Решение № 4807 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4807 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100503712 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20044498 от 16.02.2021 год. постановено по гр.дело № 65894/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 178 състав, е осъдено „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на Х. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр.Бургас, ул.“******* ******* и П. Т. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, партер/ заместили по реда на чл.227 ГПК първоначалния ищец Т.П. С./ на основание чл.208 от КЗ/ отм./ сумата от 14080 лв.- представляваща обезщетение за противозаконно отнемане на лек автомобил „БМВ 320“, с рег.№ СА ******* застрахован със застраховка „Каско“ с полица № 0306Х0008537, валидна за периода от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба/ 18.09.2017 г./ до окончателното изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 2713,37 лв. - лихва за забава за периода от 23.11.2015 г. до 18.09.2017 г. С решението на съда е осъдено „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на Х. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр.Бургас, ул.“******* ******* и П. Т. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, партер/ заместили по реда на чл.227 ГПК първоначалния ищец Т.П. С./, 1 сумата от 1861,30 лв.- разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 178 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗАД“А.“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.М.Я., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените осъдителни искове, като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец П. Т. С. , чрез пълномощника си адв.П. З. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Х. Т. С., чрез пълномощника си адв.Ц.К. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирани по делото писмено становище и писмени бележки. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и 2 процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищците Х. Т. С. и П. Т. С. срещу ответника ЗАД“А.“ АД, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 14080 лв.- представляваща обезщетение за противозаконно отнемане на лек автомобил „БМВ 320“, с рег.№ СА ******* застрахован със застраховка „Каско“ с полица № 0306Х0008537, валидна за периода от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба/ 18.09.2017 г./ до окончателното изплащане и сумата от 2713,37 лв. – лихва за забава за периода от 23.11.2015 г. до 18.09.2017 г. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.

На следващо място, изцяло неоснователен е отказът на ответника да заплати в процесния случай претендираното от ищците/ респективно от техния наследодател/ застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор - чл.211, т.2 КЗ/ отм./. В практиката на ВКС/ 3 решение № 102/02.10.2012 г. по т.дело № 615/2011 г. на ВКС, І т.о./ се приема, че за да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Последният израз се въвежда за първи път в застрахователното и търговското право. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.211,т.2 КЗ/отм./, застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл.211 КЗ е предвиден само, като правна възможност, а не безусловно. С решение № 49/29.07.2013 г. по т.дело № 840/2012 г. състав на ВКС, І т.о., се е произнесъл, че правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор - чл.211, т.2 КЗ/отм./, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието; за да се приложи чл.211, т.2 КЗ/отм./, застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него. В решение № 102/02.10.2012 г. по т.дело № 615/2011 г. на ВКС, І т.о., е прието, че приложението на чл.211, т.2 КЗ/отм./ предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск или със същественото му увеличаване;

Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от застрахователя.

Настоящият въззивен състав споделя даденото от практиката на ВКС разрешение, че за 4 да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ /отм./ в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Въпреки, че е създадена по повод приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./, посочената практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ /отм./, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респективно обема на вредите и/или възможността за доказването им.

В процесния случай, във връзка с постъпила на 22.11.2014 г. претенция от Т.П.

С./ наследодател на ищците/ в „ЗАД А.“ АД, гр.София, относно събитие от същата дата, при което противоправно е отнет л.а. „БМВ 320 И“, рег. № ******* е била образувана преписка по щета и след разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите от кражбата ответното дружество е уведомило писмено Т.П. С., че липсва основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение по щетата, относно заявено събитие от 22.11.2014 г. В писмото - отказ е посочено, че „ На основание Общите условия за застраховка на МПС“Каско“ при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият следва да предостави достоверна информация относно механизма и причините за настъпване на събитието“. Посочено е също така, че „горните обстоятелства, както и констатациите на компетентните органи, не ни дават основание да приемем, че е налице реализиран застрахователен риск, съгласно покритията по застрахователния договор“. В отговора на исковата молба, ответникът чрез своя процесуален представител изрично е заявил, че в процесния случай е налице хипотезата на изключен риск, уговорена в т.14.8 от ОУ към застрахователния договор, а именно на застрахователя са предоставени неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие.