Определение № 20039 от 24.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20039 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100508871 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Р. Б. и Р. Г. Б.- конституирани наследници на страната на ищеца, и на „Колект Център“ ООД- ответник, срещу Определение № 29077/08.07.2025г. постановено по гр.д. № 62202/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено и Определение №21529/10.06.2026г., с което е допуснато изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Жалбоподателите Ц. Р. Б. и Р. Г. Б. сочат, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по делото, като до влизането в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот се е стигнало поради забавянето в разглеждането на исковото производство и отмяната на допуснатото обезпечение на иска.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника „Колект Център“ ООД, с който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Ответникът „Колект Център“ ООД е депозирал частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК с №21529/10.06.2026г., с която твърди, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди в пълния претендиран размер от 5480 лв. с ДДС, а не до намаления с обжалваното определение размер от 3000 лв. с ДДС. Аргументира се с материалния интерес на делото, извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на казуса. Моли за отмяна на атакувания акт в тази му част.

От конституирания на страната на ищеца правоприемник-Р. Б. е постъпил отговор на частната жалба, с който се развиват съображения за нейната неоснователност, тъй като адвокатското възнаграждение е определено в справедлив размер.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г.Г. Б. срещу „Колект Център“ ООД, „Ай Пи България 2005“ ЕООД, „Мазал-1“ ООД и „Фриски“ ООД- длъжници по изпълнително дело № 20138400400176 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, с претенция по чл. 440 ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците не са собственици на имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение ателие № 7-5, находящо се в гр. София, район „Люлин“, спрямо което е насочено изпълнението по изпълнителното дело. По направено от ищеца искане е допуснато обезпечение с определение от 24.11.2023 г. чрез налагане на обезпечителната мярка -спиране на изпълнителното дело, което впоследствие е отменено от въззивния съд с определение № 9795/25.06.2024 г. на СГС, II-Е състав по частна жалба на ответника „Колект Център“ ООД.

В хода на процеса ищецът Г.Г. Б. е починал и с определение от 14.08.2024 г. СРС е конституирал като ищци наследниците му - Ц. Р. Б. и Р. Г.

Б., които са изразили становище, че поддържат иска и обосновават правния си интерес с това, че към датата на депозиране на исковата молба изпълнителното дело е било висящо и имотът не е бил възложен с влязло в сила постановление на ЧСИ.

С определение от 08.07.2025 г., съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, защото конституираните ищци не биха могли да получат търсената с иска по чл. 440 ГПК защита. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като съобразно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК такива е присъдил в полза на ответника „Колект Център“ ООД в пълния претендиран размер от 5480,40 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволни от крайния акт, а и в частта му за разноски, ищците Ц. Р. Б. и Р. Г. Б. са подали частни жалби срещу прекратителното определение, в които са изложили и искане за изменението му в тази част чрез присъждане на възнаграждението в намален размер, поради неговата прекомерност.

Така се е стигнало до постановяване на обжалваното от „Колект Център“ ООД в настоящото производство определение № 21529/10.06.2026 г., с което е изменено определението от 08.07.2025 г. като е намалено адвокатското възнаграждение на представителя на ответника до размера от 3000 лв. (1533,88 евро) с ДДС. Аргументите на съда в тази насока са, че той може да определи справедливият размер на адвокатското възнаграждения, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, за всеки отделен случай без да е съобразен с минимално посочените такива в Наредба № 2

1/09.07.2004 г. Съдът е отчел, че представителят на ответника е депозирал отговор на исковата молба и частна жалба, но производството не се е развило в цялост, а е прекратено преждевременно с определение от 08.07.2025 г.

Поради това е извел, че пълния претендиран размер на възнаграждението от 5480,40 лв. с ДДС е прекомерен, а справедливият е определил на 3 000 лв., от които 2400 лв. за исковото и 600 лв. за обезпечителното производство.

По отношение на наличието на правен интерес за ищците да водят иска по чл.440 ГПК след влизането в сила на постановлението за възлагане на ипотекирания имот, както и изобщо по отношение на имот, за който не е налице спор за собственост, а такъв спрямо който е насочено изпълнението поради това, че е ипотекиран за обезпечаването на задължение, и този имот е придобит от праводателя на ищците след вписване на ипотеката, настоящият съд намира, че пъровоинстанционният е изложил изчерпателни мотиви, поради което препраща на основание чл. 272 ГПК към тях.

В допълнение, предвид изложените оплаквания в жалбата следва да се посочи, че допуснатото обезпечение е било отменено по реда на инстанционния контрол от горната съдебна инстанция и това обстоятелство не може да рефлектира върху преценката за допустимост на предявения иск, която следва да осъществи първоинстанционният съд, а последният е длъжен да съобразява винаги и новонастъпилите факти с правно значение, какъвто е влизането в сила на постановлението за възлагане на имота. Предвид тези мотиви, настоящият съд намира, че частните жалби на Ц. Б. и Р. Б. следва да бъдат оставени без уважение.

За да се произнесе по частната жалба на „Колект Център“ ООД, съдът съобрази общите разрешения в практиката, в която многократно е поставян въпросът за критериите за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възможността за неговото намаляване вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото. ВКС последователно приема, че адвокатското възнаграждение няма да бъде прекомерно, когато е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и съдържанието на предоставената правна защита и съдействие, както и с обичайния и разумен размер на възнагражденията за дела със сходен предмет и сложност. Преценката се извършва към момента на сключване на договора между адвоката и клиента, като съдът прилага опитните правила и отчита пазара на труда за адвокатски услуги. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правната и фактическа сложност на делото, да съобрази доказателствените факти, броя и съдържанието на процесуалните действия, защитавания материален интерес и други релевантни обстоятелства. При тази преценка, ако се установи, че е налице съществено несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, съдът може да намали адвокатското възнаграждение до обичайния и разумен размер, като не е обвързан от ориентировъчните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г.

По въпроса може ли адвокатско възнаграждение да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като производството не се е развило напълно и не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, е формирана 3 непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Определение № 1441/23.03.2026 г. по ч.гр.д. № 988/2026 г. на ВКС, I г.о., Определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 253/29.05.2017 г. по ч.т.д. № 2614/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 498/19.07.2019 г. по ч.т.д. № 1586/2019 г. на ВКС, II т.о. и др. В нея се приема, че само когато спорът сам по себе си предпоставя фактическа и правна сложност, обосноваваща договореният размер, последващо неосъществилите се, присъщи за разрешаването му и в този смисъл обичайни процесуални действия, чието неосъществяване е резултат от процесуалното поведение на противната страна, не предпоставя частично възмездяване на вече договореното адвокатско възнаграждение. В хипотеза, при която в договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му са договорени общо за всички действия, които ще бъдат извършени от упълномощения адвокат, тези действия включват и първоначално проучване на делото, подготовка на защитата на упълномощителя, изготвянето на отговора, както и последващите действия по уведомяване на упълномощителя за развитието на производството.

За определяне на правната сложност на делото следва да се съобразят броят и правното основание на предявените искове, видът и обхватът на релевираните от ответника възражения, съдържанието и обемът на въведените от страните факти и обстоятелства, приложимите правни институти, както и относимата съдебна практика, включително задължителната такава.

Процесуалният представител на ответника е извършил конкретни процесуални действия по защита на дружеството, включително е депозирал отговор на исковата молба и частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение. Тези действия са съобразени от първоинстанционния съд при определяне на дължимото възнаграждение и са основание да не се приеме, че претендираният размер следва да бъде намален до минимален такъв.

Същевременно обаче не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че производството е прекратено преди разглеждането на спора по същество и значителна част от обичайните процесуални действия в едно исково производство не са били извършени.

Не е проведено открито съдебно заседание, не е изготвен доклад по чл.

146 ГПК, не са събирани и обсъждани доказателства, не е осъществявана защита по съществото на спора в съдебно заседание и не са предприемани последващи процесуални действия, свързани с развитието на производството.

При това положение договореният размер на възнаграждението, който е определен за процесуално представителство до приключване на производството пред съответната инстанция, не може да бъде присъден автоматично в пълния му размер, без да се отчете действителният обем на осъществената процесуална защита.

Неоснователно е и възражението, че при определяне на възнаграждението следва да бъде отчетен единствено материалният интерес по делото. Същият представлява един от релевантните критерии при преценката за размера на адвокатското възнаграждение, но не е единственият 4 такъв. Следва да бъдат съобразени и фактическата и правна сложност на конкретния спор, обемът и съдържанието на извършените процесуални действия, както и етапът, до който е достигнало производството. В случая тези обстоятелства са преценени в тяхната съвкупност.

Неоснователно е и оплакването, че възнаграждението е следвало да бъде определено отделно за исковото и за обезпечителното производство.

Първоинстанционният съд изрично се е произнесъл по този въпрос в мотивите на акта си по чл. 248 ГПК, като е определил размер от 2400 лв. за исковото производство и 600 лв. за обезпечителното производство. Това разграничение е съобразено и с действително извършената процесуална дейност. По отношение на обезпечителното производство е отчетено обстоятелството, че ответникът е депозирал частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство, като жалбата е била уважена и обезпечението е отменено. Следователно при определяне на размера от 3000 лв. първоинстанционният съд е съобразил както наличието на самостоятелно обезпечително производство, така и извършената в него процесуална дейност, като е определил отделно възнаграждение от 600 лв. Наред с това е съобразен и обемът на защитата в исковото производство, за което е определен размер от 2400 лв.