Решение № 2137 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110114323 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. К. Б., гр. *, с която срещу „*, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК и чл.

45 ЗЗД за недължимост на вземания, поради изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителното основание и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В исковата молба ищцата Д. К. Б. твърди, че на 20.01.2009 г. е сключила Договор за кредит за покупка на стоки и услуги с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД за сумата от 3 000 лв., като поради неизпълнение на задълженията й кредиторът е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 17450/2011 г. на ВРС. След подаване на възражение от длъжницата е предявен установителен иск и е образувано гр.д. № 241/2012 г. на ВРС, по което е постановено съдебно решение от 22.06.2012 г., с което е прието за установено, че Д. Б. дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД суми във връзка с договора за кредит, както и разноски по делото.

Решението е било обжалвано пред ВОС, който е потвърдил решението на ВРС с окончателно решение от 07.01.2013 г. по т.д. № 2710/2012 г., влязло в сила на същата дата.

Твърди, че установените със съдебните решения вземания са погасени по давност., започнала да тече от 07.01.2013 г., като кредиторът е поискал издаване на изпълнителен лист едва с молба от 27.02.2020 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 738/2022 г. на ЧСИ № 892 Христо Г.ев. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за цесия от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД към ответника „*“ ЕООД, като на 18.08.2022 г. на ищцата е било връчено уведомление за образувано изп.д. дело, както и уведомление за цесията. Посочва подробно какви вземания са претендирани от нея. Сочи, че на 30.06.2022 г. съдебният изпълнител й е изпратил запорно съобщение, като след запора на сметката й в полза на съдебния изпълнител е преведена сумата от 162,75 лв., която не е била разпределена, като във връзка със защитата й в изпълнителното производство е ангажирала и адвокат, на който е заплатила сумата от 200 лв. Твърди, че спрямо първоначалния кредитор и цедента никога не е правила волеизявления, че счита, че задълженията й по договора за кредит съществуват, като след 1

07.01.20213 г. спрямо нея не е образувано друго производство, като счита, че правото на принудително изпълнения спрямо нея е погасено по давност, на основание чл. 110 ЗЗД, като извършените в хода на изпълнителното производство действия са й причинили вреди в размер на посочените по-горе суми. Моли за установяване, че не дължи претендираните вземания, както и за осъждане на ответника да и заплати обезщетение за претърпените вреди.

Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който признава исковете, доколкото възможността за принудително изпълнение на вземанията е погасена по давност.

Ищцата подава молба, с която моли за постановяване на решение при признание на исковете.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска си.

Моли за постановяване на решение при признание на исковете.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.

Отправено е и искане от страна на ищцата да бъде постановено решение при признание на исковете и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.

Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер на 359,63 лв. държавни такси и 1 010 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото не надвишава минимално предвидените размери в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Д. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, вземанията в общ размер от 6 899,12 лв. /шест хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, включващи сумата от 2 522,86 лв. главница по сключен между Д. К. Б. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01328958 от 20.01.2009 г., сумата о т 866,45 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, сумата от 419,40 лв. мораторна лихва за периода 30.03.2010 г. – 14.10.2011 г., сумата от 176,17 лв. разноски по Решение № 2901 от 22.06.2012 г. по гр.д. № 241/2012 г. на ВРС, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по Решение № 17 от 07.01.2013 г. по в.т.д. № 2710/2012 г. на ВОС, сумата от 2 814,24 лв. законната лихва върху главницата за периода 10.11.2011 г. –25.10.2022 г., за които суми е издаден Изпълнителен лист № 1329 от 02.03.2020 г. по гр.д. № 241/2012 г. на ВРС и в.т.д. № 2710/2012 г. на ВОС, и по които е образувано изп.д.№ * г. по описа на ЧСИ № * * Г.ев, поради погасяването на правото на принудително изпълнение по давност, на основание чл. 439 ГПК.

ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, обезщетение за 2 претърпени имуществени вреди в общ размер от 362,75 лв. /триста шестдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/, включващо платената по наложения запор върху банковата сметка на ищцата сума по изп.д. № *г. по описа на ЧСИ № ** в размер на 162,75 лв. и платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изп.д.

№ 20228920400738 г. по описа на ЧСИ № ** по договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022 г. в размер на 200 лв., на основание чл. 45 ЗЗД.

ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, сумата от 1 369,63 лв.

/хиляда триста шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми в полза на ищцата могат да се заплатят по посочената от нея банкова сметка в БАНКА ДСК с IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3