Определение № 494 от 17.09.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Разград, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20243300500170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 139/09.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 170/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград, съдът е потвърдил Решение № 98/07.02.2024 г. по гр. д. № 1319/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което въззивникът „Валго Транс“ ЕООД е осъден да заплати на „Дабълю Дьорге Асеурадеур ГМБХ, Германия сумата 6,174.24 /шест хиляди сто седемдесет и четири евро и двадесет и четири евроцента/, равняващи се на 12,075.76 лева /дванадесет хиляди и седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ по фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за увредена стока, превозвана въз основа на договор за международен превоз на стоки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2021 г.; сумата 51.15 лева /петдесет и един лева и петнадесет стотинки/,обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на депозиране на Молбата за обезпечение на бъдещ иск /02.06.2021 г./до 02.07.2021 г. сумата 3 672,22 лв. /три хиляди шестстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ за направените по настоящото дело, както и в производството пред СРС за обезпечаване на бъдещ иск разноски и отхвърля претенцията за заплащане на сумата 765 лв. за разноски по ч.гр.д. №3489/2023 г. по описа на СГС като неоснователна. Със същото решение съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 2000 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

В едномесечен срок от постановяване на въззивното решение адв. Г. Ц. от АК София – пълномощник на въззивника е депозирала молба вх. № 3757/06.08.2024 г. с правно основание чл. 248 ГПК, с искане за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските, като бъде редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна, съгласно действително извършената правна защита и съдействие.

Изтъква се, че съдът не се е произнесъл по отправеното възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение. Моли присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство да бъде намалено под минималните размери на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за МРАВ, поради липса на фактическа и правна сложност и позовавайки се на дело C 438/22 на СЕС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по молбата страна, чрез процесуалният й представител. В същия се застъпва становище за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.

Излагат се подробни съображения. Моли се молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира молбата за подадена в преклузивния срок, доколкото същата е депозирана в едномесечен срок от постановяване на решението, чието изменение се иска и от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разгледано по същество искането по чл. 248 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

До приключване на устните състезания по делото, всяка една от страните е направила искане да й бъдат присъдени сторените разноски във въззивното производство. Въззивникът е представил Договор за правна защита и съдействие /л. № 90/, в което е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, представени са доказателства за заплатената държавна такса, както и списък по чл. 80 от ГПК. Въззиваемата страна е представила Договор за правна защита и съдействие /л. №44/, в който е уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева за оказаното процесуално представителство пред въззивната инстанция, представен е списък по чл. 80 от ГПК. До приключване на устните състезания по делото въззивникът е направил възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.

При този изход на спора безспорно право на разноски се пораждат единствено за въззиваемата страна, която се е защитавала по неоснователна въззивна жалба, поради което и решението на първоинстанционния съд е било потвърдено. Неоснователно се явява възражението на въззивника, че съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът изрично в своите мотиви се е произнесъл по това възражение, като го е намерил за неоснователно. Следва да бъде обърнато внимание, че предмет на въззивната жалба са били обективно съединени искове за заплащане на сумата в размер на 6,174.24, равняващи се на 12,075.76 лева по фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за увредена стока, превозвана въз основа на договор за международен превоз на стоки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2021 г., както и сумата 51.15 лева /петдесет и един лева и петнадесет стотинки/,обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на депозиране на Молбата за обезпечение на бъдещ иск /02.06.2021 г./до 02.07.2021 г. За всеки от обективно 2 съединените искове се заплаща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал.

2 от Наредба № 1 за МРАВ, като общият им размер възлиза в размер на 1886,82 лева /1486,82 лева за иска за главница и 400 лева за иска за обезщетение за забава/. Съдът намира, че разликата от 113,18 лева до пълния заплатен адвокатски хонорар от 2000 лева не може да се възприеме като прекомерна. При преценка за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът е отчел депозирания от въззиваемата страна пространен писмен отговор, в който се обхващат всички наведени възражения във въззивна жалба, характера на делото, което не би могло да се определи като такова с ниска фактическа и правна сложност, предвид обема на материалите по него, наличието на международен елемент и многобройната нормативна уредба, която урежда отношенията между страните.

Настоящият съдебен състав намира за несонователно възражението на процесуалния представител на въззивника, че съобразно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който не може да бъде намалявано адвокатското възнаграждение, не следва да бъде прилагана. В настоящия случай не би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението за един адвокат във въззивното производство ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решение на Съда от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 г. на СЕС. Тези възражения на въззивника са неоснователни. Ограничаваща конкуренцията би била правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването на Съда на Европейския съюз - да се съобразяват конкретните условия на всеки отделен случай. Заплатеното адвокатско възнаграждение за оказаното процесуално представителство във въззивното производство не е такова, тъй като напълно съответстват с определените с Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимални адвокатски възнаграждения. Същевременно наредбата се приема като база за определяне на възнаграждението на процесуалния представител по пълномощие за оказано процесуално представителство. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не е налице легитимна цел, която да налага определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение под определения с наредбата минимален размер.

С оглед на изложеното искането на „Валго Транс“ ЕООД, отправено чрез пълномощник за изменение на Решение № 139/09.07.2024 г., постановено по настоящото дело в частта му за разноските, като се редуцират присъдените в полза на въззиваемата страна разноски, сторени пред въззивната инстанция в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВЖЕНИЕ искането на „Валго Транс“ ЕООД, отправено чрез пълномощник за изменение на Решение № 139/09.07.2024 г., постановено по настоящото дело в частта му за разноските, като се редуцират присъдените в полза на въззиваемата страна разноски, сторени пред въззивната инстанция в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение

Определението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 248 ал. 3 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4