Решение № 260051 от 28.01.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 157 28.01.2021г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На двадесет и осми юли 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора

Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 1687 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 828 от 04.03.2020г., постановено по гр. дело № 5806/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № 100/20.05.2019г. на Директора на Детска градина „Слънце“ – гр.

Камено, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото правоотношение на М.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново № 116-118, ет.2, поради дисциплинарно уволнение. С цитираното решение е възстановена М.И.Р. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „*****” в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено. С цитираното решение е осъдена Детска градина „Слънце“ – гр.

Камено, представлявана от Донка Димова Димитрова да заплати на М.И.Р. сумата от 7 993, 80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното й изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, представлявана от Донка Димова Димитрова – Директор чрез процесуалния представител на страната – адвокат Живко Бойчев и със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 76, ет. 1, ап. 1 – адвокат Бойчев, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и немотивирано. В жалбата се посочва, че решението е немотивирано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като в хода на делото са събрани достатъчно доказателства, от които става ясно, че ищцата Р. е извършила описаните в заповедта нарушения. Посочва се, че по делото е изслушана психологическа експертиза, от заключението на която става ясно, че има данни, които сочат, че вероятно са налице сочените нарушения, а именно – използване на физическо насилие и агресия по отношение на децата, поради което и съдът неправилно е стигнал до извод, че не се доказва наличието на сочените нарушения на трудовата дисциплина. В жалбата се сочи, че съдът е пренебрегнал и другото допуснато нарушение, като е приел, че не са налице доказателства, че ищцата Р. е отсъствала от работното си място посочените два часа, а само един час и дори и това да е така, то тя е изоставила поверените й деца и дори само това обстоятелство говори за качествата и уменията на ищцата да изпълнява съвестно и точно задълженията си. Посочва се, че ищцата не е спазвала своите трудови задължения, като се посочват конкретни примери за това, поради което и само на това основание се явява обосновано наложеното наказание.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител въззивната страна поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна по въззивната жалба – М.И.Р. със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 116-118, ет. 2 – адвокат Петя Владикова депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно – постановено е при точно прилагане на относимите към спора процесуални и материалноправни норми и е обосновано от събраните по делото доказателства. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че след внимателен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, правилно решаващият съд е достигнал до извода, че при възложена тежест на доказване в процеса от страна на ответника – работодател не са били ангажирани убедителни доказателства, че ищцата е извършила твърдяните нарушения на трудовата дисциплина, а напротив – събраните по делото доказателства изцяло кореспондират и потвърждават фактите и обстоятелствата, които ищцата е изложила в обясненията си до работодателя, а също и в исковата молба – че не е извършила вменените й в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – упражнено физическо насилие. В отговора се посочва, че ищцата не е допуснала поведение, което да бъде квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, нито е допуснала поведение в нарушение на визираните в заповедта разпоредби от ЗУПО.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – М.Р. – лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение. Отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивното производство.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно съединени иска от М.И.Р. със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.

„Шейново“ № 116-118, ет. 2 – адвокат Владикова против Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, представлявана от Донка Димова Димитрова – Директор, с които се претендира да бъде признато за незаконно уволнението на М.И.Р. и да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 100/20.05.2019г., постановена от Директора на Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовият договор й е прекратен, да бъде възстановена на предишната длъжност – „*****“ в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено и да бъде осъдена ответната страна да й заплати сума в размер на 7 993, 80 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, в който ищцата е останала без работа, а именно – от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното плащане на задължението. В исковата молба се посочва, че ищцата оспорва да е допуснала виновно неизпълнение на своите трудови задължения и не е извършила твърдяните в заповедта тежки нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва визираните в заповедта обвинения за упражнявано физическо насилие над децата от групата, както и че е напуснала за почти два часа своето работно място, оставяйки децата без надзор. В исковата молба се посочва, че ищцата не оспорва, че на 26.03.2019г. по време на подготовката за следобедния сън, тъй като децата са започнали да скачат по леглата, да притичват от легло на легло, да крещят, а някои и да се замерят с пантофките си и след като вербалните й опити да укроти и усмири децата не са дали резултат, от уплаха в този момент да не би някое дете да падне и да се нарани, се е принудила да вземе тояжка (коледарска гега, останала от коледните тържества) и е започнала да тропа с нея по пода и да чука по таблите на първите две легла в спалните помещения. Посочва, че едва след това тропане и викове от нейна страна „Моля ви, спрете!“, децата са се усмирили и успокоили. В исковата молба се посочва, че на 27.03.2019г. директорът издал Заповед

№ РД-01-85/27.03.2019г., с която били изискани писмени обяснения относно подаден сигнал от родителите на децата в групата, че използва пръчка и удря децата по време на дневния режим на детската градина, когато е на смяна. На 01.04.2019г. директорът издал втора Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., с която отново изискал писмени обяснения във връзка с постъпили писма и жалби от родители, че на 26.03.2019 г. ищцата удряла с пръчка децата, докато лежали в леглата. Със Заповед № РД-01-87/01.04.2019г. Р. била преместена като „****” от * група в * група. Ищцата решила да запознае с проблема кмета на Община Камено, който я приел на 04.04.2019г. от 14.00 ч. В рамките на времето от 12.30ч. до 15.00ч., през което децата спят, оставяйки ги под надзора на медицинската сестра и „помощник - възпитател”, като е отсъствала в промеждутъка от 13, 50 часа до 14, 45 часа, което незаконосъобразно било квалифицирано в заповедта за уволнение като преждевременно напускане на работното място.

Ответната страна в депозирания пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искове.

Посочва, че трудовият договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради това, че служителката упражнявала физическо насилие над деца от групата, както и напуснала за почти два часа работното си място, въпреки, че децата били поверени на нейния надзор. Извършеното съставлявало нарушение на Кодекса на труда по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1, чл. 187, т.

10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В отговора на исковата молба се посочва, че във връзка с постъпилите жалби и сигнали за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, като били изискани обяснения със Заповед №

РД-01-85/27.03.2019г., Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., Заповед № РД-01-93/12.04.2019г. и Заповед № РД-01-92/12.04.2019г.

Предявените искове са при условията на първоначално обективно съединяване с правно основание чл. 357 и сл. от КТ във връзка с чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че М.Р. е встъпила в трудово правоотношение с Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, като първоначално е изпълнявала длъжността „***“, а след сключено Допълнително споразумение от 01.08.2012г. е започнала да изпълнява длъжността „*****“.

По делото е представена Заповед № 100 от 20.05.2019г., постановена от Директора на ДГ „Слънце“ – град Камено, от която е видно, че на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, т. 3 от КТ, чл. 187, т. 7 от КТ и чл. 187, т. 10 от КТ е наложено наказание на М.И.Р. – заемаща длъжността „*****“ в ДГ „Слънце“ – град Камено, дисциплинарно наказание по чл.

188, т. 3 от КТ – „уволнение“ за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и настоящата инстанция следва се произнесе като разгледа наведените съображения за неговата неправилност, изложени във въззивната жалба.

За да уважи отправените обективно съединени претенции от страна на М.Р., първоинстанционния съд след подробен анализ на доказателствата е приел, че не са били ангажирани убедителни доказателства от ответното училище, носещо доказателствената тежест относно тези факти в процеса, водещи до извода, че ищецът е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина, поради което е приел, че издадената заповед за дисциплинарно наказание е незаконна и следва да бъде отменена. Основното възражение във въззивната жалба е, че първоинстанционното решение е немотивирано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като в хода на производството са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е извършила описаните в заповедта нарушения. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е достигнал до извода, че не се доказва наличието на сочените нарушения на трудовата дисциплина, което налага спорът да бъде разгледан по същество от въззивната инстанция.

По делото не се спори, че по силата на сключен Трудов договор № 329 от 01.04.2012г.

М.И.Р. е изпълнявала длъжността ***** в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, а впоследствие и по силата на сключено Допълнително споразумение № 58 от 01.04.2019г. (към Трудов договор № РД – 329/01.08.2012г.).

Както бе отбелязано по-горе въз основа на постановената и атакуваната в настоящото производство Заповед № 100 от 20.05.2019г., постановена от Директора на ДГ „Слънце“ – град Камено се установява, че наложеното наказание на М.Р. е на основание чл. 187, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, чл. 187, т.