Решение № 784 от 17.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001000081 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД, ЕИК:131448682, със седалище и адрес на управление в гр.София 1612, район Красно село, бул. „ЦАР БОРИС Ш-ти", №91 против решение №260480/03.12.2020г,. постановено по т.д.№193/2020г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-8 с-в.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно поради следното:Подържа се,че обжалваното решение е недопустимо,поради това,че съдът е допуснал молителя до участие в процеса без за него да е налице правен интерес от воденето му и същият не е активно лигитимиран да участва в процеса,поради това,че вземанията му са погасени.

Доколкото изпълнителното дело и производството по несъстоятелност по правното си естество си представляват едно и също - принудително изпълнение, при наличие на вече образувано изпълнително дело, молителят няма правен интерес от едновременното водене и на двете производства.В обжалваното решение съдът неправилно и при съществено нарушение на процесуалните правила е игнорирал довода за недопустимост на производството без да изложи мотиви за това.Поради това се иска на 1 основание чл. 270, ал.2 от ГПК, първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.Съдът незаконосъобразно допуснал молителя до участие в процеса без същия да притежава активна лигитимация.Съдът се позовал единствено на силата на пресъдено нещо и признал безусловно претенцията и кредиторовото качество на молителя, въпреки наличието на многобройни и убедителни писмени доказателства, включително съдебно влязло в сила съдебно решение и изходящи от самия молител документи, удостоверяващи неблагоприятни за него факти.Подържа се,че чл. 631 от ТЗ предвижда съдът да отхвърли молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.Според доказателствата за длъжниковото имущество финансовото състояние на ответното предприятие е изследвано посредством назначена СФИЕ, по която е изготвено едно основно и две допълнителни заключения. На страница 4 от второто допълнително заключение вещото лице е посочило,че „...резултатите, изчислени на ред 3 в следващата таблица показват, че към 31.12.2016 г, към 31.12.2017 г. и към 31.05.2020 г. общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни, притежавани от "Ватия Трейдинг" ЕООД са били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и не текущи, докато към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. общата балансова стойност на всички активи не са достатъчни за покриване на всички задължения...".Въпреки това заключение съдът немотивирано изключил вземане на стойност 2358965,45 лв., представляващо 97% от краткотрайните активи на дружеството като по този начин приел за релевантно съвсем различно и фиктивно състояние на финансите в ответното предприятие.Незаконосъобразно съдът служебно отписал активи, сам определил вероятности за реализацията на вземания ,което е в разрез с практиката на съдилищата в това отношение.С оглед на горното и като алтернативно се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена.Претендират се и направените по делото разноски.

От ответната страна- И.Л. К. в качеството му на синдик и представляващ молителя по делото „Булгар Минерали - Стрелча” АД / н / е 2 постъпил отговор,в който се подържа,че въззивната жалба против решението, с което е открито производството по несъстоятелност на „Ватия трейдинг“ЕООД е неоснователна.Подържа се,че всеки кредитор с вземане по търговска сделка има правен интерес да поиска откриване на производство по несъстоятелност на свой длъжник - търговец.Този правен интерес особено е налице когато кредиторът е образувал изпълнително производство и в продължение на повече от една година по това изпълнително производство не са постъпили никакви плащания.Навеждат се доводи,че след образуването на изпълнителното дело длъжникът е извършил разпоредителни действия,с които е намалил имуществото си.Подържа се,че в настоящото производство не може да се игнорира силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по т.д.2494/2014 г . на СГС.Решението по това дело е влязло в сила след подаване на молбата по чл.625 от ТЗ,но преди постановяването на обжалваното решение,поради което съдът правилно се е съобразил с този факт и правилно не е обсъждал доказателствата, които са представени в исковото производство по т.д.2494/2014 г. на СГС. В производството по несъстоятелност не могат да се преразглеждат влезли в сила съдебни актове, с които се установяват вземания в полза на молителя.Поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на молителя „Булгар Минерали - Стрелча” АД (в несъстоятелност), ЕИК 200117532 за откриване на производство по несъстоятелност на "ВАТИЯ ТРЕИДИНГ" ЕООД, ЕИК:131448682, със седалище и адрес на управление в гр.София 1612, район Красно село, бул. „ЦАР БОРИС Ш-ти", №91 , поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост при условията на кумулативност.Молителят твърди, че ответното дружество е негов длъжник 3 по редица търговски сделки, сключени преди откриване на производството по несъстоятелност на молителя и които не са платени на падежа. За вземанията на молителя е издаден изпълнителен лист по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц..Подържа се , че дължимата сума по изпълнителното дело, заедно със законните лихви към 17.01.2020 г., възлиза на 2 411 442 лева. Молителят се позовава се на презумпцията на чл. 608, ал. 4 от ТЗ като твърди, че поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 05.04.2019 г. и са изтекли повече от шест месеца от получаването на съобщението - поканата за доброволно плащане на задължението, като до този момент няма извършено никакво плащане. Подържа се от молителя , че най-старото задължение по търговски сделки - доставки, извършени от него, което не е заплатено от длъжника е по фактура № 1/30.06.2008 г. поради което от следващия ден дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и е спряло плащанията.Молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ ,както и на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ,поради това,че дружеството не е подавало своевременно счетоводните си отчети в Търговския регистър. Твърди, че ответното дружество е забавило обявяването на счетоводните си отчети в Търговския регистър за 2015 г. и 2016 г. повече от три години. Твърди, че счетоводните отчети за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са подадени едва през 2019 г., а счетоводният отчет за 2018 г. все още не е подаден за обявяване в Търговския регистър.Молителят твърди, че ответното дружество е и свръхзадлъжняло, тъй като притежаваното от него имущество не е достатъчно, за да се изплатят задълженията.Иска се да бъде постановено решение,с което бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Ответникът –настоящ жалбоподател е депозирал отговор на молбата по чл.625 от ТЗ, в който оспорва същата като подържа,че молителят имал възможност да предприеме действия по индивидуално принудително изпълнение. Излага подробни съображения, че не се дължи твърдяното от молителя вземане поради извършени плащания на стойност от 836 107,27 лева и от 974 700 лева, както и извършени прихващания на обща стойност от 1 234 671,72 лева. Сочи, че не ответното дружество дължи на молителя, а напротив - молителят дължи парично вземане на ответното дружество.Иска с е да бъде отхвърлена молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна.

