Определение № 504 от 03.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Варна, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900649 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№6395/13.03.2023г., подадена от адв.С.З. като пълномощник на М. М.И., с искане за изменение на постановеното по делото решение №92/24.02.2023г., в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на отв.дружество адв.възнаграждение до 2630лв и се увеличи размера на адв.възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца до 5900лв.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД , действащо чрез адв.Т.С., с който счита молбата за неоснователна.

Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:

Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Видно от материалите по делото настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от ищеца чрез адв.С.З., вх.№23175/07.10.22г., като е приложено и съответно пълномощно, а в самата искова молба е обективирано и искане за присъждане на адв.възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Следователно за определяне на размера на дължимото по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. адв.възнаграждение приложение намира Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на образуване на производството пред настоящата инстанция, а именно тази преди изменението й с ДВ бр.88/04.11.2022г. Макар и да се касае за предявени в една искова молба обективно съединени искове, то интересът върху който следва да се определи минималния размер на адв.възнаграждение е сборът от цената на всички искове. Това следва и от нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год., която 1 определя възнаграждения по „дела с определен интерес“, т.е. интересът не е съобразно размера на конкретен иск, а се формира от сбора на предявените оценяеми искове. В разгл.случай предявените по делото кумулативно съединени осъдителни искове изхождат от едни и същи правопораждащи факти, като и осъществената по тях защита е еднаква, поради което и интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове / така Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. на ВКС/. Предвид изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. в горепосочената редакция и съобразно уважената част от исковете, дължимото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство на ищеца възлиза на 2116,45лв, в който размер същото е присъдено.

Що се касае до разноските за процесуално представителство на ответника, то съдът съобразява, че както отговорът, така и упълномощаването на проц.представител, в т.ч. и договора за правна защита, са извършени при действието на Наредба №1 от 09.07.2004г. в изменената й вече редакция с ДВ бр.88/04.11.2022г. С оглед цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата, в редакцията й към датата на упълномощаването-10.11.22г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 12784,62лв с ДДС.

Договореното адв.възнаграждение е в размер на 12800лв с ДДС, т.е. към минимума, и като съобразява фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че същото не се явява прекомерно завишено и не следва да се намалява. Ето защо на ответната страна съразмерно с отхвърлената част от исковете се следват разноски за адв.възнаграждение в размер на 6822,29лв., в който размер именно е присъдено същото.

Предвид гореизложеното подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№6395/13.03.2023г. на адв.С.З. като пълномощник на М. М.И. за изменение на решение №92/24.02.2023г. по т.д.№649/22г. на ВОС в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2