Решение № 2994 от 17.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2994 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110148030 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу С. Д. Н., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 388,77 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/20.09.2019 г., сключен между „**“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „**“ АД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 27.06.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 17,90 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 до 20.07.2020 г., и сумата от 237,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38665/2025 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът „***“ ЕООД твърди, че между „***“ АД и ответницата С. Д. Н. е сключен договор за потребителски кредит № ***/20.09.2019 г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а именно като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение посредством използване на средства за комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че по силата на договора ответницата е получила сумата от 1 200 лв., която е 1 следвало да върне чрез 10 броя вноски от по 239,22 лв., в срок до 20.07.2020 г., съгласно погасителен план към него, при фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 42,58%. Допълва още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. и Приложение № 1 към него „***“ АД е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответницата, който е бил уведомен за извършената цесия, вкл. при получаване на препис от иницииралата настоящото производство искова молба. С гореизложеното обосновава и активната си материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответницата е неизправна страна по договора за кредит, тъй като до изтичане на крайния му срок не е върнала заемната сума по него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата С. Д. Н.. Счита, че процесното вземане не е възникнало, тъй като процесния договор е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП, както и ЗЗД и съответно несъществуващи вземания не могат да бъдат предмет на цесията. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като липсва задължителната изискуема форма поради обстоятелството, че не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Заявява, че дори и да се приеме, че ответницата е получила заемната сума от кредитора, то това не е достатъчно, за да възникне между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че ако процесният ДПК отговаря на изискванията за форма, то ДПК е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Заявява, че процесния договор е изцяло нищожен, а в условията на евентуалност намира за нищожни отделни негови клаузи. Поддържа, че разпоредбите на общите закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Също така счита, че в процесният ДПК е посочен ГПР, който е по – нисък от реалния, както и че в същия не е включен разходът "неустойка за непредоставено обезпечение", който по своята правна същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване на кредита. Изтъква, че не ответницата не са й представени ОУ, като намира за ирелевантно, че в индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че на ответницата са представени ОУ. Сочи, че ДПК съдържа множество препратки към ОУ и при непредоставянето им, ДПК остава неясен и потребителят не може точно да разбере какви са параметрите му. Счита, че не са спазени законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са изрично регламентирани в ЗПК, което влече до пълна недействителност на ДПК. Заявява, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, което от друга страна представлява нарушение на основното изискване за сключване на договори по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Също така счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

Намира за недействителен и ДПК, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Сочи, че липсата 2 на този реквизит влече до недействителност на целия ДПК. Заявява, че ДПК е недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като неустойката в размер на 2 392, 00 лв/, дължима за непредоставено "обезпечение" на кредита, представлява скрита лихва. Посочва, че не е ясно как е формиран самият ГПР и какво включва, освен договорната лихва. Счита, че процесния ДПК е сключен при нарушение и на добрите нрави. Също така заявява, че и клаузата, регламентираща договорна лихва в размер на 36 %, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Намира и неустоечната клауза за нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Счита, че тя представлява почти 100 % от чистата стойност. Заявява, че ако сумата за неустойка бе включена при формирането на ГПР, то последният би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната лихва.

Твърди, че по този начин се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Сочи, че е налице неясното при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора – чл. 22 от ЗПК. Счита, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата, регламентираща размера на договорната лихва. Моли за отхвърляне на така предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР.

С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по така предявените положителни искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит № ***/20.09.2019 г., с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответницата е възникнало задължение за връщане на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ поставяне на ответницата в забава; 5/ прехвърляне на вземанията към 3 длъжника на ищеца и уведомяване на ответницата за извършената цесия; 6/ размера на претендираните суми.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже погасяване на процесните вземания.

След представяне на тези принципни положения, първоинстанционният съд следва да обсъди ангажираните в хода на производството относими към предмета на спора доказателства.

По делото е приложен договор за потребителски кредит № ***/20.09.2019 г., от чието съдържание се извежда, че на посочената дата е възникнала облигационна връзка между „***“ АД в качеството му на заемодател и ответницата С. Д. Н. - като заемател. Уговорената заемна сума е в размер на 1 200 лв., с размер на всяка погасителна вноска от по 239,22 лв.; годишният процент на разходите /ГПР/ - 42,58 %, броят вноски е общо 10; фиксираният годишен лихвен процент е 36 %. Общата сума за плащане възлиза на 1 438,23 лв. В чл. 17 се съдържа уговорка за обезпечаване на кредита с безусловна банкова гаранция или поръчителство на трето лице, отговарящо на посочените в чл. 19 изисквания, което обезпечение следвало да бъде предоставено в 3-дневен срок от сключването на договора. Съобразно чл.

20 при неизпълнение на това задължение е дължима неустойка на стойност в размер на 2392,20 лв., която се начислява пропорционално заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 21 е отбелязано, че размера на неустойката е договорен в индивидуални преговори между страните и не е прекомерен.

По делото е представен Погасителен план към договор за потребителски кредит № ***/20.09.2019 г., съгласно който последната погасителна вноска е с падеж 20.07.2020 г.

Представена е разписка № ** за извършено плащане от 20.09.2019 г., от която е видно, че „***“ е извършил превод в полза на С. Д. Н. на сума в размер на 1200 лв. с посочено основание „паричен превод към EasyPay: договор ***“.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „***“ ЕООД и „***“ АД /л. 61/. В § 2 е посочено, че вземанията, предмет на сделката, са определени и уточнени в списък, образуващ Приложение № 1.

Представена е и извадка, в която е отбелязан Договор № *** от 20.09.2019 г. с кредитополучател С. Д. Н., с общо задължение по него в размер на 1407,52 лв.

Представено по делото е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите, от което се установява, че „***“ ЕООД е упълномощен от „***“ АД да уведоми от името на „***“ АД длъжниците по всички вземания, които дружеството било цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „***“ ЕООД /л.82/, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник 4 на „***“ АД, уведомява С. Д. Н., че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, „***“ АД е прехвърлило на „***“ ЕООД изцяло вземанията произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № *** от 20.09.2019 г.

Представени са разписки за извършени плащания, с номера, както следва: ***0001247424 от дата 22.11.2019 г., **65208758 от дата 21.12.2019 г., ****** от дата 20.02.2020 г., ****** от 09.05.2020 г., ****** от дата 14.05.2020 г., ***1231261813 от дата 09.07.2020 г., с наредител С. Д. Н. и получател „***“ АД за сумите в общ размер на 2286,73 лв., с посочено основание „вноска по кредит на С. Д. Н. ЕГН **********“.

По делото е изслушано и заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът частично кредитира, тъй като то е изготвено от професионалист в съответната област на науката счетоводство, притежаващ необходимите знания и опит, за да даде правилен отговор на поставените нему задачи, обосновано и логически подредено е, освен това е успешно защитено устно пред съда в приложение на правилото, установено в чл. 200, ал. 2 ГПК.

Експертът прави следните значими за процеса констатации. Първо – преди завеждането на делото, в периода от 22.11.2019 г. до 09.07.2020 г., ответницата е заплатила общо сумата от 2286,73 лв., заемодателят „***“ АД е наредил паричен превод в полза на ответницата в размер на 1200 лв.