Определение № 1596 от 11.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31151/2023
- Вид
- Определение № 1596
- Подписан
- 11.01.2024
- В сила
- 11.01.2024
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1596 гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110131151 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Представените с отговора на исковата молба разпечатки от твърдяна като проведена между страните, електронна кореспонденция, не следва да бъдат приемани като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, доколкото не се спори по обстоятелствата, предмет на експертизата.
По искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства следва да бъдат дадени указания на същия да приведе искането си в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи какви конкретни факти ще доказва с искания свидетел, като след като вземе предвид относимостта им към спора, съдът ще се произнесе по доказателственото искане.
На ответника следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, с показанията на когото ще се установява основанието на дадените парични средства, техния характер и липса на уговорки за връщане. Искането за допускане до разпит втори свидетел е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе доказателственото си искане за допускане на един свидетел в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи какви конкретни факти ще доказва с искания свидетел, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок, доказателственото средство няма да бъде събрано.
1
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане на страната на ответника, с показанията на когото ще се установява основанието на дадените парични средства, техния характер и липса на уговорки за връщане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.03.2024 г., 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 850 лв., представляваща главница по договор за заем от 19.07.2022 г., ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 850 лв., получени без основание от ответника, ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът – Н. Н. Д., твърди, че между страните е налице неформален договор за заем от 19.07.2022 г., по силата на който ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата в общ размер на 4 850 лв., както следва: на 19.07.2022 г. - 100 лв.; на 20.07.2022 г. - 200 лв.; на 20.07.2022 г. - 100 лв.; на 15.08.2022 г. - 1000 лв.; на 08.09.2022 г. - още 500 лв.; на 10.10.2022 г. - 200 лв.; на 17.10.2022 г. - 100 лв.; на 20.10.2022 г. - 200 лв.; на 01.11.2022 г. - 200 лв.; на 07.11.2022 г. - 100 лв.; на 08.11.2022 г. - още 200 лв.; на 25.11.2022 г. - 100 лв.; на 29.12.2022 г. - 300 лв.; на 03.01.2023 г. 300 лв.; на 10.01.2023 г. - 300 лв.; на 14.02.2023 г. - 150 лв.; на 20.02.2023 г. - 300 лв.; на 06.03.2023 г. - 300 лв.; на 20.03.2023 г. - 200 лв. Твърди, че между страните било уговорено, при стабилизиране финансовото състояние на ответника или при поискване, да възстанови заетите суми. Твърди, че процесните суми не били възстановени и към настоящия момент, поради което предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 850 лв., представляваща главница по договор за заем от 19.07.2022 г., ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност предявява иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за същата сума, като твърди, че е предал процесната сума на ответника без основание, поради което последният дължи връщането й.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищецът й предал процесните суми, но твърди, че предаването е станало на основание съществуващата интимна връзка между страните и съвместното им фактическо съжителство, като част от средствата са били предназначени за покриване на разходи по общото домакинство на страните, а останалата част – били подарък към ответника.
Оспорва да е налице договор за заем между страните, както и уговорка за връщане на процесните суми. По отношение на евентуалния иск счита, че е налице основание за 2 задържане на сумите, доколкото с предаването им ищецът е изпълнявал свой нравствен дълг. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е предал на ответника процесната сума в размер на 4 850 лв.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, както и факта, че е предоставил сумата от 4 850 лв. на ответницата, а последната се е задължила да я върне.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже възраженията си свързани с твърдяното основание за получаване на сумите.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ответницата по този иск е да докаже наличието на основание за получаване и задържане на сумата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3