Решение № 860 от 29.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Кюстендил, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520103639 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че К. Й. О. дължи на „БАНКА ДСК“ АД следните суми: 7298.00 лева – непогасена главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 26.05.2023г., ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до окончателното плащане; 937.43 лева - договорна лихва за периода от 20.06.2023г. до 04.09.2024г.; 34.19 лева – обезщетение за забава за периода от 20.06.2023г. до 04.09.2024г.; 287,36 лева – законна лихва за периода от 05.09.2024г. до 17.12.2024г.

Ищецът твърди, че на 26.05.2023г. сключил с К. Й. О. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 7298.00 лева, отпуснат с цел рефинансиране на кредит за текущо потребление № **/******, със срок за издължаване –120 месеца, с падежна дата – 20то число на месеца. Поддържа, че сумата била усвоена от кредитополучателя чрез разплащателна банкова сметка, посочена в договора. Според т. 5 от договора, кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 10% годишно или 0,0278% на ден. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за кредит. Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3070/2024г. по описа на КРС. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът – К. Й. О., чрез назначения си особен представител адв. К., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.12.2024 г. ищецът „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. К., е депозирал пред Районен съд – Кюстендил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К.

Й. О. за следните суми: 7298.00 лева – непогасена главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 26.05.2023г, ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до окончателното плащане; 937.43 лева - договорна лихва за периода от 20.06.2023г. до 04.09.2024г.; 34.19 лева – обезщетение за забава за периода от 20.06.2023г. до 04.09.2024г.;

287,36 лева – законна лихва за периода от 05.09.2024г. до 17.12.2024г.; 160.00 лева – разходи при изискуем кредит. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 3070/2024 г. по описа на КРС, I състав, като на 19.12.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените по - горе суми (с изключение на сумата от 160.00 лева – разходи при изискуем кредит, в която част заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане от същата дата), както и за държавна такса в размер на 171.14 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с определение № 1171/20.10.2025 г., на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Съобщението е връчено на заявителя на 27.10.2025г.

На 27.11.2025 г. /в законоустановия срок/ „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. Д, е депозирало пред Районен съд - Кюстендил искова молба срещу К. Й. О. за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото гр.д. № 3639/2025г. по описа на КРС, XX състав.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.05.2023г. между „Банка ДСК“ АД и К. Й. О. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 7298.00 лв., а последният се е задължил да го върне в срок до 26.05.2033 г., на 120 месечни погасителни вноски, с падежна дата 20-то число на месеца, съгласно погасителен план (който е приет като доказателство по делото и съдържа пълна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на вноските), при уговорен ГПР в размер на 10.47%.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,00% годишно или 0,0278% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,06 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 9,940%. Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.

Съгласно чл. 12 от договора, неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Съгласно т. 16.1. от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

Съгласно т. 16.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни кредиторът има право да превърне целия непогасен остатък от главницата за предсрочно изискуем, което право упражнява чрез изпращане на уведомление до длъжника на посочения от него адрес за кореспонденция. От датата на изискуемостта на 2 кредита – на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, до окончателното погасяване на задължението, вкл. по принудителен ред (т. 16.3.).

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на посочения от ответника в договора за кредит адрес от страна на банката, чрез ЧСИ Е. Х., е изпратена покана - уведомление, с която длъжникът се уведомява, че поради забавата в погасяване на задълженията по договора за кредит, отпуснат в размер на 7298.00 лв., на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поради ненамиране на длъжника на адреса е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като видно от приложеното по делото съобщение от ЧСИ в двуседмичния срок адресатът не се е явил в кантората за получаване на книжата.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата по кредита в размер на 7298.00 лв. е била усвоена на 26.05.2023 г., като същата е била използвана за погасяване на задълженията по договор за кредит за текущо потребление №**/********; по договора няма постъпили плащания от ответника за неговото погасяване. По отношение размера на непогасените задължения по пера е изготвено заключение в два варианта: 1/ ако предсрочната изискуемост се приеме за настъпила на 05.09.2024г. задълженията са в размер, както следва: 7298.00 лв. – главница; 937.43 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2023 г. до 04.09.2024 г.; 34.19 лв. – лихва за забава за периода от 20.06.2023 г. до 04.09.2024 г.;

287.36 лв. – законна лихва за периода от 05.09.2024 г. до 17.12.2024 г. /за периода от 05.09.2024 г. до датата на подаване на исковата молба - 27.11.2025 г., законната лихва е в размер на 1163.38 лв., а за периода от 05.09.2024 г. до датата на изготвяне на заключението – 22.06.2026 г., е в размер на 1663.17 лв./; 160.00 лева – разходи при изискуемост на кредит; 2/ ако предсрочната изискуемост се приеме за настъпила на 21.04.2026 г. задълженията са в размер, както следва: 7298.00 лв. – главница; 2155.67 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2023 г. до 21.04.2026 г.; 179.81 лв. – лихва за забава за периода от 20.06.2023 г. до 21.04.2026 г.; 149.69 лв. – законна лихва за периода от 21.04.2026 г. до 22.06.2026 г. /датата на изготвяне на заключението/; 160.00 лева – разходи при изискуемост на кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 3070/2024г г. по описа на КРС, I състав, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката и изпълнителен лист.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валидното сключване на договор за кредит за текущо потребление, с посоченото в исковата молба съдържание, съществуване на вземанията по договора, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената сума, респ. възникнало е задължение за връщането й при условията, регламентирани в договора; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, респ. че банката надлежно е упражнила правото си да направи вземанията по същия за предсрочно изискуеми.

Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне договорената сума за определената цел и при договорените условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Договорът за банков кредит е консенсуален и с постигане на съгласие между страните в изискуемата от закона в чл. 430, ал. 3 ТЗ писмена форма се счита за сключен. Сключеният 3 между „БАНКА ДСК“ АД и ответника договор е такъв за паричен заем по смисъла на чл.

240 от ЗЗД. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, поради което валидно е обвързал страните по него.

Съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/2022 г., постановено по т. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Що се отнася до правата на потребителите, за съда е налице и императивна процесуалноправна норма, задължаваща го да извърши служебна преценка за неравноправност на клаузите в потребителските договори – чл. 7, ал. 3 ГПК. Предвид обстоятелството, че на ответника е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Същевременно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това към спорното правоотношение намират приложение както нормите на действащото българско законодателство, кодифицирано в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и специалния Закон за потребителските кредити /ЗПК/, така и правото на Европейския съюз Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.