Решение № 474 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100102327 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. С. Ч. с ЕГН:********** и поС.ен адрес гр.Варна ул. Ц.И.С. ***, със съдебен адрес гр.

София ул. М., № 3 партер, офис № 5 чрез адв. Н. Т. от АК-Врана против Д. С.

Ч. с ЕГН:********** и поС.ен адрес гр.Варна ж.к. М. ***, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода" в Затвора гр. Ловеч, с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът С. С. Ч. твърди, че е наследник като син на С.С. Ч., б.ж. Варна поч. 14.12.2018 год. На погребението на баща си възприел поведението на ответника Д. Ч., брат на ищеца, като съмнително, което му дало повод да се обърне към правозащитните органи, за да бъде установена действителната причина за смъртта на баща му. Така, по настояване на ищеца, е била наредена ексхумация на тялото.

С влязла в законна сила присъда по НОХД № 766/2019 год. по описа на Окръжен съд Варна, ответникът Д. С. Ч., е признат за виновен, за това че на 14.12.2018 година умишлено е убил баща им.

Ищецът излага, че в хода на издирване на причините за смъртта на С.

Ч., както и по повод провежданото разследване и последвалото го съдебно 1 производство са му станали ясни причините и обстоятелствата, при които е причинена смъртта на баща му, така сякаш самият той ги е изживял. Страда и продължава да страда от загубата.

С оглед горното за него е налице правен интерес да получи обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, които претърпял поради смъртта на баща си, причинена от ответника. Счита за справедлив размер на овъзмездяването за причиненото му страдание в размер на 48 000 лева.

С исковата молба ищецът е заявил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД, да осъди ответника да му заплати сумата от 48 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, последица от това, че на 14.12.2018 година в гр.Варна умишлено е лишил от живот баща му, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането.

Претендира направените разноски и адвокатски хонорар, само ако се оспорва иска.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира направените по делото разноски в размер на 4 800 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява. За съдебно заседание е постъпило заявление от ответника, в което излага, че не желае да присъства на делото.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От приложеното към делото НОХД № 766/2019г. по описа на ОС – Варна, се установява, че с влязла в сила присъда ответникът Д. С. Ч., е признат за виновен, за това че на 14.12.2018 година умишлено е убил С. Ч..

От представеното по ДП № 927/2018г. по описа на ОД на МВР Удостоверение за наследници изх.№ АУ123643МЛ/27.12.2024г. от Район М.

2 при Община Варна се установява, че ищецът и ответника са синове на С. Ч., бивш жител на гр. Варна.

В полза на ищеца са допуснати до разпит двама свидетели от показанията на които съдът установи, че ищецът не е имал ясна представа относно причината и обстоятелствата около смъртта на баща му, че е започнал да има съмнения как е настъпила смъртта в деня на погребението и на следващия ден. Сочи, че за ищеца е било тежко вземането на решението за подаване на сигнал до прокуратурата и евентуална ексхумация тялото на баща му, но е искал да узнае истината около смъртта на родителя си. От показанията й се установява, че ищецът до последно не е искал да повярва, че брат му действително е виновен за смъртта на баща им. До този момент още не е преживял тази травма, продължавал да говори по темата, имал чувство за вината и усещал липсата на баща си.

От разпита на свидетеля Н.Г.Н., съдът установи, че ищеца е разбрал за смъртта на С. Ч. от ответника, който лично му се е обадил, че баща му е паднал в банята и впоследствие починал. В разговор свидетелят Н. е споделил, че според него С. Ч. е бит и че не може да падне в банята. Споделя, че след посещението в дома на баща си ищеца не е можел да говори цял ден, че изобщо не е очаквал такъв завършек. Споделя, че когато отишъл в дома на починалия е видял как ищеца отива към банята и не е можел да помръдне, казал му да поседне на дивана. Споделя, че е видял как ищеца повдига чаршафа, с който починалия е бил завит и без да каже дума е излязъл навън.

Сочи, че ищецът не е можел да проумее факта, че баща му е умъртвен от брат му.

Тази фактическа обстановка съдът установи, от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира и показанията на свидетелите, като обективни и безпротиворечиви.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е с правно основание чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД.

Според нормата на закона, всеки който е причинил вреди другиму, е длъжен да ги поправи. За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между 3 противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.

В конкретния случай присъдата по НОХД № 766/2019 год. по описа на Окръжен съд Варна има задължителна сила за гражданския съд разглеждащ последиците от деянието по отношение на авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл.300 от ГПК.

Безспорно е установено, че ищецът е преживял и продължава да изживява болки и страдания от преждевременната насилствена смърт на родителя си.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост чл.52 от ЗЗД, да отчете характера и тежестта на причинените вреди, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.

В случая се доказаха търпените от ищца болки и страдания от загубата на баща му, към когото е бил силно привързани. Установи се, че в семейството им са съществували отношения на обич, взаимно уважение, грижа и разбирателство. Загубата му се отразила негативно върху психическото и емоционалното ищеца и понастоящем болката не е отшумяла.

Смъртта на е настъпила внезапно, което предизвикало силен стрес у ищеца, и това несъмнено е повишило интензитета на преживените от него болки и страдания. Със загубата на своя баща ищец е лишен завинаги от неговата обич и грижа.

Съдът следва да отчете като повишаващо обезщетението обстоятелството, че смъртта е настъпило вследствие на умишлени действие на брат на ищеца.

Предвид така установените обстоятелства, съдът счита, че за обезщетяване на болките и страданията, възникнали от неправомерното деяние, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на сумата в размер на 48 000 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По силата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава от датата на деликта и без покана, поради което, дължи и обезщетение за забава, считано от датата на деликта 14.12.2018 год. до окончателното изплащане на 4 главницата.

Ищецът по делото е представил списък на разноските в размер на 4 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. С. Ч. с ЕГН**********, с поС.ен адрес гр. Варна, ж.к. М., ***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. София, на основание чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ч. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Варна, ул. Ц. С. ***, и съдебен адрес в гр.

София, ул. М. № 3 партер офис № 5, сумата от 48 000.00 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, причинените болки и страдания, вследствие на деяние, с което умишлено умъртвил С.С. Ч. на 14.12.2018 год. в гр.Варна, баща на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата деликта 14.12.2018 год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. С. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ч. СУМАТА от 4 800 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар, на осн.чл.78, ал.1, от ГПК.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5