Протокол № 659 от 01.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 659 гр. Пазарджик, 26.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220103984 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 09:35 часа, се явиха:

Ищците П. Д. М. и Т. Н. М., редовно призовани, чрез пълномощника си адв. Р. В., не се явяват. За тях се явява адв. Р. В. редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

За ответника **, редовно призован, чрез пълномощника си С. И. К., не се явява представител. От процесуалният представител на ответното **ово дружество е постъпила молба, с вх. № 7681/25.03.2024 г., която се моли да се даде ход на делото прави се искане за разглеждане на производството в отсъствие на представител на ответното **ово дружество и се изразява становище по доказателствените искания на страните, а именно моли се да се даде възможност на вещото лице да изготви заключение.

Не се явява вещото лице М. Л.. От същата е постъпила молба с вх. № 6985/18.03.2024 г., с която заявява, че не е изготвила експертиза, поради краткия срок след призоваването й, и моли да й бъде дадено допълнително време за изготвяне на заключението, както и съдът да приеме отсъствието й от съдебното заседание.

АДВ. В.: – Да се даде ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. В.: - Поддържам исковите претенции, така, както са заявени с исковата молба и с уточняващата молба. С уточняващата молба съм посочил допълнителни въпроси към вещото лице.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл. 143, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. В подадената искова молба от ищците П. Д. М. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. ** и Т. Н. М. с ЕГН: ********** и **, представлявани от пълномощника си адв. Р. А. В. – АК - Пазарджик, със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „** срещу: „А**Я” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н **6, се твърди, че между ищците Т. Н. М. и П. Д. М. от една страна като Кредитополучатели и ответното дружество „А**Я“ АД от друга страна като Кредитор, е сключен договор за универсален ипотечен кредит № 31587/15.07.2008г., по силата на който на Кредитополучателите е отпусната сума в размер на 40 000 лв. за срок от 15 години, с краен срок на погасяване 15.07.2023г. ищците твърдят, че съгласно чл.5.1. от Договора Кредитополучателят заплащал на **ата годишна лихва формирана от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/, определян периодично от управителния съвет на **ата, плюс надбавка от 3,05 пункта, като към деня на подписване на този договор базовият лихвен процент е бил в размер на 8,1 пункта и съответно годишната лихва е била в размер на 11,15% . Лихвата се начислявала ежедневно и е била платима ежемесечно на 15-то число на съответния месец. Твърди се още, че съгласно чл. 6 от Договора **ата си запазвала правото по своя преценка да променя по всяко време Базовия лихвен процент, ако преобладаващите пазарни условия налагали това, като при промяна на БЛП новият БЛП бил валиден директно от 1-во число на месеца следващ месеца на решението на 2

Управителния съвет, като Кредитополучателите се считали за уведомени за промяната с поставяне на уведомление в паричните салони на **ата.

Изложени са твърдения и че съгласно чл. 5.4. от Договора начислените, но неплатени в срок лихви се отнасяли за отчитане в отделна сметка, като в този случай, Кредитополучателят дължал неустойка в размер на 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното и издължаване. Твърди се още, че с малки изключения, вноските по кредита са били плащани редовно, като при случаи на забавяне са изплащани допълнителни суми, поискани от **ата, както и, че през целия период на кредита е било подписвано само едно допълнително споразумение, с което се отлагали на част от вноските по лихвите в края на 2012 г., след което вноските се изплащали в увеличен размер, и цялата отложена сума е била възстановена с лихвите, като към 13.09.2023г. съгласно уведомление от **ата - Кредитор всички суми по договора за универсален ипотечен кредит са били погасени изцяло. Ищците твърдят, че ще доказват в настоящия процес твърдението, че платената от тях сума надхвърляла дължимото по договора за кредит, като са им били събрани неправомерно начислени суми за лихви и неустойки. В тази връзка се излагат следните твърдения:

На първо място, че неправомерно са били начислени суми за лихви, надхвърлящи първоначално договорената лихва по кредита. В хода на изплащането на кредита **ата едностранно била променяла общия размер на начисляваната договорна лихва по чл. 5.1 от Договора за кредит, поради промени в размера на Базовия лихвен процент извършени на основание чл. 6 от Договора.

Сочи се, че от справка на сайта на „** **“ било видно, че **ата, след отпускането на кредита през м. юли 2008г., неколкократно, едностранно е увеличавала базисния си лихвен процент, като публичната информация на сайта на **ата е за две увеличения на БЛП, а именно: считано от 15.10.2008г. - от 8,1 п. на 8,6п. и считано от 25.02.2009г. - от 8,6 п. на 8,9п., като за целия следващ период до окончателното издължаване на кредита липсвала информация. Сочи се, че било безспорно обстоятелството, че отношенията между страните - **ата и Кредитополучателите, породени от сключения между тях договор за **ов кредит попадат в обсега на Закона за защита на потребителите, както и, че към момента на подписване на договора - 15.07.2008г. е била в действие редакцията на Закона за защита на 3 потребителите обнародвана с ДВ, бр.36 от 04.04.2008 г., като ищецът се позовава на чл. 143 от ЗЗПотребителите.

