Решение № 41 от 19.01.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. В., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320100833 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.С., 1309, район И., ул.“К.“, № 1, против „И. - 2010“ ЕООД, ЕИК 201352775, седалище и адрес на управление гр.В., 3700, ул.“Г.“, № 1.

Твърди се от ищеца, че между „А 1 Б.“ ЕАД, и ответника „И. – 2010“ ЕООД е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент 506311297 партида 110584020 на договор М7301149 от 13.05.2024г.

Сочи се, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване или дължими неустойки и обезщетения.

Поддържа се, че с приложение от 10.05.2024г. за срок от две години е активирана услуга за № 08944370616 с план със стандартна месечна такса 27,49лв. без ДДС и промоционална такса 17,99лв. без ДДС. Активирана е и услуга с месечна такса 0,83лв. без ДДС и са уговорени неустоечни клаузи за нарушаване на срока на договора.

Излага се, че договора е прекратен едностранно от мобилния оператор 1 от 18.10.2024г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи и/или т.83.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена ел.съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни.

Посочва се, че по договора са издадени и дължими 6бр. фактури на обща стойност 119,93лв. За неустойката е издадена фактура на стойност 593,78лв.

Заявява се, че поради забавено плащане на претендираното вземане ответника дължи лихва в размер на 29,23лв. Тези обстоятелства са обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Изтъква се, че на 17.03.2025г. длъжникът е заплатил процесните фактури, с което е погасил задължението си за 119,93лв. С оглед направеното плащане е отпаднал правни интерес за установяване на вземането от 119,93лв. и същото не е предмет на процесния иск.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на РС-В., и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер общо на 623,01лв. представляваща: 593,78лв. - неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и 29,23лв. - мораторна лихва върху посочените вземания.

Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника и не е взето становище по исковете.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на твърдяното вземане в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло 2 дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства:

Между „А 1 Б.“ ЕАД, и ответника „И. – 2010“ ЕООД е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент 506311297 партида 110584020 на договор М7301149 от 13.05.2024г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване или дължими неустойки и обезщетения. С приложение от 10.05.2024г. за срок от две години е активирана услуга за № 08944370616 с план със стандартна месечна такса 27,49лв. без ДДС и промоционална такса 17,99лв. без ДДС. Активирана е и услуга с месечна такса 0,83лв. без ДДС и са уговорени неустоечни клаузи за нарушаване на срока на договора. Договора е прекратен едностранно от мобилния оператор от 18.10.2024г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи и/или т.83.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена ел.съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни. По договора са издадени и дължими 6 бр./шест броя/ фактури на обща стойност 119,93лв. За неустойката е издадена фактура на стойност 593,78лв. Поради забавено плащане на претендираното вземане ответника дължи лихва в размер на 29,23лв. Тези обстоятелства са обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. На 17.03.2025г. длъжникът е заплатил процесните фактури, с което е погасил задължението си за 119,93лв. С оглед направеното плащане е отпаднал правни интерес за установяване на вземането от 119,93лв. и същото не е предмет на процесния иск. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на РС-В., и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

3

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не е депозирал и отговор на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Вземането, фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 533/2025г., а именно за 593.78 лева – неустойка за неизпълнение на договор и 29.23 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва, е претендирано в исковото производство.

Вземането, фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 533/2025г., а именно за 119.93 лева – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор, не е претендирано в исковото производство.

С направеното плащане след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК длъжникът своеобразно признава, че дължи сумата по процесната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на РС–В. е, че длъжникът по своя преценка е заплатил част от дължимите по заповедта суми, като заявителят е останал неудовлетворен в останалата част от вземането, за което и предявява иск, както и е удовлетворен относно сумата 119,93 лева, за която и не предявява иск.

На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в размер на 21.25 лв. за заплатена държавна такса и 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая производството по делото е относно признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца исковите суми, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.

4

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 421.25 лева /21.25 лева – заплатена държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение/ и сторените в исковото производство разноски в общ размер на 421.25 лева /21.25 лева – заплатена държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение/.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.С., 1309, район И., ул.“К.“, № 1, и „И. - 2010“ ЕООД, ЕИК 201352775, седалище и адрес на управление гр.В., 3700, ул.“Г.“, № 1, че „И. - 2010“ ЕООД, ЕИК 201352775, седалище и адрес на управление гр.В., 3700, ул.“Г.“, № 1, дължи на „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.С., 1309, район И., ул.“К.“, № 1, сумата в размер на 623.01лв. /шестстотин двадесет и три лева и една стотинка/, представляваща: 593.78лв. /петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ неустойка за неизпълнение на договор 506311297, партида 110584020, ID на договор М7301149 от 13.05.2024г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 05.03.2025г. до окончателното плащане, и 29.23лв. /двадесет и и девет лева и двадесет и три стотинки/ мораторна лихва върху посочените вземания, изчислени от датата на първия ден на забава за плащане по всеки счетоводен документ до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 6.80лв. шест лева и осемдесет стотинки/ мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.06.2024г.-04.03.2025г. и 22.43лв. двадесет и два лева и четиридесет и стотинки/ мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 19.10.2024г.-04.03.2025г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 250/05.03.2025г. по ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на Районен съд – В..

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 от ГПК Заповед № 250 от 05.03.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на Районен съд - В. в частта й за вземането за сумата от 119.93лв. /сто и деветнадесет лева и деведесет и три стотинки/ месечни такси и потребление за предоставяне на 5 услуги за период 13.05.2024г. до 15.10.2024г.

ОСЪЖДА „И. - 2010“ ЕООД, ЕИК 201352775, седалище и адрес на управление гр.В., 3700, ул.“Г.“, № 1, да заплати на„А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.С., 1309, район И., ул.“К.“, № 1, направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на Районен съд - В. общо в размер на 421.25лв. /четиристотин двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи /21.25лв. /двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки – заплатена държавна такса и 400.00лв. /четиристотин лева – адвокатско възнаграждение/.

ОСЪЖДА „И. - 2010“ ЕООД, ЕИК 201352775, седалище и адрес на управление гр.В., 3700, ул.“Г.“, № 1, да заплати на „А 1 Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.С., 1309, район И., ул.“К.“, № 1, разноски в исковото производство общо в размер на 421.25лв. /четиристотин двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи /21.25лв.

/двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки – заплатена държавна такса и 400.00лв. /четиристотин лева – адвокатско възнаграждение/.

В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от връчването на страните, като след влизане в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 533/2025г. по описа на Районен съд - В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6