Решение № 185 от 06.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ловеч, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500448 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от Националната агенция за приходите, ****,представлявана от

Изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощника си Г. П., държавен експерт по приходите, с пълномощно № 217/03.10.2020 г. срещу Протокол на ЧСИ В.П. за извършване на разпределение на сума от публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 2127/2024 г. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 462 ал. 2 от ГПК го обжалва.

Излага ,че с молба изх. № 12-00518/21/03.2015 г. от страна на Национална агенция за приходите е образувано изп. дело № 749/2015 г., описа на ЧСИ М.П. за принудително събиране на вземането към длъжника Р.Г.К., въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2010 г. по гр.д. № 12577/2010 г., по описа на Районен съд - гр. София. Изтъква, че по разпореждане на съдебния изпълнител на 27.05.2016 г. взискателят е внесъл дължими такси в общ размер на 30.00 лева за вписване на възбрани върху недвижимото имущество на длъжника, като платежните са предоставени на съдебния изпълнител. Сочи, че в последствие с оглед на молба от 23.07.2018 г., изпълнителното дело е 1 изпратено по компетентност на ЧСИ И.Л., с район на действие Окръжен съд гр. Ловеч за предприемане на действия по опис и продан на възбраненото недвижимо имущество. Изтъква ,че делото е преобразувано под № 379/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л., като с платежно нареждане от 10.09.2018 г., взискателят е внесъл по изпълнителното дело дължимите такси за образуване и налагане на запор и възбрани в общ размер на 132.00 лева. С платежни нареждания от 07.12.2018 г. по изп. дело са внесени указаните допълнително такси за справки, връчване и запор в размер на 96.00 лева, както и дължимите държавни такси за снабдяване със скици, схеми, характеристики, данъчни оценки и тежести на земеделските земи на длъжника в общ размер 352.40 лева.Сочи, че в последствие поради неизвършване на опис и продан на възбранените имоти с молба от 04.10.2024 г. и на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК образуваното срещу Р.К. изп. дело № 379/20218 г. по описа на ЧСИ И.Л. е предоставено на частен съдебен изпълнител В. П., с per. № 879, за продължаване на производството за принудително събиране на вземането, където делото е преобразувано под № 2127/2024 година. Изтъква, че с платежно нареждане от 07.11.2024 г. взискателят е внесъл по сметка на ЧСИ В.

П. такси в размер на 66.00 лева във връзка с преобразуването на изпълнителното дело. На 09.12.2024 г., по сметка на съдебния изпълнител взискателят е превел дължимата такса за опис на земеделските земи в размер на 60.00 лева, а на 31.01.2025 г. е преведена сумата от 420.00 лева, дължима за хонорар на вещо лице за извършване на оценка на имуществото. Излага ,че описаното и оценено недвижимо имущество е било обявено на публична продан, като единият от имотите, представляващ пасище е с идентификатор № *** е възложен на купувач, участвал в проданта. Изтъква ,че със съобщение от 29.04.2025 г., съдебният изпълнител е обявил проданта на останалите имоти за нестанала, вследствие на което от взисактеля е поискано да бъде насрочена нова продан.

Сочи, че със съобщение, връчено на 04.06.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, съдебният изпълнител е уведомил НАП, че насрочва разпределение на събраната сума, което ще бъде предявено на страните на 27.06.2025 година. Протоколът за изготвеното разпределение е изпратен на взискателя по електронната поща на 27.06.2025 г. в 16:37 часа.Излага ,че след запознаване със съдържанието на изготвения протокол е било установено, че съдебният изпълнител изобщо не е включил изброените 2 по-горе и платени от взискателя такси и разноски, които са извършени във връзка с изпълнителния способ, от който е постъпила събраната по делото сума в размер на 1 096.80 лева. Вместо това, съдебният изпълнител е разпределил сумата изцяло да бъде отнесена за погасяване с привилегия на начислени такси по т. 3,4,5,9,11,19,26 и т.31 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).

Изтъква ,че Общата уредба на разноските в исковия процес се съдържа в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, в която се посочва, че разноски са таксите, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е ищецът е имал такъв. За разноските в изпълнителния процес е предвиден специален текст с разпоредбата на чл. 79 от ГПК, озаглавена „Разноски по изпълнението". Общият принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство, регламентиран от чл. 79 ГПК, предвижда, че са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените от закона случаи. Нормата разпорежда изрично, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.Излага, че правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, предвижда че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, а съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Изтъква ,че разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, предвижда че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Счита, с огледа на цитираните законови разпоредби, че платените до настоящия момент такси и разноски от взискателя несъмнено представляват разноски по принудителното изпълнение, които по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, следва да бъдат включени в разпределението като привилегировано вземане.

