Решение № 270 от 17.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. П., 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500363 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.

І.Развитие на изпълнителното производство .

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.

При ЧСИ Д.Д, рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие Окръжен съд П., е образувано изпълнително дело № 20208870400445/2023г.

Взискател в изпълнителното производство е „У.Б. “ АД , ЕИК **********..

Длъжник в изпълнителното производство е В. Ц. Ц. , ЕГН **********, от гр. П., обл. П., ул. „Св. К. „ № 19А ;

От съдържанието на приложеното изпълнително дело се установява ,че с Разпореждане от 01 08. 2022г.на ЧСИ Д.Д, рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие Окръжен съд П.,е отказано да се възстанови на длъжника сумата 2900лв. Това изпълнително действие се обжалва от длъжника В. Ц. Ц. , ЕГН **********. В жалбата се твърди ,че обжалваното изпълнително действие е незаконосъобразно ,като се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство. Във възраженията се оспорва жалбата. Искането е да се потвърди обжалваното изпълнително действие , като правилно и законосъобразно .

В срока по чл. 436 ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ. В мотивите се приема,че жалбата е процесуално допустима , но по съществото си е неоснователна .

ІІ. Правни изводи .

1

Подадената жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( длъжник в изпълнителното производство – виж чл. 435 ал. 2 т.2 от ГПК);

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен съобщаване на обжалваното изпълнително действие. срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от

Обжалваното изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК) .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От приложеното изпълнителни дело се установява ,че с Разпореждане на ЧСИ от 09.03.2021г., е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети , на длъжника В. Ц. Ц. , ЕГН **********, открити в „О.Б.Б. “ АД, до размера на дълга до делото.

В резултат на наложения запор на 16.06.2022 г. по специалната сметка на ЧСИ в „У.Б.“ АД, е постъпила сума в размер 2900 лв.

Със Заявление, вх. № 13268/16.08.2022 г., ведно с приложения към заявлението , длъжника В. Ц. Ц. , ЕГН **********, е поискала от ЧСИ да бъде възстановена сумата от 2 900,00 лв., тъй като сумата представлява обезщетение от здравна застраховка, отпусната за лечение за отстранен бъбрек, поради злокачествено образувание.Позовава се на несеквестируемост на вземането .

С Разпореждане от 01.08.2022 г. ЧСИ е отказал да възстанови постъпилата сума в размер на 2 900 лв., поради липса на материално и процесуално основание, като е изложил мотиви за това ,че сумата е секвестируема и следва да послужи за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

Окръжният съд счита,че отказа на ЧСИ да възстанови процесната сума е правилен и законосъобразен.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

В правните норми на чл. 444-446а от ГПК законодателят императивно е посочил несеквестируемите вещи и доходи на длъжника - физическо лице, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение. Застрахователното обезщетение,получено,като обезщетение по договор за медицинска застраховка (чл. 427 от КЗ) не попада в кръга на посочените в чл. 444, т. 1 - 7 изключения. В т. 8 на чл. 444 от ГПК е записано , че изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания на длъжника-физическо лице, като неподлежащи на принудително изпълнение. Такава хипотеза е установена с нормата на чл. 381, ал. 1 от КЗ, съгласно която не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътници в средствата за обществен транспорт. Договорът за медицинска застраховка е уреден като самостоятелен вид застраховка в чл. 427 от КЗ и не попада в приложното поле на разпоредба на чл. 381 от КЗ. Нормата е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в РБ. ( Виж Решение № 1766 от 05.07.2022 г. на СГС по в.гр.д. № 11568/2021г.)

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 01 08. 2022г.на ЧСИ Д.Д, рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие Окръжен съд П.,с което е отказано да се възстанови на длъжника сумата 2900лв.

Решението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3