Определение № 30790 от 25.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3046/2026
- Вид
- Определение № 30790
- Подписан
- 25.08.2026
- В сила
- 25.08.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30790 гр. София, 25.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20261110103046 по описа за 2026 година
Делото е образувано по искова молба на Г. В. С. срещу „Фератум България“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за недопустимост на някои от предявените срещу него искове е неоснователно, защото единственият иск срещу него е за нищожност на договора за потребителски кредит, по който именно той разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация. Искове за нищожност или унищожаване на договор за гаранция не са предявени.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е подаден насрещен иск /уточнен с молба с вх. № 171277/29.05.2026 г./ от „Фератум България“ ЕООД.
Съдът намира, че насрещният иск следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като е предявен в срок, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначалния иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск С. не е подал отговор на насрещния иск.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на С. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в нейната искова молба задачи подлежи на отхвърляне, защото отговорите на първата, третата и четвъртата задачи не са необходими, а втората задача е свързана с установяването на 1 безспорен между страните факт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „Фератум България“ ЕООД срещу Г. В. С. насрещен иск.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.10.2026 г. от 09:40 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца С. – препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в нейната искова молба задачи.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е от Г. В. С. срещу „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г. поради противоречие на закона. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 4 000 лв. за срок от 18 месеца, общо дължимата сума по договора била в размер на 5 400 лв. и включвала главницата и лихва в размер на 1 400 лв., ГЛП бил в размер на 23.33 %, а ГПР – в размер на 49.66 %, като общият разход по кредита включвал само лихвата. Сочи, че съгласно т. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответното дружество, поради което на 17.09.2025 г. сключил с „Мултитюд Банк“ Договор за гаранция /поръчителство/, съгласно т.
1.6. от който трябвало да заплати такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 4 240 лв., платима по банков път на месечни вноски съгласно невръчен на потребителя погасителен план. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР, и липсва ясно разписана методика на формирането му, т.е. неясно е кои точно компоненти са включени в него, а освен това е посочен грешен ГПР, защото таксата за поръчител не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, практически не е имало възможност за избор на различен поръчител от „Мултитюд Банк“, а кредиторът и поръчителят са свързани лица.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Сочи, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация и в случая той е избрал да обезпечи кредита с поръчителство от „Мултитюд Банк“. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща 2 незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация относно условията на кредита. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Предявен е от „Фератум България“ ЕООД срещу Г. В. С. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 1 898.47 евро /евровата равностойност на 3 713.09 лв./ – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 20.04.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът по насрещния иск твърди, че по договора е предоставил на ответника заем в размер на 4 000 лв., но С. е платила единствено сумата от 286.91 лв. Моли да му бъде присъден неплатеният остатък.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на насрещната исковата молба.
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожност на договора за кредит е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г. и неговото съдържание; твърдените пороци на договора.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е да установи следните факти: сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.
В тежест на ответника по насрещния иск при доказване на горните факти е да докаже плащане в пълен размер на задължението за главница по договора, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., по силата на който на С. е предоставена в заем сумата от 4 000 лв., като тя се задължила да върне заема ведно с възнаградителна лихва на 18 месечни погасителни вноски; сключване от ищеца във връзка с договора за кредит на Договор за гаранция /поръчителство/ от 17.09.2025 г. с „Мултитюд Банк“, по който е уговорено задължение за ищеца за заплащане на гаранта на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/; че таксата за гаранта не е включена в посочения в договора за кредит ГПР; предаване на заемната сума в размер на 4 000 лв. от „Фератум България“ ЕООД на С..
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността 3 да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4