Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 05.07.2021, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 48/2021
Вид
Решение № 48
Подписан
05.07.2021
В сила
10.01.2022
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, пр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.200, ал.1, т.2 · Закон за водите
  • чл.201, ал.1 · Закон за водите
  • чл.48, ал.1, т.11 · Закон за водите

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка Ив. Паралеева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200048 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на О.П., БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Т.В.“ №2, срещу Наказателно постановление /НП/ № 4 от 18.01.2021 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- София /РИОСВ-София/ към Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на О.П. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, изразяващо се в това, че на 05.06.2020г. на обект „Канализационна система“ на с.Д. и пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ „Д.“ към нея, с.Д., О.П., не изпълнява условията на издаденото й разрешително за ползване на воден обект.

В жалбата се сочи, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя в наказателното постановление се визират на практика три нарушения, а именно: първонеспазване на едно от условията в разрешителното; второ- отпадъчните води от канализацията на с.Д. се отвеждат в река Тополница, без пречистване и трето – преливане на отпадъчни води от дъждопреливниците при сухо време, за които три нарушения с НП било наложено само едно административно наказание в нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН съобразно която за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание. Сочи се, че нарушението на чл.18 ЗАНН винаги е съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на крайния акт- издаденото НП. На следващо място в жалбата се сочи, че нито в Акта за установяване на административното нарушение /АУАН/, нито в НП са 1 посочени достатъчно конкретно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и описанието на нарушението и в този смисъл те не отговарят на изискванията, свързани с необходимите им реквизити- чл.42, т.3 и 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за АУАН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за НП. Не било ясно посочено време на извършване на изпълнителното деяние на описаното в констативния протокол нарушение, нито обстоятелствата, при които е извършено. Изложеното в АУАН и механичното му пренасяне в НП не установявали по безспорен начин посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. Нито в АУАН, нито в НП се сочели конкретни данни, които да доказват по безсъмнен начин нарушените от О.П. разпоредби, а било описано, че към момента на проверката ПСОВ не работи. В АУАН и НП не бил изследван въпросът каква е причината ПСОВ да не работи, т.е. не били налице данни и доказателства дали пречиствателното съоръжение е или не е в технологична и експлоатационна изправност. Посоченото в акта, че пречиствателната станция не работи, не означава според жалбоподателя, че не е изправна. За да се обоснове административнонаказателната отговорност на лицето следвало да има установено деяние, извършено от административнонаказателно отговорно лице, което в случая не било направено, Наказващият орган не бил формулирал ясно и не посочил кое от изпълнителните деяния, предвидени в чл.200, ал.1, т.2 ЗВ е било осъществено от жалбоподателя. Сочи се още, че не били налице доказателства, които да потвърждават нарушението. Липсвал подпис на представител на О.П. в констативния протокол /КП/ от 05.06.2020г., а същият бил получен от кмета на с.Д., но не ставало ясно в какво качество, след като титуляр на издаденото разрешително е О.П.. Жалбоподателят счита, че в АУАН не са описани подробно всички законови разпоредби според изброените от актосъставителя нарушения.

Жалбоподателя акцентира на допуснато несъответствие в номера на цитираното разрешително, което и в КП и в АУАН и в НП е описано като Разрешително №*********/***********г., а действително издаденото разрешително е с

№*********/***********г., като отбелязва, че не се касае за техническа грешка. В този смисъл не можело да се твърди неспазване на условията на разрешително, което не съществува, а АУАН и НП се базирали на несъществуващ документ. Това нарушение се сочи, че е от категорията на съществените, тъй като рефлектира върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, тъй като не знае какво е твърдяното нарушение и кое разрешително нарушава в случая. Освен това, в АУАН и НП било посочено, че е нарушена т.2 на разрешителното, а именно: да се поддържат в технологична и експлоатационна изправност пречиствателните съоръжения, като всички ремонтни, възстановителни и профилактични дейности се отразяват в експлоатационен дневник. Никъде не се споменавало обаче в КП и НП за експлоатационен дневник. В жалбата се визира и нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН относно института на свидетелите.

Сочи се, че ако се счете, че е налице нарушение, то същото следва да се отнесе към нормата на чл.28 ЗАНН и случаят да се прецени като маловажно нарушение. Предвид всичко изложено, жалбоподателят моли съда да отмени НП №4 от 18.01.2021г. на Директора на РИОСВ-София като неправилно и незаконосъобразно.

2

В съдебното заседание при настоящото разглеждане на делото жалбоподателят се представлява от упълномощения адв. В.В. от САК, който поддържа жалбата, а в хода по същество на делото заявява, че се установило в производството, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон, с оглед на което моли съда да го отмени изцяло и да присъди на О.П. сторените разноски.

Допълнително жалбоподателят О.П. чрез адв.В. депозира писмена защита, в която доразвива своите доводи за исканата отмяна на НП. Анализират се доказателствата, като се сочи, че от тях се установява, че не е направена проверка за изправност на изградената канализационна мрежа и съоръженията към нея, не е направена проверка на техническата документация на станцията и не са представени в производството каквито и да е доказателства, че в действителност се касае за отпадни води, тъй като няма данни какви са резултатите от взетите проби. Във връзка с посоченото от един от свидетелите, че О.П. е била и преди санкционирана за такова нарушение, жалбоподателят отбелязва, че с влязло в сила решение по АНД №186/2018г. Районен съд-П. е отменил постановеното предходно наказателно постановление на Директора на РИОСВ-София. Сочи се в писмената защита, че не са ангажирани доказателства, които да потвърждават нарушението, а и същото, ако се счете, че е извършено, представлявало маловажен случай. И с писмената защита се иска отмяна на оспорваното НП.

