Решение № 261 от 19.05.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500117 по описа за 2025 година

С решение № 189 от 30.09.2024 год. по гр.д. № 770/2023 год. по описа на РССливница е отхвърлен предявения от Община Божурище иск срещу Потребителна кооперация „Божур“, гр. Божурище положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 349/499 ид.ч. от двуетажна масивна търговска сграда с идентификатор № *** със застроена площ 288 кв.м. и РЗП от 499 кв.м., която сграда се състои от магазин и ресторант на първия етаж и търговско помещение със складове на втория етаж и която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Хераково, община Божурище, като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 100 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът оспорва подадената въззивна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Хераково, община Божурище. В имота е 1 построена двуетажна масивна търговска сграда със застроена площ 288 кв.м. и РЗП 499 кв.м., състояща се от магазин и ресторант на първия етаж и търговско помещение със складове на втория етаж. Сочи, че ответната кооперация се легитимира като собственик на 150 кв.м. от сградата с н.а. № 150, том 111, дело № 649/1998 год., като с молба от 03.02.2023 год. кооперацията уведомила общината, че е взела решение за продажба на сградата и предлага на община Божурище като собственик на поземления имот да закупи постройката.

По този начин ответникът оспорва правото на собственост на общината върху частта от сградата с площ 349 кв.м., което обуславя и правния интерес на ищеца от настоящия положителен установителен иск. Твърди се, че видно от нотариалния акт, кооперацията е собственик на около 150 кв.м., а сградата е с РЗП 499 кв.м., поради което ищецът счита, че той е собственик на останалата част от сградата с площ 349 кв.м., на основание чл. 92 от ЗС.

В подадена уточняваща молба въз основа на дадени от съда указания ищецът е уточнил, че през периода 1998-2000 год. в имота, който представлява общинска собственост, е извършено строителство, при което е увеличена площта на съществуваща сграда. Доколкото същото е извършено без разрешението на ищеца твърди, че община Божурище е собственик на 349/499 ид.ч. от сградата.

Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че е собственик на процесната сграда по силата на закона, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 /отм./ от ЗОбС от обхвата на общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните организации, изградени от тях до 13.07.1991 год., вкл. прилежащия терен. Твърди, че сградата е изградена и нанесена в кадастралния план на с. Хераково на 09.05.1970 год., като към датата на построяване и понастоящем е с една и съща етажност и квадратура, като не са извършвани пристроявания и надстроявания. Ответникът се е снабдил и с титул за собственост - нотариален акт, приложен по делото, от който е видно, че двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в с. Хераково, състояща се от магазин и ресторант на първия етаж и търговско помещение и складове на втория етаж е построена през 1965 год., като обстоятелството, че в акта е посочена квадратурата на застроената площ 150 кв.м. не обуславя извод, че за разликата в квадратурата собственик е община Божурище. Счита, че застроената площ е посочена погрешно в акта, като в него се има предвид РЗП. Като евентуално придобивно основание ответникът се позовава и на придобивна давност в резултат на владение върху сградата в продължение на повече от 10 години По делото е представен акт № 1266 от 28.07.2021 год. за частна общинска собственост, в който е посочено, че община Божурище е собственик на УПИ ХI за магазин и ресторант с площ 544 кв.м. в кв. 4 по плана на с. Хераково, без построената в имота сграда, на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОбС. В графа „забележки“ на акта е посочено, че в парцела е изградена масивна сграда, собственост на ПК „Божур“, съгласно н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 150, том III, дело № 649/1998 год. на нотариус Божков с район на действие РС-Сливница. Видно от приетата по делото скица № 15-980993 от 13.09.2023 год., парцелът, посочен в АЧОС е идентичен с поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. Хераково.

2

С н.а. № 150, том III, дело № 649/30.04.1998 год. на нотариус с район на действие РС-Сливница ПК „Божур“, гр. Божурище е призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот – двуетажна масивна сграда със застроена площ около 150 кв.м., находяща се в с. Хераково, състояща се от магазин и ресторант на първия етаж и търговско помещение и складове на втория етаж, построена през 1965 год. в парцел, отреден за магазин и ресторант, съставляващ имот пл. № 130 в кв. 4 по плана на с. Хераково, при съседи: улица, площад, имот пл. № 127 и терен за озеленяване. Сградата е въведена в експлоатация с акт-образец 16 от 15.08.1974 год. като „смесен магазин и пивница – реконструкция и модернизация“, с. Хераково. Във връзка с подадена молба с вх. № ТС207/18.02.2016 год. от ПК „Божур“ е издадено удостоверение за търпимост № ТС-2071/07.03.2016 год. за масивна сграда, състояща се от двуетажно тяло със ЗП 164,2 кв.м. и РЗП 328,4 кв.м. и едноетажно тяло със ЗП 78,6 кв.м. в УПИ ХI за магазин и ресторант в кв. 4 по плана на с. Хераково.

