Решение № 227 от 04.08.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Смолян, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 151/29.04.2025г., постановено по гр.д.№ 1483/2024г. по описа на Районен съд-Смолян е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян, с адрес:гр.Смолян, бул.“България“ № 1 да заплати на П. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.И., ул.“А.С.“ № 6 сумата от 1765,41 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 01.12.2022г. до 30.11.2024г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 241,43 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-09.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-09.12.2024г. до окончателното й изплащане. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян, с адрес:гр.Смолян, бул.“България“ № 1 да заплати на П. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.И., ул.“А.С.“ № 6 разноски по водене на делото в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян, с адрес:гр.Смолян, бул.“България“ № 1 да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 120,62 лева ,както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4152/09.05.2025г. от Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян чрез процесуалния й представител гл.юрисконсулт М.Х. с оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че мотивите му съдържат вътрешно противоречие-от една страна за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за 1 приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство, като нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане за неуредените в тези закони случаи към КТ, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми ,например чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не намира приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е постановено ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. по тълк.д. №1/2020г.на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл.9,ал.2 от НСОРЗ, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.;

Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. В обжалваното решение изрично е посочено, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г., в чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1. В тази връзка неправилно и незаконосъобразно районният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, и в тази връзка неправилно е счел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съгласно която 2 разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Съдът е приел, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Според ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за служителите на МВР с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд. Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150 часа годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Районният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.Съдът не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни факти, поради което е постановил неправилно решение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението и в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК да двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 5140/12.06.2025г. от П. А. А., чрез пълномощника му адв. М.О., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за нарушение на материалния закон. По делото не е спорно, че ищецът работи по служебно правоотношение по ЗМВР при РДГП-Смолян към ГДГП при МВР, в Граничен полицейски участък И. на длъжност „старши полицай", като изпълнява служебните си задължения на 12 часови смени по график при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд. Не е спорно също, че за процесния период 01.12.2022г. - 30.11.2024г. е положил общо 1056 часа нощен труд, който му е заплатен, без часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно ССчЕ. След приравняването на отработените часове нощен труд в дневен по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ се получават 1207 часа или 151 часа разлика, която като извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100 на сто увеличение. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 01.12.2022г. до 30.11.2024г., преизчислен, съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 765,41 лева, подробно изчислен по тримесечия, а размерът на 3 законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, изчислен от І-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 30.11.2024г. е 241,43 лева. Твърди се, че неоснователно жалбоподателят счита, че неправилно е приложен материалния закон и са допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, PC-Смолян е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил сравнение с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. След сравнителен анализ на нормативната уредба в КТ, ЗДСл. и ЗМВР на нощния и извънредния труд се сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121 з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск/чл.