Въззиваемата страна Регионална инспекция по околната среда и водите – София и РПП. са редовно призовани, но въпреки това не изпращат свои представители, които да вземат становище по делото.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 05.06.2020 г. във връзка с получен сигнал е извършена извънредна проверка от Регионална инспекция по околната среда и водите- София, с участието и на други представители на Министерството на околната среда и водите, на Канализационна система на с.Д. и Пречиствателна станция за отпадни води към нея, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №********* от 21.12.2012г. на заместник-началника на ДНСК .

Направен е оглед и обход на ПСОВ „Д.“ и по река Тополница и дъждопреливници, като е установено, че към момента на проверката част от отпадъчните води от канализацията на с.Д. постъпват на вход ПСОВ, от където чрез аварийна байпасна връзка се отвеждат към река Тополница, без пречистване, в определена точка на заустване. Извършен е обход на пречиствателната станция, като е установено, че съоръженията са изградени, но не функционират поради факта, че към тях не постъпва вода за пречистване. Установено е, че във входящата шахта на ПСОВ са монтирани две потопяеми помпи, чрез които да се отвеждат водите към механично стъпало, но същите били затрупани с наносен материал, който възпрепятствал нормалната им работа и затова постъпващите във входяща шахта отпадъчни води се отклонявали чрез байпасна връзка към река Тополница. При извършения обход на река Тополница преди ПСОВ „Д.“ е установено, че в сухо време има изтичане на 3 води от отливен канал, след дъждопреливник, преди ПСОВ „Д.“. Извършената проверка на канализационния колектор

I, изграден за отвеждане на отпадъчните води от канализационната система на с.Д., показала, че в участъка от дъждопреливника преди ПСОВ до входяща шахта на ПСОВ няма отвеждане на води от главния канализационен колектор I, а същите са отведени в отливния канал. При проверката са взети контролни водни проби за химичен анализ и са направени определение предписания до кмета на О.П., доколкото именно О.П. е титуляр на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни в о д и № *********/***********г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- гр.Пловдив.

Така извършените констатации са отразени в констативен протокол № ***********/05.06.2020 г. /л.17-18 от делото/. На база на същия е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 97/07.08.2020 г. /л.34-35 от делото/, с актосъставител Г.И. Ш.-А., в който е прието, че О.П., като титуляр на разрешително от 2016г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, е нарушил условията, при които й се дава право да ползва водния обект, с което е нарушила чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Отразено е в АУАН, че неизпълнените от О.П. условия на разрешителното за заустване са три, а именно: 1. Да се поддържа в изправност изградената канализационна мрежа и съоръженията към нея; 2. Да не се допуска заустването на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа във водния обект; 3. Да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливника при сухо време. Изводът за неизпълнение на тези условия е произтекъл от установените по време на проверката факти, описани в началото на фактическото изложение, които са пренесени от констативния протокол в АУАН, а впоследствие и в НП.

При проверката, осъществена на 05.06.2020г. е присъствал кметът на с.Д.- З.К., която се е подписала в констативния протокол и е записала собственоръчно, че след като се запознае г-н Ангел Геров /кметът на О.П./ с протокола, ще представи своето становище в РИОСВ- София. АУАН е съставен в отсъствие на представител на О.П., въпреки че поканата за съставяне на АУАН /л.39-40 от делото/ е била получена на 22.07.2020г., като впоследствие- на 01.09.2020г. чрез РУ-П. препис от АУАН е връчен А.Г.- кмет на О.П.. На 04.09.2020г. в РИОСВ-София е депозирано възражение от О.П. срещу съставения срещу нея АУАН /л.30-31 от делото/.

Въз основа на съставения АУАН № 97/07.08.2020 г. и след като е преценено като неоснователно подаденото възражение, е издадено и атакуваното Наказателно постановление /л.26-28 от делото/, с което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като е приел, че О.П. е нарушила разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложил на общината имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).

Към административнонаказателната преписка е приложено Разрешителното за 4 ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с № *********/***********г., издадено от

Директора на

Басейнова дирекция

„Източнобеломорски район“ /л.21-23 от делото/. Видно от него, същото е издадено за ползване на воден обект река Тополница, поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на обект „Канализационна система“ на село Д., О.П., област София, в полза на О.П.- собственик на канализационната система. Срокът на действие на разрешителното е от 02.11.2016г. до 02.11.2022г., като са поставени редица условия, при които се предоставя правото на ползване. Трите условия, описани в АУАН като нарушени фигурират в разрешителното. В раздела „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ има поставени три изисквания с постоянен срок. Т.2 налага условие да се поддържа в изправност изградената канализационна мрежа, както и съоръженията към нея, а т.3 налага да не се допуска заустването на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа във водния обект. Т.1 в раздела „Преливници към смесената канализационна система“ налага да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливниците при сухо време.