Решение № 1105 от 26.07.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20234110103380 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск за постановяване със съдебно решение на мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения с детето, издръжка, с правно основание чл.127 ал.2 от СК и иск по чл.127а ал.2 от СК.

В исковата молба ищцата излага твърдения, че от съвместното й съжителство с ответника в Н е родено детето Ф И Т., родена на *****г. Ищцата заявява, че с ответника се разделили и към настоящия момент тя полага грижи за детето Ф, като от лятото на*** трайно живее заедно с детето в Б. Ищцата заявява, че ответникът не се интересува от детето, не изпраща пари за издръжка. Ищцата заявява, че ответникът полага труд като****. Ищцата сочи, че тя има възможност да се грижи за детето, което понастоящем посещава детска градина. Ищцата отправя искане съдът да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на детето Ф, да определи местоживеене на детето при нея и режим на лични отношения на бащата с детето, който първоначално за срок една година да се осъществява в присъствието на майката, както и да осъди ответника да заплаща издръжка за детето, като в съдебно заседание заявява, че претендира месечна издръжка в размер на 250лв. месечно. В исковата молба се прави искане за присъждане на издръжка за минало време за периода от м.октомври 2022г-м.октомври 2023г в размер на по 500лв за всеки от месеците в периода. На следващо място ищцата прави искане съдът да даде разрешение за издаване на необходимите документи и разрешение за пътуване на детето в чужбина до държави ****което решение да замести липсващото от бащата съгласие за това. Претендира разноски. С молба от 27.03.2024г ищцата е оттеглила иска за издръжка за минало време и моли производството по делото да бъде прекратено в тази част.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответника Зратко Т. на посочения в исковата молба адрес в Н, като връчването на книжата е извършено по реда на Регламент ЕО №2020/1784 и видно от представеното удостоверение за връчване на документи/ формуляр К/ от получаващия орган от Н е на 05.03.2024г. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В проведеното открито съдебно заседание на 27.06.2024г. ответникът, редовно призован по реда на чл.40 ал.2 от ГПК не се явява, не се представлява.

1

С влязло в сила определение от 30.04.2024г. съдът е прекратил производството само в частта по отношение на исковата претенция за издръжка за минало време в общ размер 6000лв, за периода м.10.2022г.-м.10.2023г.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата М. И. С. и ответника З. Т. са родители на детето **** Т., родена на*** родена от съвместното им съжителство.

По делото не е спорно и от събраните гласни доказателства се установява, че родителите на детето са живели заедно до лятото на ***., когато се разделили. Не е спорно, че след раздялата на родителите, детето Ф живее при майка си в гр.***.

От представената по делото служебна бележка от 14.08.2020г. се установява, че детето Ф посещава Детска градина „****, считано от 01.09.2022г.

Видно от представена по делото служебна бележка ищцата работи на длъжност „офис мениджър“, в*****, с нетно месечно възнаграждение в размер на ****.

От социалния доклад, представен по делото от ДСП- *** се установява, че след раздялата на родителите детето Ф се отглежда в семейната среда на майка си, като се сочи, че между детето и бащата няма изградена емоционална връзка, тъй като бащата е живял само няколко месеца с детето. Сочи се, че майката на детето полага необходимите грижи за него в семейната си среда и желае да упражнява родителските права по отношение на детето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р Г П, С Г К и Д Л С.. Свидетелката П, която е майка на ищцата, разпитана каза, че дъщеря й живяла с ответника в Х, като от връзката им се родило детето Ф. Преди около четири години ищцата се върнала в Б с детето и заживяла при родителите си. Свидетелката каза, че детето е много привързано към майка си и тя се грижи много добре за детето. Свидетелката заяви, че преди около две години ответникът дошъл в Б, но правел скандали и след това не е идвал. С детето понякога контактувал по телефон. Не пращал пари за издръжка на детето. Не давал разрешение детето да пътува в чужбина. Детето не проявявало интерес към бащата.

Свидетелката К, която е леля на ищцата, разпитана каза, че ищцата се върнала в Б с детето Ф, защото бащата на детето много я тормозел. Бащата не поемал издръжката на детето.

Според свидетелката детето Ф се чувства много добре при майка си, ходи на детска градина, на балет, на зумба. Според свидетелката Ф се страхува от баща си, защото той й говорел глупости по телефона. Свидетелката С., която е дъщеря на ищцата от друга връзка, каза, че познава ответника, който живял с майка й. Заяви, че той отправял към нея неприлични епитети, притеснявал я по телефона. Докато майка й живеела с него имало скандали помежду им. През *** ищцата се разделила с ответника и се върнала заедно с детето Ф в Б.