4

Претендират се и направените по делото разноски.

От фактическа страна СГС е установил следното:От страна на молителя е представен изпълнителен лист, издаден на 01.02.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, с който настоящия жалбоподател е осъден да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ сумата от 1 234 672,02 лева, представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и доставени стоки и услуги по фактури, както следва: фактура № 001/30.06.2008 г. на стойност 241 920 лева, фактура № 002/31.07.2008 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 004/29.08.2008 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 006/30.09.2008 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 007/30.09.2008 г. на стойност 100 800 лева, фактура № 009/31.10.2008 г. на стойност 44 083,87 лева, фактура № 010/31.10.2008 г. на стойност 161 280 лева, фактура № 011/28.11.2008 г. на стойност 5 100,48 лева, фактура № 012/28.11.2008 г. на стойност 110 880 лева, фактура № 013/29.12.2008 г. на стойност 46 763,14 лева, фактура № 014/29.12.2008 г. на стойност 201 600 лева, фактура № 016/05.01.2009 г. на стойност 91 721,95 лева, фактура № 017/27.02.2009 г. на стойност 194 957,28 лева, фактура № 018/31.03.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 020/30.04.2009 г. на стойност 105 898,46 лева, фактура № 021/30.04.2009 г. на стойност 141 120 лева, фактура № 022/30.05.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 023/30.05.2009 г. на стойност 262 080 лева, фактура № 024/30.06.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 025/31.07.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 026/31.07.2009 г. на стойност 70 560 лева, фактура № 027/31.08.2009 г. на стойност 6 997,54 лева, фактура № 028/31.08.2009 г. на стойност 50 400 лева, фактура № 029/30.09.2009 г. на стойност 69 072,19 лева, фактура № 030/30.10.2009 г. на стойност 49 783,10 лева, фактура № 031/30.10.2009 г. на стойност 57 533,62 лева, фактура № 032/30.11.2009 г. на стойност 113 348,09 лева, фактура № 033/30.11.2009 г. на стойност 470,23 лева, фактура № 034/30.12.2009 г. на стойност 75 572,78 лева, фактура № 035/28.01.2010 г. на стойност 95642,06 лева, фактура № 038/26.02.2010 г. на стойност 7 182 лева, фактура № 043/31.03.2010 г. на стойност 995,90 лева, фактура № 045/30.04.2010 г. на стойност 1264,20 лева, фактура № 046/31.05.2010 г. на стойност 2 454,48 лева, фактура № 050/30.06.2010 г. на стойност 2 255,06 лева, фактура № 054/30.07.2010 г. на стойност 536,59 лева, фактура № 055/30.07.2010 г. на стойност 144 000 лева, 5 фактура № 058/30.08.2010 г. на стойност 1 248,91 лева, фактура № 061/30.09.2010 г. на стойност 3 367,06 лева, фактура № 062/30.09.2010 г. на стойност 123 471,94 лева, фактура № 063/30.09.2010 г. на стойност 963,52 лева, фактура № 065/29.10.2010 г. на стойност 2 800,39 лева, фактура № 066/29.10.2010 г. на стойност 317,95 лева, фактура № 069/30.11.2010 г. на стойност 4 209,74 лева, фактура № 070/30.11.2010 г. на стойност 337,92 лева, фактура № 071/30.11.2010 г. на стойност 252 000 лева, фактура № 073/30.12.2010 г. на стойност 523,99 лева, фактура № 074/30.12.2010 г. на стойност 1 345,54 лева, фактура № 075/30.12.2010 г. на стойност 108 831,74 лева, фактура № 080/31.03.2011 г. на стойност 86 423,40 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2014 година и до окончателно погасяване на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата 380 464,89 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима върху присъдената главница, която лихва е за периода 09.04.2011 г. 09.04.2014 г.Представено е и удостоверение с изх. № 1050/17.01.2020 г. по изп. дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц., за образувано въз основа на гореописания изпълнителен лист изпълнително дело, в което е посочено, че задължението на ответника къ м молителя към 17.01.2020 г. възлиза общо на 2 411 442,55 лева.Представено е решение № 230/28.01.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, с което е потвърдено решение № 755/12.04.2018 г. по т.д. № 2494/2014 г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, и въз основа на което е издаден гореописаният изпълнителен лист в полза на молителя в настоящото производство. В хода на процеса е постановено определение № 422/19.06.2020 г. по т.д. № 1027/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и съответно е влязло в сила.По делото е представена молба за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303 от ГПК, подадена от дружеството-настоящ жалбоподател по т.д. № 2494/2014 г. по описа на СГС.Представени са годишни финансови отчети за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.05.2020 г. на ответника и инвентаризационни описи и списък на кредиторите (стр. 877 от делото). Представени са също фактури, издадени от молителя на ответника в периода 30.06.2008 г. – 31.03.2011 г. , платежни нареждания и извлечения от сметки на ответника.Представени са протоколи за прихващане на разчети между двете дружества от 31.12.2009 г., от 6