Решение № 465 от 19.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова КА.чкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000515 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 56 от 15.02.2024 година, постановено по т. дело № 224/2023 година по описа на Окръжен съд – С. З., е осъдено "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № *, да заплати на А. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. „П.“ № **, на И.

С. А., ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. „П.“ № ** и на С. А. О., ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. „П.“ № **, суми в размер на по 200 000 лева за всеки един от тримата, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Ш. Н. Й., настъпила при ПТП на 22.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на уведомяване на застрахователя 18.08.2022г. до окончателното им изплащане.

Осъдено е "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, да заплати на С. А. О., ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. „П.“ № ** сумата от 2 155, 43 лв., левовата равностойност на 5 450 румънски леи, включваща направени разходи за ковчег в размер на 2000 румънски леи и разходи за транспорт на тленните останки на Ш. Й. до Б. в размер на 3 450 румънски леи, 1 представляващи имуществени вреди за С. А. О., ведно със законна лихва от 18.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Осъдено е "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. М. от АК - С., с адрес гр. С., ул. „Ц. А.“ № *, ет. * адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 16 188, 64 лв.

Осъдено е "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 24 086, 21 лв. за държавна такса.

С решение № 114 от 01.04.2024 година, постановено по т. дело № 224/2023 година на ОС – С. З. в производство по чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива решение № 56 от 15.02.2024 година, като е осъдено "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. М. адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 46 188, 64 лева.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство "ЗАД ДБ**" АД, ЕИК *********, в частите, с които на всеки един от тримата ищци е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над по 100 000 лева до по 200 000 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2022 година, както и в частта, с която на ищеца С.

А. О. е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 155, 43 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2022 година. Във въззивната жалба е посочено, че на тримата ищци са изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размерите до по 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тях за периода от 18.08.2022 година до датата на плащането – 28.02.2024 година, в размер на по 18484,65 лева. Доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части се свеждат на първо място до това, че обезщетенията от по 200 000 лева са завишени и определени в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Те не били съобразени с размерите, присъждани от съдилищата в сходни случаи за вреди, причинени при ПТП към 2022 година, със социално-икономическата обстановка в страната и с икономическите индикатори към датата на ПТП – инфлация, темп на икономически растеж, средна работна заплата и др. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, 2 представляващи направени разходи за погребение се поддържа, че такива не се дължат, а тези разходи са направени в изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца С. О. и не подлежат на обезщетяване по аргумент от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените от тримата ищци искове за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над по 100 000 лева до по 200000 лева, както и на иска на С. О. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2155,43 лева. Претендирани са разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно изхода на спора.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Р. М., в качеството й на процесуален представител на тримата ищци, с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на всеки един от тримата, съобразно минималните размери по Наредба № 1. Развити са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. С отговора са формулирани и доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и изслушване на съдебно психологическа експертиза, които са оставени без уважение от въззивния съд с мотивирано определение в проведеното открито съдебно заседание на 27.11.2024 година.

По делото е подадена и втора въззивна жалба от "ЗАД ДБ**" АД с вх. № ****/******** година срещу първоинстанционното решение в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищците в размер на 46188,64 лева. Оплакванията са, че адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, е прекомерно завишено и некореспондиращо с правната и фактическа сложност на делото.

Тази въззивна жалба, доколкото съдържа искане за изменение на пъроинстанционното решение в частта за разноските, е разгледана от първоинстанционния съд като молба по чл. 248 от ГПК по разпореждане на Апелативен съд – Пловдив № **3/02.08.2024 година. Постановено е определение № 700 от 14.08.2024 година по т. дело № 224/2023 година на ОС – С. З.. С него е изменено решението в частта за разноските, като е осъдено 3

"ЗАД ДБ**" АД да заплати на адвокат Р. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 36 600 лева за първоинстанционното производство.

Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от "ЗАД ДБ**" АД с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Оспорен е приетият от първоинстанционния съд начин на изчисляване на възнаграждението поотделно по всеки един от трите субективно съединени иска в размер на по 12 000 лева, или общо 36 000 лева. Твърди се, че става дума за обща искова молба, за общи факти, извършени процесуални действия и доказателствени искания, до искове за вреди от непозволено увреждане вследствие на ПТП, които били рутинни за процесуалния представител, като броят на ищците в случая бил без значение. Делото било разгледано в едно съдебно заседание, в което се явила не адвокат М., а преупълномощен от нея друг адвокат. Неправилно с оглед фактическата и правна сложност на делото и вложените усилия от адвоката, както и на решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело № С-438/2022 година бил определен завишен размер на възнаграждението, като единственият критерий бил материалният интерес.

