Решение № 253 от 09.04.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. гр. Хасково, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично засеД.е на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640100925 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение, искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.26 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: **, съдебен адрес: ***, адв. И. К. от АК – Пазарджик, срещу С. Р. К., ЕГН ********** и А. С.

К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. М. Г. от АК – Хасково.

С Определение № 1634/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2023 г. на РС-Хасково, по искане на ответниците е допуснато до участие в настоящия процес и е конституирано като трето лице помагач на тяхна страна лицето Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***. При опит на същия да му бъдат връчени книжата по делото е установено посредством служебно изискана от съда справка, че същият е починал на *** г. като е оставил свои наследници по закон съпругата си Е. П. Д. и сина си И. Д. Д..

С Определение №19 от 05.01.2024 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, конституираното трето лице помагач на страната на ответниците - Д. И. Д. е заличено поради настъпила смърт, като на негово място са допуснати до участие в настоящия процес и са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответниците неговите наследници – Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Д. Д., ЕГН ********** с адрес:

***.

Ищцата твърди, че със Заповед № 316/03.02.2020 г., влязла в сила на 07.09.2020 г., на основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1 изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ на Кмета на Община Хасково, й било възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г., в ж.р. „Изгрев“, с площ 596 кв.м., в землище на гр. Хасково при граници и съседи: ***, жил.

1 територия; ***, жил. територия; ***, жил. територия; ***, улица.

Със Заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019 г. на Областният управител на Област Хасково, обн. ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., на основание §4к, ал.6, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на гр. Хасково, приети от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Кмета на Община Хасково и Заповедта на Областния управител не били обжалвани от ответниците.

Поддържа се в исковата молба, че на 23.09.2020 г. ищцата била въведена във владение на новообразувания имот с идентификатор ***, във връзка с влязлата в сила Заповед № 316/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, като към протокола за въвод във владение бил приложен и трасировъчен карнет. Ответниците отказвали да освободят недвижимия имот, легитимирайки се като собственик на парцел с площ 567 кв.м. с нот.акт *** г., издаден от Служба по вписванията гр.Хасково.

Посочено е още, че те не са обжалвали ПНИ, Заповед ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител, нито Заповед № 316 на Кмета на община Хасково, нито предприели действия, за да заявят собствеността си, съгласно дадената възможност по §4 на всички бивши и настоящи собственици от страна на Община Хасково. Съгласно обявление в ДВ бр.49 от 28.05.1999 г. земите, за които нямало явили се заявители, се предоставяли за стопанисване от общината. В ДВ, бр. 76 от 15.09.2000 г., в съобщение на Община Хасково била дадена отново възможност за писмени възражения и искания от страна на заинтересуваните собственици, в срок до 30.11.2000 г., като за процесния имот не били подадени документи. С оглед на изложеното до тук, нотариалното удостоверяване на въпросното право па собственост и издаването на нотариален акт към 2005 г. за въпросния имот бил в несъответствие с действителното правно положение. Актът бил съставен без наличието на основание, поради това, че до момента на възстановяване правото на собственост с решение на ПК - Хасково, имотът бил Общински, а след възстановяването му, вече бил частна собственост на ищцата. Ето защо се настоява от ищцата, че НА *** г., легитимиращ ответниците като собственици бил без основание, издаден при заобикаляне и в противоречие на закона.

По тези съображение се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.

108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата собствеността и владението върху имот с идентификатор *** в ж.р.“Изгрев“ с площ 596 кв.м. в землището на гр. Хасково, както и да бъде обявена нищожността на Нотариален акт /НА/ *** г., вписан в Служба по вписванията гр. Хасково, поради липса на основание.

Претендират се и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран общ отговор на исковата молба от двамата ответници чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата върху ПИ ***, като твърдят, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния имот. На първо място, към момента на образуване на ТКЗС, П.Г.Б., на когото била възстановена процесната земеделска земя, претендирана от ищцата, не притежавал земеделска земя в местността Изгрев, а ако притежавал, тя не била идентична с процесния имот. Цялата процедура и всички актове и действия по признаване и възстановяване на собствеността на процесния имот на наследниците на П.Г.Б. били нищожни и незаконосъобразни. Заповедта на Кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост върху процесния имот била нищожна и издадена без да са налице предпоставките в ЗСПЗЗ, защото в полза на П.Г.Б. не било признато право на собственост върху процесната земеделска земя.

Посоченото решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова било постановено) по 2 заявление № 50261 било нищожно и незаконосъобразно. То било постановено в пълно противоречие и в нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като извършените нарушения били толкова многобройни и толкова съществени, че водели до резултат, който бил нетърпим от гледна точка на действащия правов ред. В тази връзка и осн. чл. 17, ал. 2 ГПК се оспорва валидността и законосъобразността на решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 и на всички актове и действия на всички административни органи, с които е признато и възстановено правото на собственост на процесния имот в нарушение на закона и без да са били налице предпоставките за това, както и това, че наследодателите на ищцата са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на процесния имот, който им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ.

