Решение № 11877 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11877 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20231110168392 по описа за 2023 година

„Т....“ ЕАД е предявило срещу У. П. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 127,07 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 08.2019 г., ведно със законната лихва от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане и 50,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „... за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 49471/2023 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на претендираните вземания. Не оспорва, че е ползвала доставена топлинна енергия в процесния обем и стойност. Не оспорва основанието и размера на претендираните вземания, а единствено правото на ищеца да ги претендира.

1

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ответницата не оспорва, че за процесния период е била собственик на процесния имот, а и това обстоятелство се установява от нотариален акт от 20.02.2008 г., по силата на който ответницата е придобила в груб строеж недвижим имот в гр. София, ул. ...... с който се е разпоредила с нотариален акт от 09.09.2019 г. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № 422181, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е доставил на ответницата топлинна енергия в твърдения в исковата молба обем и стойност.

Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – 2 предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 01.09.2023 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия би било непогасено за месечните вноски с падеж след 01.09.2020 г., но доколкото процесният период обхваща 05.2019 г. – 08.2019 г., то съдът намира, че възражението за погасяване по давност на процесните вземания е основателно за целия процесен период, с оглед на което и предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Поради неоснователност на главния иск, като неоснователен и погасен по давност следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т....” ЕАД, ЕИК ......... срещу У. П. Д., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 127,07 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 08.2019 г., ведно със законната лихва от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане и 50,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „... за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 49471/2023 г. на СРС, 82 състав, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „Т....” ЕАД, ЕИК ......... да заплати на У. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 400 лева.

Решението е постановено при участието на „.......з“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4