Според показанията на св. В., който познава имота, тъй като е роден и отраснал в с.

Хераково, където живее и понастоящем, процесната сграда била построена около 1962 год., като жители на цялото село се включили в полагането на основите, а ТКЗС осигурило извозването на пръстта с каруци. Сградата била започната и завършена във вида, в който е в момента и представлява двуетажна постройка, като първият етаж е ресторант и магазин за хранителни стоки със склад, а вторият етаж – склад и магазин за промишлени стоки. През годините сградата се стопанисвала от ПК „Божур“, като кооператорите участвали и в изкопните работи, което свидетелят установил въз основа на представени му по-късно документи в качеството му на кмет на с. Хераково. Знае със сигурност, че квадратурата на сградата не е променяна през годините. В качеството си на кмет на селото свидетелят се е запознал и с документ, касаещ средствата за изграждане на процесната сграда, които са били осигурени от Областния кооперативен съюз.

Съгласно показанията на св. Г., който от раждането си през 1963 год. живее в с.

Хераково и познава процесната сграда, същата се намира в центъра на селото и според разказите на неговите родители и дядовците му тя била изградена на доброволни начала със средства на член-кооператорите на кооперация „Божур“. Знае кооперацията като единствен собственик на сградата. Сградата не е била променяна през годините и има същия вид и същата площ от момента на построяването й. Магазинът преустановил работа през 19891990 год.

Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза процесният имот представлява двуетажна масивна търговска сграда с идентификатор № ***, която сграда се състои от магазин и ресторант на първия етаж и търговско помещение със складове на втория етаж и е изградена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Хераково, община Божурище, идентичен с УПИ ХI – „за магазин и ресторант“ в кв. 4 по плана на с. Хераково. В действителност сградата е двуетажна със застроена площ от 288 кв.м. и РЗП от 499 кв.м., което съответства и на отразеното в удостоверение изх. № 11-266/1/2021 год. Сградата се състои от двуетажно тяло и едноетажно 3 тяло с мазето. В заключението си вещото лице е приело, се няма надстроявания и пристроявания на сградата. Според допълнителното заключение на вещото лице сградата е нанесена през 1970 год. в едромащабна топографска карта М 1:5000, като ситуирането и конфигурацията й съвпадат със съществуващата на място сграда.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира, че ищецът не проведе пълно главно доказване на твърдяното от него право на собственост върху процесните 349/499 ид.ч. от двуетажната масивна търговска сграда с идентификатор № *** по плана на с. Хераково.

Актовете за държавна и общинска собственост, съставени по надлежния ред и форма, имат качеството на официални свидетелстващи документи, които само констатират собствеността на държавата/общината, без да я пораждат. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна/общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на държавата/общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна/общинска собственост, до доказване на противното, като държавата/общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна/общинска собственост /Решение № 149/12.06.2013 г., гр. д. № 647/12 г., IV г.о. и др./. Това обаче е вярно само в случаите, когато в акта за държавна/общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата/общината. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на държавата/общината, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл.

77 ЗС/, и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени. По изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от общината или държавата /така и Решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 51/13 г. на II г. о./. С оглед това в тежест на доказване на общината – ищец по делото е да докаже основанието, на което общината е придобила правото на собственост върху процесния имот. В случая в акта за частна общинска собственост № 1266 от 28.07.2021 год. е посочено, че община Божурище е собственик на УПИ ХI за магазин и ресторант с площ 544 кв.м. в кв. 4 по плана на с. Хераково, без построената в имота сграда, на основание чл. 2, 4 ал. 1 от ЗОбС. В графа „забележки“ на акта е посочено, че в парцела е изградена масивна сграда, собственост на ПК „Божур“, съгласно н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 150, том III, дело № 649/1998 год. на нотариус Божков с район на действие РС-Сливница. Следователно, при липса на посочено фактическо основание в акта, не може да се приеме, че общината е собственик на поземления имот, върху който е построена процесната сграда, поради което несъстоятелни са доводите за придобита от страна на общината каквато и да било част от сградата по приращение в резултат на пристрояване/надстрояване, на основание чл. 92 от ЗС. Освен това от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че сградата не е била променяна – надстроявана или пристроявана от момента на изграждането й до настоящия момент – това се установява както от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Г., така и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. С.. Ответникът се легитимира като изключителен собственик на сградата с представения по делото н.а. № 150, дело № 649/1998 год. на нотариус с район на действие РС-Сливница, като констатациите в нотариалния акт се потвърждават и от събраните в настоящото производство доказателства.