Решение № 189 от 09.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Смолян, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500169 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 64/02.03.2026 г. по гр. д. № 1438/25 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявените искове от М. Д. К. срещу РД „Г. П.“ за заплащане на – сума в размер на 1 976, 80 евро, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца нощен труд за периода от 10.10.2022 г. до 19.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване иска в съда – 1.10.2025 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 315, 22 евро – законна лихва за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение, до датата на предявяване на иска – 01.10.2025 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 127, 82 евро.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца, чрез пълномощник адв. Я. Б., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, при необоснованост; обжалваното решение не е съобразено изцяло с националното законодателство и правото на ЕС.

Във въззивната жалба се описва начина, по който е извършено изменението на чл. 187 от ЗМВР /ДВ бр. 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г./.

Сочат се аргументите във връзка с отмяна на Наредба № 8123-407/11.08.2014 г., конкретно разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от тази наредба, като се прави преглед н последвалите наредби, в които липсва правилото на чл. 31 ал. 2 от 1

Наредбата от 2014 г.

Твърди се във въззивната жалба, че ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, в частта, че не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ при заплащането на нощния труд на служителите на МВР, а е приложим ЗМВР, не е съобразено с нормата на чл. 188 от ЗМВР.

Сочи се по-нататък, че полицаите и пожарникарите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по т. 1, дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР – същевременно полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото те не са натоварени с особените функции и ограничения по ЗМВР.

Твърди се, че в ТР има вътрешно противоречие както между мотивите , така и с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС, довело и до отправяне на преюдициално запитване по В. гр. д. № 293/23 г. на ОС – Смолян, като се описват дадените отговори от СЕС.

В жалбата се сочи, че към момента не се открива друг начин да се овъзмезди адекватно тежестта именно на нощния труд на полицаи и пожарникари, работещи на смени, освен прилагане методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, което обаче законът и ТР забраняват.

С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и са постанови уважаване на исковите претенции; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника по иска.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. От пълномощникът му адв. Я. Б. е постъпила молба, с която поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия юрк. М. Х. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ И. при РД „Г. П.“ – С. при ГД „Г. П.“ при МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при 2 ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 684 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.

00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 241 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 976, 80 евро; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 315, 22 евро.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187ал. 7 от ЗМВР по следните съображения:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.

9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

3

Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.

Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.

Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат 4 съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.

Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР , то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.

В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.

Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда.