Решение № 608 от 23.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Русе, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер в присъствието на прокурора П. Сл. С. като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520100130 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.4 във вр. чл.2б от ЗОДОВ:

„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията" /ЕКЗПЧОС/ – чл.2б от ЗОДОВ.

„Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“ – чл.4 от ЗОДОВ.

Претенцията на ищеца К. Г. Т. се основава на твърдения, че е страна – ищец по образувано гр.дело - гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Габрово, като не е посочил номера, под който е било висящо пред ответника Окръжен съд – Габрово. Делото било разглеждано пред различни съдилища, а към момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело /22.10.2024 1 г./ било висящо като въз. гр. д. № *** г. по описа на ответника Окръжен съд – Русе. При разглеждане на делото пред ответницито това станало в срок, който не отговарял на изискванията на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ за разумен срок. Счита, че поради това е претърпял неимуществени вреди и счита, че за обезщетяване на същите ответниците му дължат солидарно парично обезщетение в размер на 5300 лева. Претендира за осъждането им да платят посочената сума. Претендира и за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор е подаден такъв от Председателя на ответника Окръжен съд – Габрово, с който иска се оспорва. Посочва, че въпреки, че ищецът не е посочил под какъв номер делото е било висящо пред него, а е посочил само номер на Районен съд – Габрово, при справка в системата ЕПЕП се установява, че то е било висящо пред Окръжен съд – Габрово като в.ч.гр.д.

№ *** г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Посочва развитието на делото и срока, за който е било висящо пред този съд като счита, че същия не представлява неразумен срок по смисъла на Конвенцията. Счита, че с оглед на това иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

В срока за отговор е подаден такъв от Председателя на ответника Окръжен съд – Русе, с който иска се оспорва. Посочва какво е било развитието, висящността и движението на делото докато е било висящо пред този съд като в.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – Русе Счита, че с оглед изложените обстоятелства по движение на делото и сока, за който е било висящо пред Окръжен съд – Русе не е налице неразумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. С оглед на това моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Представителят на контролиращата страна – Прокуратурата на Република България – прокурорът П. С. от РРП, взема становище за неоснователност на иска.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. Никоя от страните не е изложила аргументи за недопустимост на иска, но с оглед специалната уредба на иска по чл.2б от ЗОДОВ съдът намира за необходимо да изложи изрични аргументи в тази насока. Искът по чл.2б от ЗОДОВ може да бъде предявен както по отношение на приключило, така и по отношение на 2 висящо производство – арг. от чл.2б., ал.3 от ЗОДОВ – „Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството“. В случая искът е предявен по отношение на висящо производство, поради което не е налице допълнителното изискване за допустимост на иска по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, т.к. същото е въведено само по отношение на приключили производства – „Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“.

По същество на спора съдът съобрази следното: Делото, относно което ищецът излага оплаквания за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 от от § 1 от ЕКЗПЧОС, в момента продължава да е висящо и не може да бъде приложено към настоящото дело. От представените от ответниците писмени доказателства относно движението му докато е било висящо пред тях се установява следното:

Производството по ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд - Габрово, е образувано на *** г., въз основа на въззивна частна жалба на К. Г. Т. вх. документ №***/*** г. срещу Разпореждане № *** на Районен съд – Габрово по ГД № *** г., по описа на Районен съд - Габрово. С Определение № *** г. съдиите Веселина Топалова, Ива Димова и Симона Миланези се отвеждат от разглеждане на ВЧГД № *** г. С определение № *** г. се отвеждат съдиите – Полина Пенкова, Кремена Големанова и Велемира Димитрова. С Разпореждане № *** г. се отвежда съдия Диана Василева. С Определение № *** г. се отвеждат съдия П. Неделчев, Благовеста Костова и Пламен Попов, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като прекратяват производството по делото и го изпращат на 07.10.2024 г. на Апелативен съд Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да разгледа делото, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК. От изложеното е видно, че поради отводи на всички съдии от състава на съда не могъл да се формира състав като общата времева продължителност на делото пред съда е 25 дни от образуването до изпращането на компетентния съд по чл.23, ал.3 от ГПК.

Производството по ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд - Русе, е 3 образувано на *** г. след като съдът по чл.23, ал.2 от ГПК е определил този съд да разгледа делото. С определение №*** г. докладчикът по делото е прекратил производството по него поради подадена молба от жалбоподателя за оттегляне на жалбата от жалбоподателя К. Г. Т.. Общата времева продължителност на делото пред съда е 7 дни от образуването до постановяването на приключващия производството акт, а исковата молба по настоящото дело е подадена на следващия ден след постановяването на определение №***.

При това положение съдът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр. дело /ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд – Габрово и ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд – Русе/ в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е обективна, но може да бъде ангажирана само при наличието на всички предпоставки, визирани в хипотезата на посочения законов текст, а именно: да е налице нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок и от това да са настъпили вреди, като те подлежат на доказване и трябва да бъде установена причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и установеното нарушение на правото на страната за разглеждане на делото в разумен срок.

В случая нито един от етапите на процесното производство не е неразумен. Общата продължителност на делото пред двата ответника е малко над месец което време напълно съответства на необходимото време за преценка на обстоятелствата по чл.22 от ГПК и постановяване на самоотводи от всички съдии от състава на ОС Габрово и за произнасяне с приключващ производството акт. – за ОС Русе.Дори с включване на времето, за което делото е било висящо пред съда по чл.23, ал.3 от ГПК е видно, че от постъпване на делото в ОС Габрово за произнасяне до приключването му с акт на ОС Русе е изминал месец и половина, което не е неразумен срок по смисъла на ЕКЗПЧОС.

Съобразно критериите, установени с текста на чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ, които са изчерпателно изброени, както и съобразно със стандартите на ЕСПЧ, се налага изводът, че липсва един от кумулативните елементи от правопораждащият вземането за обезвреда фактически състав, а именно 4 нарушаване на изискването за разумен срок. Този извод следва от общата продължителност на висящността на делото, която е нормална за такъв тип дело и съответства на характера на производството и технологичното време, необходимо за постановяване на съдените актове, които са четири определения и едно разпореждане. Цялостният подход по движението на делото и приключването му с окончателен акт е чевръст и експедитивен и не е налице неразглеждане на делото в разумен срок. Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.4 във вр. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. Г.

Т. с ЕГН ********** от град ***, област Велико Търново, улица "***" № 9А против ответниците ОКРЪЖЕН СЪД - ГАБРОВО и ОКРЪЖЕН СЪД - Русе за осъждането им да му заплатят солидарно сума в размер на 5 300 лв. /пет хиляди и триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на гражданско дело /ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд – Габрово и ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд – Русе/, ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Делото е разгледано при участието на контролираща страна – Прокуратурата на Република България.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5