Свидетелката каза, че майка й отлично се грижи за децата си. Според свидетелката, Ф не е привързана към баща си.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи 2 следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е допустим, а разгледан по същество е основателен. С цитираната разпоредба се цели съдебна намеса, съставляваща съдебна администрация на граждански отношения, за да се преодолеят разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени относно упражняването на родителските права, при кого да живее детето, относно личните отношения между родителите и детето и издръжката на детето. Тези въпроси съдът решава след като прецени всички обстоятелства с оглед интереса на детето, като възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможностите за помощ от трети лицаблизки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.

От събраните в настоящото производство доказателства се установи по безспорен начин, че страните по делото, от чието фактическо съжителство е родено детето Ф, от лятото на **** не живеят заедно. От събраните гласни доказателства се установи, че след раздялата на родителите детето е останало да живее при майката М. И., която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Установи се от показанията на свидетелите П, К и С. и от социалния доклад, че детето се чувства добре в семейната среда, в която живее. От събраните доказателства се установи, че след раздялата на родителите бащата, който живее в чужбина, е контактувал с детето по телефона, като преди около две години е идвал в Б. От изложеното в социалния доклад е видно, че за детето се полагат адекватни грижи от страна на майката, към която детето е силно емоционално привързано. Събраните гласни доказателства сочат на извод, че между детето и бащата не е налице привързаност, тъй като когато родителите са се разделили детето е било още много малко, а бащата не е поддържал активна комуникация с детето. От друга страна свидетелите казаха, че дори когато бащата общува с детето по телефона, то се разстройва и страхува от нещата, които бащата му говори. В настоящото производството майката на детето Ф е изявила желание на нея да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето, като от страна на бащата няма изразено становище по делото. Събраните в производството доказателства в своята цялост обосновават извод, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, качества да упражнява родителските права по отношение на детето Ф. Предвид на това и с оглед интереса на детето съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката М. И. С., като бъде определено местоживеенето на детето да е на адреса на неговата майка.

С оглед изискванията на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител. От събраните доказателства се установи, че детето е било на много ниска възраст, когато родителите са се разделили, като между детето и бащата няма изградена силна емоционална връзка, предвид на това, че детето почти не е общувало пряко с баща си, извън разговорите по телефона.

Въпреки това, съдът намира, че не следва да бъде прекъсвана връзката на детето с бащата и следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като се съобрази 3 обстоятелството, че детето не е оставало насаме с баща си и поради това, първоначално режимът на лични отношения следва да бъде осъществяван в присъствие на майката. Съдът предвид интереса на детето, намира за подходящ следния режим на лични отношения на бащата с детето, а именно: всяка първа събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч. до 18.00ч. в посочените почивни дни, като за период една година от влизане в сила на съдебното решение режимът на лични отношения на бащата с детето да се осъществява в посочените дни, за всеки от двата дни, без приспиване, в присъствие на майката. След изтичане на една година от влизане н сила на съдебното решение, режимът на лични отношения да бъде следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, за времето от 10:00ч в събота до 18:00ч в неделя.

Съгласно изискванията на чл.127, ал.2, вр. с чл.142 и чл.143 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за детето Ф, която бащата да заплаща.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава. В конкретния случай, по делото се установи, че ищцата работи по трудово правоотношение с месечен доход около ****., като същата няма задължения към други ненавършили пълнолетие лица. Относно дохода на ответника, по делото няма конкретни данни за размера на получавано от ответника месечно възнаграждения, като бяха наведени твърдения ,че той работи в Х като ****, на частна практика. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма наведени твърдения за негови заболявания, които да го възпрепятстват да полага труд, както и няма твърдения, че същият има други ненавършили пълнолетие деца, освен детето Ф. От една страна, съобразявайки нуждите на детето Ф, предвид възрастта й, физическото и психическо израстване, нуждата от средства за облекло, храна, играчки и от друга страна отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че бащата на детето следва да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 250лв. месечно, което е съвсем малко над установения към момента минимален размер на издръжката.

Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за детето е датата на депозиране на исковата молба - 17.11.2023г. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.

На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

По иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК.

За осъществяване на задгранични пътувания на дете законодателят изисква общо съгласие на двамата родители, като при липса на съгласие на единия единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда по чл.127а ал.2 от СК.