 г. между „Ю“ЕООД,като кредитор,и В. Б. П.,като кредитополучател,съгласно който 1 страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което кредиторът предоставя сумата от 1500 лева за срок от 24 месеца при лихвен процент 20 % и годишен процент на разходите 51 %.

Приет е стандартен европейски формуляр към договор за кредит.

По делото е представено рамково споразумение за потребителски кредити № 880326548 от 13.06.2022 г.,сключено между „Ю“ЕООД и В. Б. П..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е обусловено от доказване факта на плащане на парична сума,за която ответникът следва да докаже,че има основание да получи. С исковата претенция по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД ищецът получава защита,когато още към момента на плащането същото е реализирано без основание. Страните не спорят,че ищецът П. е заплатил паричната сума от 2063,26 лева,т.е. с 563,26 лева повече от главницата по сключен по договор за заем,а по същество спорът между страните е концентриран относно обстоятелството дали ответникът е имал основание да получи плащането. Плащането се явява реализирано без основание,ако паричната сума е заплатена въз основа на недействителна договорна клауза,а ако договорът за потребителски кредит е недействителен,на връщане подлежи само чистата сума,докато всички други суми се явяват заплатени без основание. В този смисъл от значение за преценка дали искът е основателен и за каква парична сума е основателен е дали договорът се явява недействителен или само отделни договорни клаузи се явяват недействителни. Една от хипотезите,когато договорът за потребителски паричен заем е недействителен е ако годишният процент на разходите е посочен неточно или не е посочен. Софийският районен съд намира,че в конкретния случай при изчисляване годишния процент на разходите са включени всички разходи по договора за заем – договорната лихва и таксата за разглеждане в пълния им размер за целия срок на договора,при което при отчитане продължителността на договора от 24 месеца,както и с оглед регламентираната към ЗПК формула за изчисляване на ГПР,съдът счита,че не се доказва годишният процент на разходите да е посочен неточно. С оглед обстоятелството,че при изчисляване годишния процент на разходите са включени всичи задължения извън задължението за главница и няма разходи,които да не участват при изчисляване размера на годишния процент на разходите,съдът счита,че е недоказано твърдението договорът за заем да е недействителен поради неточно посочване размера на ГПР. Софийският районен съд приема обаче,че договорната клауза за такса за разглеждане на кредита се явява недействителна,съответно сумата от 421,09 лева,представляваща такса за разглеждане на искането подлежи на възстановяване. Следва да бъде отчетено,че според сключеното рамково споразумение при недостатъчност на внесените парични средства таксите се погасяват преди погасяване на лихвите,а лихвите – преди погасяване на главницата. С оглед това,че ищецът П. е заплатил сума от 2063,26 лева при общо дължими 2262,58 лева,съдът намира,че с реализираните плащания при отчитане договореното между страните се явява погасена изцяло сумата за такса. Софийският районен съд намира,че клауза,с която се уговаря 2 дължимост на такса за разглеждане на кредита се явява недействителна.

Законът за потребителския кредит предвижда,че е допустимо уговаряне на такси за дейности,които са допълнителни и несвързани със заемното правоотношение,докато за дейности и услуги,свързани с отпускането и усвояването на кредита не е допустимо да бъдат уговаряни такси. Съдът приема,че уговарянето на дължимост на такса за разглеждане противоречи на закона. Дейността по преценка кредитоспособността на кандидатстващото за кредит лице,преценката каква парична сума би могла да бъде отпусната,необходимостта от проверка на лицето от гледна точка трудова заетост,наличие на неизпълнени задължения по други договорни правоотношения и др.,представлява типична за процеса по отпускане на кредита дейност и такава дейност не би могла да обоснове необходимост от начисляване на такса,защото тази дейност е неразривно свързана с възникване на заемното правоотношение. При това положение съдът приема,че искът за сумата от 421,09 лева подлежи на уважаване,а за разликата до пълния претендиран размер от 564 лева искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на разноски съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски в размер от 179,31 евро,а в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,тъй като макар да е налице частично отхвърляне на исковата претенция по размер,то ищецът е потребител и когато искът е доказан по основание и частично доказан по размер,за отхвърлената част от иска ищецът – потребител не отговаря за разноски пред насрещната страна.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ю“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р А и Л Л да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на В. Б. П.,ЕГН **********,с адрес К сумата от 421,09 лева ( 215,30 евро ) ( двеста и петнадесет евро и тридесет евроцента ) – платена без основание,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 03.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 421,09 лева ( 215,30 евро ) до 564 лева ( 288,37 евро ).

ОСЪЖДА „Ю“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р А и Л Л да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. Б. П.,ЕГН **********,с адрес К сумата от 179,31 евро ( сто седемдесет и девет евро тридесет и един евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4