Решение № 21 от 12.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

С определение №1378/19.12.2025г. по чнд №1767/2025г. Варненският окръжен съд на основание чл.25 НК групирал наказанията на осъденото лице Д. С. Д., наложени му с два съдебни акта, като е определил за изтърпяване потежкото от тях – две години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000лв., като на основание чл.23 ал.3 НК присъединил към тях и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. С определението съдът приложил и разпоредбата на чл.24 НК увеличавайки определеното общо наказание с шест месеца.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв.Г. Я. в качеството му на защитник на осъденото лице, в която се изразява недоволство единствено от увеличаването на общото наказание по реда на чл.24 НК. В тази насока е и отправеното към съда искане – да се измени атакувания съдебен акт като се отмени в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.24 НК.

В съдебно заседание осъденото лице и защитникът му поддържат жалбата изцяло - настояват за отмяна приложението на чл.24 НК.

1

Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което и отправя искане за неговото потвърждаване.

Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Д. С. Д. е осъждан общо три пъти, както следва:

1. Споразумение №83/04.09.2023г. по нохд №1159/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна за престъпление по чл.354а НК, извършено на 20/21.02.2023г. , за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за срок от пет години, както и глоба в размер на 5000лв. Определението е влязло в сила на 04.09.2023г.

2. Споразумение №63/02.08.2024г. по нохд №1064/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна за две престъпления по чл.354а ал.1 НК и едно по чл.339 НК, извършени на 17.04.2024г., за което му е наложено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 5000лв. Определението е влязло в сила на 02.08.2024г.

3. Споразумение №106/27.11.2025г. по нохд №1571/2025г. по описа на Окръжен съд-Варна за престъпления по чл.342а ал.1 НК и чл.343б НК, извършени на 20.02.2023г. , за което му е наложено о б щ о наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за срок от четири години, глоба в размер на 1000лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Определението е влязло в сила на 27.11.2025г.

Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице по първото и второто осъждане (следвайки горното изложение) – от една страна, и от друга – измежду наложените по второто и третото осъждане. Т.е. възможни са два варианта на групиране, при които крайният резултат би бил един и същ, тъй като и трите наказания лишаване от свобода са в размер на по две години.

Иначе казано не съществува за осъденото лице по-благоприятен вариант – както всъщност правилно е било прието и от първия съд. Доколкото 2 наказанието по първото осъждане е било изтърпяно то логично съдът е групирал наказанията, наложени на Д. със споразумение №63/02.08.2024г. по нохд №1064/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна и със споразумение №106/27.11.2025г. по нохд №1571/2025г . по описа на Окръжен съд-Варна.

Деянията по тези два съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и налице са основанията за приложението на чл.25 ал.1 НК. Затова и правилно, и ответно на закона на осъденото лице е било определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 5 000лв., към които е било присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

Единственото възражение на защитата и осъденото лице е по отношение приложението на чл.24 от НК. И то е неоснователно.

И въззивният съд намира, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид - лишаване от свобода. За да бъде увеличено наказанието следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Очевидно в случая е така.

Както вече се спомена по отношение на Д. са постановени общо три съдебни акта (определения за одобряване на споразумения), като първият от тях е за престъпление по чл.354а НК, вторият за две престъпления по чл.354а ал.1 НК и едно по чл.339 НК, и третият за престъпление по чл.342 НК и чл.343б НК, т.е. общо за шест престъпления. Четири от тях са свързани с наркотични вещества – държане с цел разпространение, държане на прекурсор, управление на МПС след употреба на такива вещества. Всички шест деяния са извършени и в кратък период от време – от 20.02.2023г. до 17.04.2024г.

Затова и категорично се налага извода, че Д. реализира интензивна престъпна дейност, свързана с държане и разпространение на наркотични вещества, която в последните години се е превърнала за него в начин на живот, налице е липса на трудови навици, както и стремеж към осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин. Което сочи, че Д. Д.

3 е личност със сравнително висока степен на обществена опасност. В момента той е почти на 47 години, поради което трудно е за настоящия състав да приеме, че може да бъде поправен и превъзпитан (макар че не би следвало да се отхвърли и такава вероятност). Може обаче да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а това би могло да се случи при една по-дълга изолация от обществото, каквато наказание от две години лишаване от свобода не предлага. Поради това и правилно определеното общо наказание е било увеличено при спазване изискванията на чл.24 НК с шест месеца, до размера на две години и шест месеца лишаване от свобода. То би било ответно на целите на закона, а като такова - и справедливо. Най-малкото ще препятства извършването на престъпления от страна на Д. за по-дълъг период от време, а от друга страна ще му даде време да осмисли противоправното си до момента поведение, в противоположност на което следва да бъде изграден начинът му на живот оттук насетне.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение на обжалваното определение, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1378/19.12.2025г. по чнд №1767/2025г. на Варненският окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

С определение №1378/19.12.2025г. по чнд №1767/2025г. Варненският окръжен съд на основание чл.25 НК групирал наказанията на осъденото лице Д. С. Д., наложени му с два съдебни акта, като е определил за изтърпяване потежкото от тях – две години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000лв., като на основание чл.23 ал.3 НК присъединил към тях и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. С определението съдът приложил и разпоредбата на чл.24 НК увеличавайки определеното общо наказание с шест месеца.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв.Г. Я. в качеството му на защитник на осъденото лице, в която се изразява недоволство единствено от увеличаването на общото наказание по реда на чл.24 НК. В тази насока е и отправеното към съда искане – да се измени атакувания съдебен акт като се отмени в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.24 НК.

В съдебно заседание осъденото лице и защитникът му поддържат жалбата изцяло - настояват за отмяна приложението на чл.24 НК.

1

Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което и отправя искане за неговото потвърждаване.

Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Д. С. Д. е осъждан общо три пъти, както следва:

1. Споразумение №83/04.09.2023г. по нохд №1159/2023г. по описа на Окръжен съд-Варна за престъпление по чл.354а НК, извършено на 20/21.02.2023г. , за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за срок от пет години, както и глоба в размер на 5000лв. Определението е влязло в сила на 04.09.2023г.

2. Споразумение №63/02.08.2024г. по нохд №1064/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна за две престъпления по чл.354а ал.1 НК и едно по чл.339 НК, извършени на 17.04.2024г., за което му е наложено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 5000лв. Определението е влязло в сила на 02.08.2024г.

3. Споразумение №106/27.11.2025г. по нохд №1571/2025г. по описа на Окръжен съд-Варна за престъпления по чл.342а ал.1 НК и чл.343б НК, извършени на 20.02.2023г. , за което му е наложено о б щ о наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за срок от четири години, глоба в размер на 1000лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Определението е влязло в сила на 27.11.2025г.

Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице по първото и второто осъждане (следвайки горното изложение) – от една страна, и от друга – измежду наложените по второто и третото осъждане. Т.е. възможни са два варианта на групиране, при които крайният резултат би бил един и същ, тъй като и трите наказания лишаване от свобода са в размер на по две години.

Иначе казано не съществува за осъденото лице по-благоприятен вариант – както всъщност правилно е било прието и от първия съд. Доколкото 2 наказанието по първото осъждане е било изтърпяно то логично съдът е групирал наказанията, наложени на Д. със споразумение №63/02.08.2024г. по нохд №1064/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна и със споразумение №106/27.11.2025г. по нохд №1571/2025г . по описа на Окръжен съд-Варна.

Деянията по тези два съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и налице са основанията за приложението на чл.25 ал.1 НК. Затова и правилно, и ответно на закона на осъденото лице е било определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 5 000лв., към които е било присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.