Решение № 105 от 18.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Харманли, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Гражданско дело № 20265630100028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба на Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ***, чрез адв.Д. Г. от АК – Ловеч против „Стик - Кредит” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл."*** с правно основание чл.55 ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищцата сочи, че със „Стик- Кредит" АД, ЕИК *** сключила Договор за кредит №1447037 с главница 281.21 евро и период от 30 дни. На 15.01.2026 г. упражнила правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК като отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем.

Ответното дружество изпратило извлечение, от което били видни претендираните суми. В случая ответното дружество признавало, че ищцата заплатила до момента сума в общ размер на 320.58 евро и претендирали допълнителни 865.28 евро по процесния кредит.

Ищцата твърди, че в договора за кредит се съдържа нищожна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че сумата от 39.37 евро от общо платените 320.58 евро била платена при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди „Стик- Кредит“ АД, ЕИК *** да й заплати платените при изначална липса на основание 39.37 евро, предвид недействителността на сключения между тях Договор за кредит №1447037, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.Претендира деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника - „Стик - кредит“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че договорът за кредит 1 бил валидно сключен между страните, като ищцата била изразила съгласие да се обвърже с него, като била информирана предварително за условията по кредита. ГПР бил правилно изчислен и в рамките на нормативните ограничения към датата на сключване на договора за кредит. При определяне на разходите по кредита не се включвали неустойки, които не било ясно дали ще се дължат и докога, тъй като неустойката била уговорена на ден и при предоставяне на обезпечение в хода на изплащане на кредита, спирала да се начислява.

Неустойката обезпечавала риска на кредитора и не била недействителна, а и ищцата можела да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му и да избегне заплащането без други последици. Неустойката не представлявала и неравноправна клауза, затова се дължало заплащането, поради което и искът следвало да се отхвърли. Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните не изпращат представител. С писмени молби са заявили,че поддържат доводите си изложени в исковата молба и отговора.

Съда след като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните намира за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът е предоставил на ищцата по силата на Договор за потребителски кредит № 1447037/04.08.2025г., сключен между страните, 281.21 евро и период от 30 дни, като лихвеният процент е бил 36 % годишно, а посоченият ГПР - 42,58 %; че в договора е предвидено, че в 3-дневен срок от сключването му ищцата е следвало да осигури обезпечение по отпуснатия кредит-поръчителство или банкова гаранция.В случай,че не представи такова-част 2 т.8,кредитора /ответника /начислява неустойка в размер на 192,50 лева.Ответника издал на ищцата удостоверение за активен кредит на 15.01.2026г.В него отразил ,че по договора сключен между тях, с общо дължима сума 1185,86 евро е платена сумата от 320,58 евро.Дължимият остатък бил 865,28 евро.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за връщане на платеното без основание поради нищожност на договор за потребителски кредит, който противоречи на закона, тъй като не съдържа реквизит - правилно посочване на ГПР, евентуално - поради нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищцата е платила на ответника повече от това, което е получила по кредита, като в договора за кредит има уговорена неустойка, която или не изпълнява присъщите по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, или се явява уговорена като изпълнение на условие за отпускане на кредит и съответно представлява разход по него, от който следва да се изчислява ГПР, но това не е направено и вписаният в договора ГПР е неправилен.При преценка на действителността на договора, съда е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР).Липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а е императивно установен в приложение към ЗПК, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея като част от общностното право на съюза.Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C377/14 Radlinger и Radlingerova, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПК като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по 2 негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПК представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

Правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземе информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара.Това е застъпено в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България,където е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

Съгласно чл. 17 от Договора ищцата е следвало да осигури обезпечение на кредита с поръчител или банкова гаранция, а ако не го направи съгласно чл. 27 ако не учреди това поръчителство или гаранция до три дена от отпускане на кредита, то дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената (т.е. невърнатата) сума по кредита на ден.

Следователно в договора всъщност се съдържат търговските условия за два вида кредит един с обезпечение, по който лихвата е 36 % годишно, и друг - необезпечен, който е значително по-неизгоден, защото за всеки ден се дължи и дневна лихва от по 0,9 % от невърната главница. Това § 1, т. 1 ЗПК нарича „търговско условие“, което определя разходите по кредита, т.е. изборът на обезпечение е следвало да се включи в дефинирания в същата разпоредба „общ разход по кредита“, което не е направено, като ГПР следва да се определи с неустойката от 0,9 % на ден, която става разход по кредита.

Изчислена като ГПР тази неустойка от 0,9 % на ден следва да се умножи по 365 дена в годината, както изисква приложението към ЗПК, т.е. само от допълнителната неустойка от 0,9 % на ден процентът на разходите по кредита става 328,5 %, т.е. ГПР определено е изчислен математически грешно. Съгласно цитираната по-горе практика на Съда на Европейския съюз това значи, че е налице хипотеза по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и следователно целият договор за кредит е нищожен по чл. 22 ЗПК. Следователно ищцата съгласно чл. 23 ЗПК е следвало да върне само полученото от нея- 550,00 лева-281,20 евро, а Ответникът признава, че ищцата му е платила 626,99 лева-320,58 евро и искът е изцяло основателен, доколкото плащането е без основание, и следва да се върне на ищцата,платеното без основание в размер на 39,37 евро .

При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.Следва да се присъдят разноски в размер на 25,57 евро ,платена държавна такса.

Така мотивиран, съда

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД „Стик - кредит“ АД, с ЕИК:

*** и адрес на управление: Шумен, пл. ***, да плати на Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ***, сумата от 39,37 евро (тридесет и девет евро и тридесет и седем цента ) платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит № 1447037/04.08.2025г., сключен между страните.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик - кредит“ АД, с ЕИК: *** и адрес на управление: Шумен, пл. ***, да плати на Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ***, сумата от 25,57 –двадесет и пет евро петдесет и седем цента , платена държавна такса,предсдтавляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Хасково, в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4