Решение № 26 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Даниела Михайлова мл.с. Гинка Т. И. при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601479 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 186/31.07.2024г. постановена по НОХД № 644/2024г. по описана Районен съд-Варна, подс. В. Ф. Д. ЛНЧ: ********** е признат за виновен в това, че в периода 13.06.2023г. - 15.06.2023г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и домашно насилие, причинил на А.В. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в лицева травма, изразена с пукване на носни кости с надлежащ оток и кръвонасядане по основата на носа, оток и кръвонасядане по лява буза и брадичка вдясно; травма на шията ожулване в областта на шията, гръдна травма - счупване на десето ребро вдясно от към гърба с надлежащо кръвонасядане на меките тъкани; кръвонасядания по двете ръце, седалището и двата крака, ожулване по подбедрицата на десен крак, всички в своята съвкупност обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание чл.

131, ал. 1, т. 5А вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн.чл.66,ал.1 НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият Д. е признат за виновен, за това, че в периода 13.06.2023г. - 15.06.2023г. в гр. Варна, противозаконно лишил А.В. от свобода, поради което и на основание чл.142а, ал.1 от НК, вр. чл. от 54 НК лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението за срок от три години.

1

Със същата присъда подс. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за претсъпления по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е определено да изтърпи най-тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На осн. чл. 59 ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимия е бил с мярка за процесуална принуда Задържане под стража и Домашен арест.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 2543.72 лева по сметка на ОД на МВР-Варна, както и направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на 990.00 лева по сметка на Районен съд-Варна.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК е постъпила въззивна жалба от подс. Д. чрез защитника му – адв. В. Ц., с която изразява недоволство от така постановения съдебен акт. Счита се, че при произнасянето са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена в обжалваната и част.

В законоустановения срок е депозиран въззивен протест и допълнително писмено изложение към него. Навеждат се твърдения за съществено противоречие между постановената присъда и мотивите към същата, по отношение на наложените на подсъдимият наказания. Счита се, че това противоречие е от категорията на съществените, тъй като не е била ясна волята на съда. Заявява, че обжалваната присъда е неправилна с оглед на събраните по делото доказателства. В тази насока се акцентира върху показанията на съпругата на подсъдимия Д., наличие на доказателствен дефицит по отношение на престъпленията по чл.144, ал.3 НК и по чл.152,ал.1 НК. Твърди се още, че показанията на св. В., дадени в хода на досъдебното производство следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, поради изявлението й, че не желае да дава показания срещу съпруга си. В тази връзка се навеждат доводи за неправилност и непълнота на направените от първия съд изводи. На следващо място се възразява и срещу неправилно определено по размер наказание и неправилно приложение на чл.66 НК, като не са отчетени всички отегчаващи вината обстоятелства. Прави се искане да бъде отменена присъдата на Варненски районен съд, а делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Алтернативно се иска да бъде отменена присъдата, като бъде признат подсъдимият за виновен по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК и по чл.152,ал.1,т.2 вр.чл.26 НК. Иска се и да бъде изменена присъдата, като бъде признат подс. Д. за виновен в извършени от него престъпление по чл.131,ал.1,т.5А вр.чл.130,ал.1 вр.чл.26 НК и по чл.142А,ал.1 НК, като му бъде наложено наказание съответстващо на обществената опасност.

В съдебно заседание проведено пред въззивната инстанция, представител на ВОП, поддържа протеста. Счита, че от страна на първоинстанционният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което е от категорията на абсолютните, с 2 което са нарушени и ограничени правата на страните и най-вече на подсъдимия. Развива доводи си, като сочи за противоречие в мотивите на съда- частта на наказанието, наложено по двете престъпения, за които е признат за виновен с присъдата от 31.07.2024 г. първоинстанционният съд е признал за виновен подсъдимия и му е наложил наказания за престъпленията по чл. 131 ал.1 т.5 и по чл.142а ал.1 – Лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца за всяко едно от тях. В мотивите обаче първият съд бил посочил, че на база смекчаващи вината обстоятелства налага по 1 година лишаване от свобода и за двете. Съответно с присъдата било извършено групиране на определените наказания и е наложено най-тежкото 1 година и 6 месеца. С мотивите посочва, че налага най-тежкото 1 година.

Моли, да бъде уважен протеста по отношение на искането за отмяна и връщане делото за ново разглеждане.

Защитата на подсъдимия счита, че присъдата не страда от процесуално нарушаване на закона, тъй като явно се касае за явна фактическа грешка.

Твърди се, че групирането е ясно и това изложение няма никакво нарушение.

Счита, че доказателства за извършени телесни увреждания при условията на домашно насилие липсват, като подлага на анализ взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата, предхождащи процесното деяние. Излага и съображения относно съставомерността на престъпленията, за които е признат за виновен.

Последната дума на подсъдимия е желанието присъдата да бъде отменена в обжалваната й част.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

Атакуваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което води до нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съображенията за това са следните:

Видно от диспозитива на атакуваната присъда, на подс. Д. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн.чл.66,ал.1 НК е отложено за срок от три години за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5А вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК и наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението за срок от три години за извършено престъпление чл.142а, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е приложил чл. 23, ал. 1 от НК, като е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложил за срок от три години.

Същевременно, в мотивите към присъдата, на стр. 185 гръб, е посочено, че на подсъдимия се налага наказание "лишаване от свобода" за срок от една година за престъпление по чл.131,ал.1, т.5а вр.чл.130,ал.1 НК , чието 3 изпълнение е отложено за срок от 3 години по реда на. чл. 66, ал. 1 НК, а на стр.186 от мотивите е посочено, че за извършеното престъпление по чл.

142,ал.1 НК е определено наказание на подсъдимия "лишаване от свобода" за срок от една година, което е отложено с изпитателен срок от три години на осн.чл.66,ал.1 НК. Посочено е също, че при условията на чл.23-25 НК, съда е наложил на подсъдимият най- тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, което на осн.чл.66,ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години.

Налице е непреодолимо противоречие между мотивите и диспозитива на постановената присъда относно размера на наложеното на наказание "лишаване от свобода". Това вътрешно противоречие и неяснота във волята на първия съд, в постановената от него присъда, не може да бъде отстранено или санирано чрез провеждане на въззивно съдебно следствие, защото би се подменила волята на първата инстанция. В този смисъл въззивната инстанция е възпрепятствана да извърши пълноценен контрол за законосъобразност на атакуваната присъда, доколкото липсва ясно обективирана воля от първостепенния съд относно размера на наложеното наказание.

Посоченото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл.

348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е довело до ограничаване процесуалните права и в частност правото на защита на подсъдимия Д.. Същото е отстранимо, но не на този етап от наказателното производство.

Допуснатите процесуални пороци са абсолютни, водещи до отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

Предвид горното, Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 3791/31.07.2024 г., постановена по НОХД № 677/2024 г. по описа на Варненски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

На страните по делото да се връчат съобщения за изготвеното решение на осн.чл.340,ал. 2, изр.2 от НПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4