В тази връзка сочи т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на гореизложеното счита, че взискателят е 3 извършил разноски за заплащане на такси и хонорар за вещо лице в размер на 1156,40 лева, които не са включени в обжалваното разпределение на събрана сума, както и сумата от 914 лева,представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното счита ,че разпределението следва да бъде отменено от настоящата съдебна инстанция. Сочи, че в допълнение на изложените аргументи относно неправилността на извършеното разпределение е и обстоятелството, че не става ясно как съдебният изпълнител е определил размера на дължимата възнаградителна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, предвижда че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада събраната такса за извършване на опис, която на 09.12.2024 г. взискателят е платил на съдебния изпълнител в размер на 60 лева, която съгласно ТТРЗЧСи представлява пропорционална такса.Изтъква, че от изготвеното разпределение не може да се установи дали същата е приспадната.

При горните съображения моли настоящата инстанция извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраната по изпълнително дело № 2127/2025 г. сума да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно извършено и Окръжния съд да извърши ново разпределение.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч.

Сочи, че изпълнителното производство срещу Р.Г.К. е образувано по молба на взискателя, при ЧСИ М.П., peг. № 851 под № 20158510400749. Въз основа на молба от 23.07.2018 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ И.Л., peг. № 903 за продължаване на изпълнителните действия по компетентност и преобразувано под № 20189030400379. С молба от 04.10.2024 г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ В. П., peг. № 879, което дело е преобразувано под № 20248790402127, като страните по делото и ЧСИ И.Л., peг. № 903 са уведомени чрез уведомления за преобразувано дело.

Изтъква, че с Протокол за опис на недвижим имот са описани 3 /три/ броя поземлени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с адрес: ****, *************, тел. **** лице за контакт Е.И., тел. ****, e-mеil: ************** идентификатор *** 4 и поземлен имот с идентификатор ***.

Сочи, че е назначено независимо вещо лице - оценител с Постановление за назначаване от 03.01.2025 г., чийто хонорар е определен с проформа фактура № 799/14.01.2025 г. от вещото лице и платен от взискателя и страните са били уведоми за изготвения доклад за пазарна оценка и той им е бил предявен, след което с Разпореждане от 05.03.2025 г. е насрочена публична продан от 25.03.2025 г. до 25.04.2025 г. на описаното недвижимо имущество, с Протокол за опис от дата 06.01.2025 г., собственост на Р.Г.К., ЕГН **********. Изтъква ,че е била реализирана публична продажба на поземлен имот с идентификатор ***, като е събрана сума в размер на 1,096.80 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/. Изтъква, че на основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 462 от ГПК е насрочено предявяване на изготвено разпределение на постъпилата от публичната продан сума в размер на 1,096.80 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ на 27.06.2025 г. от 16.30 ч., за което страните са редовно уведомени.

Излага ,че за образуването на изпълнителното дело Национална агенция за приходите са заплатили 66.00 лв. /шестдесет и шест лева/, а в последствие и 60.00 лв. /шестдесет лева/ за извършването на опис, като това са суми определени с ТТРЗЧСИ, която е приета с Постановление № 92 от Министерски съвет на 19.04.2006 г.

Относно допустимостта на жалба с вх. № 90973/30.06.2025 г. , счита, че тя е подадена в законоустановения срок по реда на чл. 462 ал. 2 от ГПК , от страна с правна легитимация, но процесуално е недопустима. В тази връзка излага съображения. Сочи, че разпоредбата на чл. 84 ГПК изрично посочва кои страни се освобождават от държавни такси, а в чл. 162 пояснява кои държавни вземания са публични и кои частни. Счита, че конкретния казус не попада в т. 1 - т. 9, поради което е частно държавно вземане и държавна такса се дължи. Изтъква, че към жалбата липсва платежно нареждане за платена държавна такса, с което жалбоподавателят да удостовери, че е заплатил същата и е нарушение на процесуалните правила на чл. 261 т. 4 ГПК, която разпоредба го сочи като задължителен реквизит.

Изтъква, че по същество Жалба с вх. № 90973/30.06.2025 г. се явява неоснователна и недоказана поради следното:

5

По отношение на претендираните от страна на жалбоподателя разноски в хода на изпълнителното производство в размер общо на 1156,40 лева , и юрисконсултско възнаграждение в размер на 914.00 лева сочи, че съгласно TP № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като (в обобщение) в първия ред на специалните привилегии се включват направените от взискателя разноски по изпълнението, които са необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, подлежаща на разпределение. Изтъква ,че в мотивите изрично са посочени сред тези разноски на взискателя: (внесените от него) такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта. С оглед на това счита, че следва да се вземат под внимание таксите за 18.00 лв.

/осемнадесет лева/ на основание т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписване на възбрана върху осребреното имущество, 60.00 лв. /шестдесет лева/ на основание т. 20 от ТТРЗЧСИ и заплатения хонорар на вещо лице в размер на 420.00 лв.

/четиристотин и двадесет лева/ за изготвянето на доклад за пазарна оценка за три недвижими имота, т.е. цената за един имот, колкото е и продаден, е 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/. Изтъква ,че следва да се обърне внимание, че по врем на публичната продан е реализирана продажбата само на един от трите недвижими имоти. Изтъква, че таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ е пропорционална, като минималният й размер е 60.00 лв. /шестдесет лева/.