Решение № 4074 от 05.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание проведено на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА

АТАНАСОВА при секретаря Капка

Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 16701 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 471687 от 16.08.2018 г. постановено по гр.д.№ 78575/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162ри състав, е отхвърлен предявеният от А.М.Т. срещу Р.Д.Ч. иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.284, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 7050 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2012г., сключен между А.М.Т. и В.И.Д., получено от ответницата от името на ищцата и за нейна сметка по постигната между страните устна договорка, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.08.2017г. по гр.д.№ 43949/2017г. по описа на СРС, 162ри състав.

Ищцата А.М.Т., чрез процесуалния си представител – адв. Г., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК обжалва първоинстанционното решение в цялост, като излага твърдения за неговата неправилност. В жалбата се застъпва становището, че решаващият състав е приел за безспорно наличието на договорно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответницата се е съгласила по нейната банкова сметка ***ждение дължимо на ищцата от клиентите на Т., но че Д.е превела по сметка на майката на ищцата само сумата от 7000 лева. С оглед на това въззивницата поддържа, че задължение на ответницата е било да преведе на ищцата цялата получена сума в изпълнение на договора за поръчка. Подчертава се, че по своята правна същност договорът за поръчка е безвъзмезден, като се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията дадени от свидетелите, приемайки за доказано наличието на договореност между страните относно възмездността на договора. Твърди се, че от показанията на свидетелката С.категорично се установявало, че ответницата е била на неплатен стаж при адв.Т., а ищцата никога не е обещавала възнаграждение на ответницата, доколкото това било и в противоречие с чл. 17 от Етичния кодекс на адвоката. Поддържа се, че от страна на ответницата е налице неизпълнение на задължение по поето договорно задължение по отчетна сделка. Въззивницата заявява и че задължението на ответницата е станало изискуемо от датата, на която е получила процесната сума – 27.06.2012г., защото към тази дата е следвало да отчете незабавно полученото пред ищцата, без да е необходима изрична покана за това. С оглед всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, а в полза на въззивницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ответницата А.М.Т.. Представителят на въззивеаемата в проведеното пред настоящия състав съдебно заседание оспорва жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е преценил с оглед значението им по делото. Подчертава, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие, подписан от ищцата -адв.Т., изрично е посочено, че е получила процесната сума в брой.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК с правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и относно наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от Софийски районен съд, 162ри състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, че на 03.04.2012г. ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие с В.И.Д. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№ 4579/2011г. по описа на САС. Това обстоятелство се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и В.Д., в който изрично е договорено адвокатски възнаграждение в размер на 7 500 лева, като е направено отбелязване, че сумата е била заплатена в брой.

Безспорно е и че договор за правна защита и съдействие от адв.Т. е бил сключен на 03.04.2012г. и с К.И.Д.за процесуално представителство по същото дело отново срещу заплащането на адвокатски хонорар в размер на 7500 лева, като по делото е представено копие и от този договор, в който е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.

Още с доклада по делото за безспорно е било обявено между страните е обстоятелството, че към 03.04.2012г. между адв.Т. и ответницата Ч. е съществувало валидно правоотношение по устен договор за поръчка, в изпълнение на който са сключени процесните два договора за правна защита и съдействие с В.Д.и К.Д.. За безспорно и ненуждещо се от доказване е отделено и това, че във връзка с тези договори В.Д.и К.Д. са заплатили уговореното адвокатско възнаграждение на ответницата по банков път, а тя от своя страна е превела на ищцата по банкова сметка *** Т. сума в размер на 7 000 лев в изпълнение на договора за поръчка, сключен между ищцата и Ч..

Тези обстоятелства се установяват и от представени по делото извлечения от банковите сметки на ответницата в „Ю.Б.“ АД, от които е видно, че по банкова сметка *** *** Р.Д.Ч. на

27.06.2012г. е била преведена сума в размер на 7 050 лева с наредител В.И.Д. с посочено основание за плащането „изплащане на хонорар“. Въз основа на приетото банково извлечение се доказва и, че ответницата е била титуляр и на банкова сметка *** ***, по която на

27.06.2012г. от В.И.Д. е внесен сума в размер на 7 050 лева с посочено основание „изплащане на хонорар“, а на 10.07.2012г. Ч. е превела на И.Т. сума в размер на 7 000 лева с основание „адвокатски хонорар на адв. А.Т.“.

Пред Софийски районен съд са разпитани и двама свидетели – С.Е.С.и М.А.Б..

Светослава С.свидетелства, че се познава с ищцата Т. от 2010г., като е работила с нея като сътрудник в кантората и от 2011г. до 2013г., а от 2014г. е адвокат. Свидетелката заявява, че към 2012г. кантората на Т. ***, където е виждала и ответницата Ч., която е посещавала кантората във връзка с дела на познати на ответницата, които адв.Т. се съгласила да защитава във връзка с някаква катастрофа. С.твърди и че Ч. се обучавала при ищцата известен период от време през 2012г. По отношение на сключените с доведените от ответницата клиенти на договори за правна защита и съдействие, свидетелката подчертава, че ги е изготвила, а че Ч. е попълнила имената им и ги е предоставил на клиентите да ги подпишат. Сред доведените от ответницата клиенти били семейство Д..

Свидетелката посочва че пред 2012г. адв.Т. е открила и още една кантора – на ул. „Позитано“, където се е обучавала ответницата, тъй като в кантората в кв.“Борово“ нямало достатъчно място. С.твърди, че няма спомен Ч. да е получава възнаграждение през времето, в което се е обучавала при адв.Т., като подчертава, че не знае с какво точно се е занимавала ответницата, тъй като са били в различни кантори. Свидетелката заявява, че е присъствала в офиса, когато между Ч. и Т. било уговорено клиентите да преведат парите по сметка на ответницата, тъй като имали доверие само на нея, а тя след това да ги преведе на ищцата. От С.изрично е посочено, че не знае дали адв.Т. е обещала възнаграждение на Ч., но че като сътрудник самата свидетелка е получавала възнаграждение, докато се е обучавала при адв.Т..

Разпитана пред първоинстанционния съд свидетелката Б.изрично заявява, че е приятелка на ответницата и че се е запознала с ищцата, тъй като тя я е представлявала по делото и за развод. От приятелката си Ч. свидетелката била чувала, че с адв.Т.работели заедно. По повод делото си за развод, свидетелката посочва, че е посещавала кантората на адв.Т. ***, където през 2012г. е присъствала на разговори, водени между ответницата и ищцата, един от който се отнасял за някаква катастрофа, в която било починало десет годишно дете – роднина на Ч.. Б.заявява, че пред нея Т. и Ч. се договорили, че хонорарът от този случай щял да се раздели помежду им, като парите бъдат преведени по сметката на ответницата, а тя след това трябвало да преведе половината сума по сметка на Т.. Свидетелката твърди, че и във връзка с воденото от адв.Т. дело за нейния развод хонорарът е бил поделен по равно между Ч. и Т., като това е станало пред очите и. От Б.се разяснява, че Ч. към онзи момент е била завършила право, но все още не е имала адвокатски права, поради което е работила с адв.Т., а преди това с адв.Я.Я., с когото също е имала подобна договорка – да делят 50 на 50 адвокатските хонорари, получено от клиенти, които са били доведени от ответницата.

С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:

Договорът за поръчка по правило е неформален, като с оглед правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.

Довереникът пък носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване отчета по мандата. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, за му даде сметка и да предаде полученото.

В разглеждания от настоящия състав случай между страните е безспорно обстоятелството, че към 03.04.2012г. са били обвързани с мандатно правоотношение, по силата на устен договор за поръчка, като е постигнато съгласие дължимото от Д.адвокатско възнаграждение за ищцата да бъде заплащано по банкова сметка ***, а тя се задължила да преведе възнаграждението по сметка на ищцата. В действителност в представените по делото договори за правна защита и съдействие е отбелязано, както сочи и процесуалният представител на ответницата, че адвокатски хонорар е бил заплатен в брой, но това обстоятелство се опровергава от събраните по делото доказателства, а именно свидетелските показания на свидетелката Б., която заявява, че е била свидетел на разговор между ищцата и ответницата относно начина на заплащане на адвокатското възнаграждение и че двете се договорили то да бъде заплатено по банков път от клиентите на Ч., която после да извърши банков превод по сметката на адв.Т.. Това се потвърждава и от признанието на факт, ценено по реда на чл. 175 от ГПК от настоящия състав, направено от името на ответницата в проведеното на 27.03.2018г. открито съдебно заседание, в което е заявено, че двата хонорара, дължими от В.Д.и от К.Д. във връзка със сключените договори между тях и ищцата за осъществяване на правна защита и съдействие, са били преведени по банков път. Доказателство, че сумите по договорите за правна защита и съдействие са били преведени по банков път, а не са заплатени „в брой“, както е посочено в тях, са и извлеченията от банковата сметка на ответницата, от която е видно какви суми са постъпвали по сметката и и кой е техния наредител. В действителност стойността на договорените адвокатски хонорари са в размер на по 7500 лева, а преведените по банковата сметка на Ч. от Д.суми са в размер на по 7050 лева, а посоченото основание е единствено адвокатски хонорар, без да е уточнено дали е този дължим въз основа на договорите от 03.04.2012г. или във връзка с друг случай. Съгласно обаче константната съдебно практика (решение № 188/09.10.2015г. по гр.д.№ 6561/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.) ако основанието за плащане не е посочено в документа за плащане конкретно, какъвто е настоящия случай, от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е именно твърдяното от страните. В настоящия случай, ответницата твърди, че са изплатени във връзка с договорите за правна защита и съдействие суми от по 7050 лева.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49b96cc0-5884-4d27-930d-7a665d8f7242