Ответниците поддържат становището, че процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС или ДЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на него били неприложими. Праводателят на ответниците владял и ползвал процесния имот до датата на продажбата му през 2005 г., след което владението продължило от тях и продължавало и понастоящем. В тази връзка за П.Б. не съществувало правото на признаване право на собственост по отношение на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и се оспорва валидността и материалната законосъобразност на решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261, с искане да бъде проведен косвен съдебен контрол за валидността и за материалната му законосъобразност, т.е. дали при издаването му са спазени и действащите материални разпоредби. Процесният имот не бил идентичен със земеделската земя, заявена като собствена на П.Б., поради което за ищцата не било налице законово основание за възстановяване на собствеността върху този имот.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че до момента на възстановяване правото на собственост с решение на ПК Хасково имотът е бил общински, поради което „нотариалното удостоверяване на въпросното право на собственост към 2005 г. е в несъответствие с действителното правно положение" като съставен без наличието на каквото и да е основание. Изложеното се отнасяло за НА *** г. на СВп Хасково, по силата на който ответниците закупили процесния имот от М.М.Д. и Д. И. Д., т.е. нотариалният акт имал основание и в тази връзка твърдението било несъстоятелно.

Оспорва се твърдението, че ищцата била въведена във владение на ПИ с идентификатор *** с Протокол за въвод във владение на новообразуван имот ***, ж.р. „Изгрев", землище на гр. Хасково, от 23.09.2020 г. Ответниците заявяват насрещно твърдение, че такъв въвод реално не бил извършван, тъй като ответниците били във владение на процесния имот, което владение било присъединено към владението на техните праводатели, и никога не били загубвали това владение, считано от придобИ.е на правото на собственост. В тази връзка се оспорва и представения Протокол за въвод с датата 23.09.2020 г. с твърдения, че е с неистинско съдържание и че лицата извършили въвода, като представители на Община Хасково, са действали без правомощия и компетентност.

Ответниците заявяват, че са собственици на процесния имот, придобит чрез покупкопродажба от наследниците на И.Д.М. - М.М.Д. и Д. И. Д., извършена с нотариален акт *** на СВп Хасково. Това обстоятелство било удостоверено при одобряване плана на новообразуваните имоти за местността Изгрев, в разписният лист към който, като собственик на новообразувания ПИ *** бил посочен и И.Д.М. (наследодател на продавачите на ответниците). И.Д.М. бил посочен като собственик и в скица № *** г., въз основа на която била издадена заповед № 316/03.02.2020 г., от която ищцата черпела правото на собственост върху процесния имот. Във връзка с изложеното, се оспорват твърденията в исковата молба, че нотариален акт *** на СВп Хасково е без основание, издаден при заобикаляне и в противоречие със закона.

Процесният имот попадал в зона за отдих, обособена с ПМС, а с решение на Общински съвет Хасково № 67/29.02.2000 г. бил включен в строителните граници на града, 3 определени с околовръстен полигон и придобил статут на урбанизирана територия. Имотът бил индивидуализиран и обособен в реални граници с кадастралния план на местността „Изгрев“, одобрен със заповед на Кмета на Община Хасково през 1988 г. и бил заснет като имот пл. № 75. В тези реални граници праводателите на ответниците владели имота и в тези реални граници владението продължило от ответниците след закупуването му през 2005 г. и продължавало и понастоящем. Никой, вкл. и П.Г.Б. или неговите наследници, не оспорвали това владение, с претенции за собственост или други права върху имота.

С оглед изложеното, при условията на евентуалност ответниците заявяват, че са придобили собствеността на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на осн. чл. 78 ЗС или на осн. чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС, тъй като същите, вкл. и техните праводатели владели и продължавали да владеят процесния имот в реални граници и никога не били загубвали това владение. Имотът бил деклариран в Данъчна служба при Община Хасково и ответниците редовно заплащали дължимите за него данъци и такси. Ищцата, въпреки твърденията си, че била собственик на процесния имот, не била декларирала процесния имот в Данъчна служба Хасково и не била заплащала данъци за него от датата на издаване на заповед № 316/03.02.2020 г., от която черпела правото си на собственост.

По тези съображения ответниците считат предявения иск за неоснователен и молят да бъде отхвърлен като им се присъдят направените по делото разноски.

Конституираните на страната на ответниците трети лица – помагачи Е. П. Д. и И. Д.

Д. подават общ отговор на исковата молба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.

Третите лица-помагачи оспорват изцяло твърденията, че ищцата е собственик на процесния имот, че същият се владее без основание от ответниците, както и твърденията, че легитимиращия ги като собственици на имота нотариален акт за покупко-продажба е нищожен, като издаден без основание, издаден при заобикаляне на закона и противоречие със закона.