Определение № 626 от 14.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Варна, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500469 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от адвокат Д. М. Т., процесуален представител на С. Т. К., против определение №260091/05.07.2024г., постановено по гр.д.№609/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.

№262187/06.06.2024г. от адвокат Д. Т. за изменение на решение №260011/13.05.2024г., постановено по гр.д.№609/18г. по описа на ВОС, чрез увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на ответника адвокатска помощ до 7 785, 89лв., на осн. чл.248 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на посоченото решение в частта за разноските бъде уважена, като й се присъди възнаграждение до минималния предвиден размер от 7 785, 89лв.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор А.И., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№609/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от КОНПИ против С. Т. К. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, вр. §5, ал.2 на ЗОНПИ за отнемане от ответника в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти и парични суми, общо на стойност първоначално 312 794, 26лв.

1

След извършен от ищеца частичен отказ с молба от 02.03.2022г. в съответствие с постановеното от него решение №1340/16.02.2022г., досежно един от недвижимите имоти, претендирани за отнемане, на стойност 80 000лв., по която е поставено прекратително определение №260094/09.03.2022г., общата стойност на претендираното за отнемане имущество възлиза на 232 794, 26лв.

Поради извършен от ищеца нов частичен отказ от исковете с молба от 26.09.2023г. в съответствие с постановеното от него решение №857/20.09.2023г., досежно имущество на стойност 214 794, 26лв., по която е постановено прекратително определение №260181/29.09.2023г., общата стойност на претендираното за отнемане имущество, представляващо ид.ч. от един недвижим имот, възлиза на 18 000лв.

С молба от 06.10.2023г., депозирана в срока за обжалване на определение №260181/29.09.2023г., адв.Д.Т., като процесуален представител на ответника, е поискала на осн. чл.78, ал.4 от ГПК да й се присъди възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, съгласно представения към молбата от 06.10.2023г. договор за правна помощ от 06.04.2022г. с уговорена безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.С определение №260197/06.10.2023г. съдът е отложил произнасянето си по искането за присъждане на разноски за окончателния акт по делото.

С решение №260011/13.05.2024г., постановено по гр.д.№609/18г. по описа на ВОС/необжалвано/, предявеният от КОНПИ иск е отхвърлен.С решението си съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния му представител както досежно разгледаната претенция, така и за частта, производството по която е било прекратено/отложеното произнасяне с определение №260197/06.10.2023г./.Приел е, че според общата цена към подаване на исковата молба - 312 794, 26лв. минималният размер на възнаграждението към датата на сключване на договора - 06.04.2022г. възлиза на 7 785, 89лв. според редакцията на Наредба №1/04г. на ВАдвС към тази дата, която наредба не може да бъде приложена, но може да се счита за разумен ориентир.Доколкото от фактическа страна делото обхваща голям период и много обстоятелства, но по тях не е проведена своевременна защита, а правният въпрос получава сравнително лесен отговор, е определено и присъдено възнаграждение в размер на 5 000лв.

В срока за обжалване на решение №260011/13.05.2024г., постановено по гр.д.№609/18г. по описа на ВОС/и при представен списък по чл.80 от ГПК в последното проведено о.с.з. от адв.Д.Т./ адв.Д.Т. е подала молба вх.

№262187/06.06.2024г. с пр.осн. чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение в пълния, предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер от 7 785, 89лв.В депозирания отговор по молбата в срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът е поддържал становище за нейната неоснователност.С обжалваното 2 определение молбата е оставена без уважение.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от

2018г.Процесуалният представител на ответника, обаче е упълномощен на 06.12.2021г., според приложеното на л.131 от делото на ВОС пълномощно, представено с молба от 10.12.2021г.До този момент е изтекъл срокът за депозиране на отговор на исковата молба, като такъв не е бил депозиран в срока по чл.131 от ГПК от ответника или друг негов процесуален представител, със следващите се от това последици по чл.133 от ГПК, делото е било прекратявано и спирано.До прекратителното определение по първия частичен отказ процесуалният представител на ответника не е извършвал каквито и да било процесуални действия.Впоследствие с определение от 08.04.2022г. делото е било изцяло прекратено поради считане претенцията за недопустима, след отмяната на това определение е изготвено определение по чл.140 от ГПК, по което процесуалният представител на ответника е депозирал становище, в което е изложил аргументи по същество на спора, както и е направил доказателствени искания.Явил се е първото проведено о.с.з. на 07.10.2022г., както и в следващото, проведено на 02.12.2022г., в които са събирани гласни доказателства и експертно заключение.Впоследствие, по искане на страните, делото е било спряно с определение от 05.01.2023г. на осн. чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, и възобновено с определение от 28.06.2023г., оставено без движение за отстраняване на нередовности на исковата молба/с даден тримесечен срок за изпълнение/, насрочено впоследствие за о.с.з. на 09.02.2024г., в което не са събирани доказателства/отложено поради заменяване на в.л./, и приключило в о.с.з. на 12.04.2024г.Видно от гореустановеното, процесуалният представител на ответника се явил в общо четири о.с.з., в три от които са били събирани доказателства.Депозирал е и писмени бележки на 08.05.2024г.Не е бил депозиран отговор на исковата молба със съответните последици.Спорните по делото правни въпроси са уредени от прието в хода на производството ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС.Депозирал е и отговор на частната жалба на КОНПИ против 3 прекратителното определение от 08.04.2022г., приета за основателна.При посочените обстоятелства не може да се заключи, че производството се е отличавало с висока фактическа и правна сложност.Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът приема, че определеното възнаграждението в размер от 5 000лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред първа инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано, поради което искането за неговото увеличаване се явява неоснователно.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260091/05.07.2024г., постановено по гр.д.

№609/18г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4