Решение № 2152 от 18.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2152 гр. Пловдив, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330205740 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4018270, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Н. Х. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба се излагат пространни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвидения такъв в закона.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 86887/01.11.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 26/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ. Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 04.10.2020 г. в 12,05 часа в гр.

Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 1, посока път II – 86, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, Мазда 6, с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 71 км/ч и превишение на скоростта от 21 км/час.

Собственик на автомобила е жалбоподателят П.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип № 21532, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Налице е пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното 2 изображение.

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. В този смисъл - Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.

Констатираното нарушение е определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай. В този смисъл - Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

3

В конкретния случай, жалбоподателят релевира твърдения, че не е автора на нарушението, като същевременно не е ангажирал доказателства да се е възползвал от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 74 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 71 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло неоснователни по следните съображения:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче приложение намира чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 6-33-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено. В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.адм.н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен 4 съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 6-33-20/18.09.2020 г.;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и реквизити, поради което същият успешно изпълнява функцията си на официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а именно TFR 1-M 546. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по чл. 10, и в снимковия материал.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни5 прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилниприкрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В този смисъл е и константната практика, обективирана в редица решения, включително Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив и др.

В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ.

Допълнително и с оглед изричните възражения на жалбоподателя, е необходимо да се отбележи следното:

Както вече беше посочено спазено е изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата изготвянето на протокол за използване на АТСС да е съпроводено със снимка на АТСС.

На първо място, такава снимка е представена по делото. Нещо повече изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в НП време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.