Искането е за намаляване на адвокатското възнаграждение на адвокат М. от 36600 лева на 12 000 лева.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Р. М. – процесуален представител на тримата ищци А. А., И. А. и С. А. О., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на определението по чл. 248 от ГПК. Поддържа се, че процесуалният представител на ответника не е направил своевременно възражение срещу претендираното възнаграждение на адвокат М.. Доводите за това, че възнаграждението е прекомерно завишено и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото, били неоснователни. Оспорени са твърденията, че адвокатът е специА.зиран в областта на застрахователните обезщетения, поради което вложените от него усилия не били големи. Поддържа се, че специА.зацията на адвоката в дадена област не е и не може да бъде критерий за вложения труд, респ. за размера на възнаграждението му. Изложени са доводи за значителна фактическа и правна сложност на делото, за това, че исковете на тримата ищци са самостоятелни и подлежат на самостоятелно доказване, както и за начина, по който следва да се прилага цитираното в частната жалба решение на СЕС. Искането е да се остави без уважение 4 частната жалба, респ. да се потвърди определението по чл. 248 от ГПК.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителните части на първоинстанционното решение частично, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо в обжалваните части.

За правилността на първоинстанционното решение съдът се произнася само по въведените с въззивната жалба оплаквания.

В случая те се свеждат до размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на тримата ищци, както и до това дА. се дължи обезщетение за имуществени вреди на ищеца С.. А. О., свързани с направените от него погребални разходи.

На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП на 22.01.2022 година в Р., причинено от водача на микробус М. *** Д С. с регистрационен номер ** **** ** М. Й., при което е настъпила смъртта на возещата се на предната седалка на микробуса Ш. Н.

Й.. Установено е, че микробусът е имал вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника "ЗАД ДБ**" АД, че на

18.08.2022 година тримата ищци са сезирА. застрахователя със застрахователни претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ш. Й., а С.. А. О. – и с имуществена претенция за обезщетение за направените от него погребални разходи в общ размер на 5450 румънски леи. До завеждането на исковете на 16.06.2022 година застрахователното дружество не е определило и изплатило обезщетения на ищците, което обосновава допустимостта на им съгласно разпоредбата на чл.

498, ал. 3 от КЗ. Сумите от по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2022 година са преведени на тримата ищци от застрахователното дружество на

28.02.2024 година, след постановяване на първоинстанционното решение, видно представените към въззивната жалба доказателства. Заплатените суми са извън предмета на спора, очертан с 5 въззивната жалба.

С въззивната жалба не е въведен като спорен и въпросът за липсата на съпричиняване от страна на пострадалата Ш. Й.. Ответникът е поддържал в първоинстанционното производство възражения за съпричиняване, които са приети за неоснователни от съда, като с въззивната жалба не са оспорени изводите му по този въпрос.

Безспорен на настоящия етап от производството е и въпросът за размера на погребалните разходи / - 2155,43 лева, представляващи левовата равностойност на 5450 румънски леи, от които 2000 леи за ковчег и 3450 леи за транспорт на тленните останки до Б./ и за извършването им от ищеца С.

О., а спорът е само за това дА. те са имуществени вреди, за които се дължи обезщетение или не.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че разходите, свързани с погребението на починал при ПТП, са имуществени вреди за лицето, което ги е направило. Те са пряк и непосредствен резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС и като такива следва да бъдат заплатени от застрахователя на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ. Доводите на жалбоподателя, че става дума за изпълнение на нравствен дълг, а не за имуществени вреди, са неоснователни. Цитираната от него разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е неприложима, тя не касае вреди от непозволено увреждане, за които отговаря застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. Чл. 55, ал. 2 от ЗЗД урежда друг вид отношения – такива на плоскостта на неоснователното обогатяване, при което изпълнението на нравствен дълг е основание да се откаже връщане на даденото без основание, но е неприложима при непозволеното увреждане.