Посочва се, че според чл.5.1 от договора, единият от компонентите на годишната лихва е базисният лихвен процент, определян периодично от управителния съвет на **ата, който подлежи на едностранна промяна от същия орган когато преобладаващите пазарни условия налагат това, като са изложени твърдения, че принципно законът не лишавал кредитора от възможност за последващо едностранно изменение на лихвения процент при промяна в условията на финансовия пазар, но в този случай е било необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин, и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как **ата може да промени едностранно цената.

Твърди се, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябвало да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Необходимо било и между договарящите да е постигнато съгласие за конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва. Ищецът твърди, че в процесния казус използваната формулировка "преобладаващите пазарни условия" била обща и неконкретна и лишавала потребителя от възможността да извърши информирана преценка за цената на кредита, включително да направи прогноза как тази цена би нараснала във времето, както и че е налице значително неравновесие в правата на двете страни, което било във вреда на кредитополучателя, поради предоставената възможност на кредитора за едностранно изменение при непредвидени в договора основания. Излага становище, че е налице неравноправност на тези клаузи, респ за тяхната нищожност и съответно за недължимост на начислените и събрани суми на основание увеличението на лихвения процент, произтичащо от увеличения размер на БЛП определян едностранно от **ата, като твърди, че тези суми по преценка на Ищците са в размер на 1000лв. за периода на издължаване на кредита.

На второ място, се твърди, че неправомерно са били събрани от Кредитополучателите суми за неустойки, начислени на основание чл. 5.4. от Договора, клаузата на който, спопред ищците, се явява неравноправна. Сочи 4 се, че с разпоредбата на чл. 5.4. се предвиждало начисляване на неустойка върху вече начислени лихви, което по естеството си представлявало недопустим от закона анатоцизъм, като се заявява, че разпоредбите се явявали в противоречие с добрите нрави. Твърди се, че вредите от забавата за **ата се обезщетявали в необосновано голям размер, при 15% месечно върху просрочените задължения, или 180% на годишна база, което според ищеца означалаво, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че клаузите представлявали нарушение по чл.143 ал. 1 т.5 от ЗЗП в редакция ДВ бр.99/2005 год. Твърди се, че съгласно подадената от ответника справка начислените и събрани за периода на действие на кредита неустойки били в размер на 4530,50лв. Твърди се, още, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не попадали в приложното поле на норми, които изключват изрично нищожността им: - Клаузи които са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 от ЗЗП/ - те са дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди се че процесният договор за кредит е типов, че това били бланкови **ови договори, клаузите в които на практика при подписването не подлежали на договаряне или промяна, както и че преговори за съдържанието на текстовете не са били провеждани, договорът е бил изготвен предварително и е бил предоставен на клиента за подпис в деня на сключването. Твърди се, че договорни клаузи от договора за кредит от 25.06.2008г., не са били индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от **ата - ответник и ищците не са имали никаква възможност да влияят върху съдържанието им, с което, според ищеца, се изпълнявала хипотезата на нормата на чл.143, т.9 от ЗЗП.

Ищецът посочва, че в чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144. ал.З от ЗЗП, (3) Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на: сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на 5 търговеца или доставчика на финансови услуги; договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.

Твърди се, че доколкото в договора не било посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то не можело да се приеме, че е на лице изключението на чл. 144, ал.3, т. 1 от ЗЗП, както и че никъде в договора между страните не се съдържали основанията, при които **ата можела да променя своя БЛП, оказващ влияние върху лихвата дължима се от ищците по договора за кредит. Твърди се още, че не били посочени основания за промяната на неговата величина, влияеща на размера на задължението на ищците, че не са посочени никакви критерии съобразявани от **ата при определяне на размера на БЛП, а оттам и на размерът на лихвата по кредита. Според ищците, дали това ще се дължи на обективни фактори, на субективното желание на **ата и нейните интереси или на нещо друго - за това липсвали договорки в процесния договор за **ов кредит.

На база изложеното, според ищците, може да се направи категоричен извод че: клаузите на чл.6 във вр. с чл. 5.1. от Договора за **ов кредит между страните осъществяват хипотезата на чл.143 ал.2 т.9 и т.10 от ЗЗП като дават право на **ата да налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и да променя едностранно условията на договора за **ов кредит на основания, които не са предвидени в договора; клаузите на чл.5.4 от Договора за **ов кредит между страните осъществяват хипотезата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;