Определение № 374 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500236 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК – чл. 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 3016/20.02.2026 г. от Й. Т. Г., чрез пълномощника му адв. д-р М. К. Д. срещу Определение №234/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 662/2025г. по описа на РС – Хасково.

С Определение № 234/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 662/2025г. по описа на РС – Хасково се допълва Определение № 2045 / 05.09.2025г., постановено в з.з. по делото, като се осъжда Й. Т. Г. да заплати на С. М. П. – частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд – Хасково и рег.№ в КЧСИ 874, адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално, неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане въззивният съд да обезсили, евентуално да отмени определението, като се произнесете по съществото на спора и отхвърли искането за разноски на ответника по делото.

Подадена е и частна жалба с вх. № 3140/23.02.2026 г. от ЧСИ С. П., с рег. №874, с район на действие Окръжен съд Хасково, чрез пълномощника адв.

Б. С. И. срещу Определение №234/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 662/2025г. по описа на РС – Хасково, с което се допълва Определение №2045/05.09.2025 г. за прекратяване на производството по делото - в частта, с която се определя от съда адвокатското възнаграждение само в размер на 400 евро, а не в пълния такъв. Частният жалбоподател настоява, че актът на съда по чл. 248 от ГПК е неправилен поради нарушение на материалния закон, 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Ето защо без да е направено възражение за прекомерност съдът неправилно е намалил размера на адвокатското възнаграждение. На следващо място, съдът неправилно приложил изискването на правилото на ал.5 от чл. 78 ГПК, прилагайки правилото на чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения на адвокатска работа, като определил адвокатския хонорар в минимален размер от 400 евро. Жалбоподателят се позовава на приложения по делото договор за правна защита и съдействие, според който на 20.04.2025 г. ответникът заплатил за процесуално представителство и защита, както и изготвяне на отговор на искова молба по гр.д. №662/2025 г., по описа на РС Хасково, 5000 лв. Ищецът не знаел, че производството ще бъде прекратено, отново по волята на ищеца, поради неизпълнение на разпореждане на съда. Делото било фактически и правно сложно, ето защо съдът следвало да приложи нормата на чл. 78 ал. 4 от ГПК.

С тези и други съображения, изложени в частната жалба, прави искане за изменение на атакуваното определение и за присъждане на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение, в заплатения от него размер, а именно 2 556,46 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от ЧСИ С. П., чрез пълномощника адв. Б. С. И.. Заема се становище за неоснователност на жалбата на Й. Г., с довода за липса на своевременно въведено възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Й. Т. Г. по подадената от ЧСИ С. П. частна жалба.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивна частна жалба вх. № 3016/20.02.2026 г. от Й. Т. Г. срещу Определение № 234/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 662/2025г. по описа на РС – Хасково е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице с право на жалба. Ето защо ЧЖ е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивна частна жалба с вх. № 3140/23.02.2026 г. от ЧСИ С. П., с рег.

№874, с район на действие Окръжен съд Хасково срещу същия съдебен акт също е допустима, но е неоснователна.

Производството пред РС – Хасково е било образувано по искова молба от Й. Т. Г. срещу ЧСИ С. П., с която е предявен иск за сумата от 2 600 000 левa - обезщетение за вреди, причинени от дискриминация и тормоз, от които 400 000 лева - обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от поставяне в невъзможност за заплащане на задължение с наличните за публични продани имоти) и 2 200 000 лева - обезщетение за неимуществени 2 вреди (причинени болки и страдания, тежко увреждане на здравето, причинено от тормоз, опасност за живота, поради причинени стрес и депресия).

С Разпореждане № 2024 / 08.07.2025 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатираните недостатъци, които въпреки продължаването на срока на два пъти, не са били отстранени от ищеца.

Поради това, с Определение № 2045/05.09.2025 г. районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С молба вх. № 16571/17.09.2025 г. ответникът е поискал допълване на определението, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на страната в размер на 5000 лева, която съдът с процесното определение е уважил частично, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил жалбоподателя Й. Г. да заплати на ЧСИ С. М. П., адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, със съображения, които настоящият съдебен състав изцяло споделя:

При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да изхожда, както от Наредба № 1/09.07.2004 г., така и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

В конкретния случай, делото е прекратено още преди насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.

В случая са налице предпоставките за присъждане на разноски на ответника, доколкото производството по делото е прекратено и е направено съответното искане за тях още с отговора. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.

4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като законодателят тук не поставя правото му на разноски в зависимост от причините за прекратяване на делото, нито пък се изисква да се преценява поведението на страните по приключилия спор. На страната е дължимо адвокатско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от адвокат в производството. С оглед обстоятелството, обаче, че делото е прекратено още на фаза преди насрочване за разглеждане в с.з, следва да бъде определено в минималния предвиден размер. В този смисъл искането се явява основателно, но само до определения от съда размер, а не и до пълния претендиран такъв от страната, тъй като производството не е приключило с решение, по делото не са провеждани съдебни заседания с явяване на страни или пълномощници, а процесуалният представител на ответника не е извършил допълнителни действия извън подаване на отговор на исковата молба и на становища по молбите на ищеца.

Хасковският окръжен съд не споделя възражението на

3 пълномощника на ответника адв. И., че съдът е следвало да присъди целия претендиран размер на адвокатското възнаграждение, тъй като нямало направено възражение за прекомерност от насрещната страна и делото било фактически и правно сложно.

Аргументът за фактическа и правна сложност на делото в случая не може да бъде обективно проверен и взет предвид, тъй като производството пред районния съд е прекратено още преди насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание. Делото не се е развило нито по фактите, нито по правото, не са правени доказателствени искания, нито са събирани доказателства.

Не може да бъде споделено и възражението на пълномощника на ответника адв. И., че съдът е следвало да присъди целия претендиран размер дотолкова, доколкото в случая не може да се заключи, че ищецът не би направил възражение за прекомерност, като се има предвид, че то може да се заявява най-късно до приключване на устните състезания по делото, но съдът е върнал исковата молба и производството не се е развило до етапа на устните състезания. Впрочем, в подадената от Й. Г. молба вх. № 21345/28.11.2025 година е изразена волята му за въвеждане на такова възражение, ето защо съдът е бил длъжен да го обсъди.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципния подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение 400 евро е справедлив, разумен и съответства на труда, положен от пълномощника на ответника.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл, първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.

248 от ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №

3016/20.02.2026 г. от Й. Т. Г., чрез пълномощника му адв. д-р М. К. Д. срещу Определение № 234/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 662/2025г. по описа на РС – Хасково.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба с вх. №

3140/23.02.2026 г. от ЧСИ С. П., с рег. №874, с район на действие Окръжен съд Хасково, чрез пълномощника адв. Б. С. И. срещу Определение № 234/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 662/2025г. по описа на РС – 4

Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5