Решение № 1133 от 06.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500732 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 7931/30.12.2025 г., постановено по гр.д. № 9272/2025 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав, съдът е осъдил Софийски районен съд да заплати на С. Т. И., на основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), вр. чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 2000 /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на гр.д.№ 81/2023 г. на 49 с-в на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по електронен път - 17.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като е тхвърлил иска за главница за разликата му до пълния предявен размер от 25 001 лв.

Срещу това решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от С. Т. И., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи иска му в цялост. Решението в обжалваната част било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че първоинстанционния съд не е съобразил времето на забавяне на делото. Не били приложени установените от закона и приетите от съдебната практика както в България, така и на Европейския съд по правата на човека критерии за справедливо обезщетение. Обжалва решението и в частта за присъдените в полза на ответника разноски.

Ответникът по жалбата Софийски районен съд я оспорва и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

1

Срещу това решение в частта, с която са уважени исковете е подадена въззивна жалба от Софийски районен съд, който моли въззивния съд да отхвърли искът в цялост.

Решението в обжалваната част било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства не можело да се установи настъпване на твърдените от ищеца вреди. В случай, че се приемело, че били настъпили вреди, същите не били с интензитет налагащ тяхното обезщетяване. Жалбоподателя се позовава на практиката на българските съдилища и тази на ЕСПЧ.

Ответникът по жалбата С. Т. И. я оспорва и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Контролиращата страна – Софийска апелативна прокуратура счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявен от С.

Т. И. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), за осъждане на ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 81/2023 г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по електронен път 17.08.2025 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба е посочено, че първоинстанционното гражданско дело № 81/2023 г. на 49 с-в на СРС е образувано въз основа на искова молба от 02.01.2023 г., с която е предявен иск за дискриминация. Въпрек, че исковата молба била редовна и за производството не се дължала държавна такса, СРС върнал исковата молба като нередовна. По частна жалба на ищеца Софийски градски съд отменил разпореждането за връщане, но връщането на редовната искова молба отново забавило производството по делото. Първото открито съдебно заседание било насрочено едва на 13.05.2024 г. - около една година и четири месеца и половина след подаването на исковата молба, което било много повече от „разумния срок” по смисъла на чл.6 § 1 ЕКПЧ за насрочването съдебно заседание по дела, който „разумен срок” бил до 3 месеца според практиката на ЕСПЧ. Поради отсъствието на съдията - докладчик Д. Ц., първото заседание от 13.05.2024 г. било отсрочено за 01.07.2024 г. /забава месец и седемнадесет дни/, като в същото съдебно заседание делото било отложено за 16.10.2024 г. (забава от три месеца и две седмици). След това пак поради отсъствие на съдията, делото се отложило от 16.10.2024 г. на 27.11.2024 г. /забава месец и десет дни/ – общо 6 месеца и половина забава поради отсрочванията. Твърди, че делото било обявено за решаване на 12.03.2025 г., но към 12.08.2025 г., когато ищецът започнал да подготвя настоящата искова молба, ищецът след справка в информацията на СРС, установил, че все още няма решение – цели 5 месеца, което означавало още 4 месеца забава над едномесечния срок за решаване на делата, предвиден в разпоредбата на чл.235, ал.5 ГПК. Предвид гореизложеното ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба забавата вече е над 2 години, почти 2 години и 3 месеца.

Ответникът Софийски районен съд е възразил по допустимостта на иска, а по същество го е оспорил по основание и размер, като е претендирал да бъде отхвърлен като неоснователен. Посочил е, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за твърдените като претърпени от ищеца, неимуществени вреди, както и че са налице обстоятелства изключващи, респ. намаляващи отговорността му, като в тази връзка 2 са изложени фактически твърдения, свързани с хода на протичане на разглеждането на производството по гр.д. №81/2023г., 49 с-в, гражданско отделение на СРС.

Прокуратурата на РБ, конституирана като страна на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, изразява становище, че искът е процесуално допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От представените по делото доказателства се установява, че производството по гражданско дело № 81/2023 г. на 49 с-в на СРС е образувано въз основа на искова молба вх.№ 405/03.01.2023 г., с която е предявен иск от С. Т. И. срещу АССГ с правно основание чл.71, ал.12, т.3 ЗЗД дискриминация, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5005 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за проявена дискриминация от съдии в същия съд, изразяваща се в неприсъждане на адвокатско възнаграждение по същите дела, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

С молба от 05.01.2023 г. С. Т. И. е подал допълнение към исковата молба, като е посочил и съдебна практика на ВКС, съгласно която всякакви поправки на исковата молба, преди връчването на препис от същата на ответника, са допустими и не представляват изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК, без значение дали се допълва исковата молба с нови основания, петитум или страна.

На 09.02.2023 г. С. Т. И. е подал молба за бавност, тъй като повече от месец след подаването на исковата молба нямало движение по делото, като е отправил твърдения за пристрастност на съдебния състав, на който е поискан отвод.

С разпореждане №19818/13.02.2023 г. по гр.д.№ 81/2023 г. на 49 с-в на СРС съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца и конкретни указания, които да отстрани в едноседмичен срок от съобщението.

В едноседмичния срок за отстраняване недостатъците на исковата молба С. Т.

И. подал молба за бавност с вх.№ 1537/17.02.2023 г. на СРС, в която посочил, че са му дадени ненужни указания с цел съдът да оправдае бездействието си до момента. Изложил е твърдения за умишлено препятстване от съда на заведеното дело.

С разпореждане № 29505/06.03.2023 г. по гр.д.№ 81/2023 г. на 49 с-в на СРС, съдът върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

С Определение № 4894/19.04.2023 г., по в.ч.гр.д.№ 3610/2023 г. на СГС е отменено разпореждане № 29505/06.03.2023 г. по гр.д.№ 81/2023 г. на 49 с-в на СРС, като делото е върнато на съда за продължаване производството по делото.

С разпореждане от 27.04.2023 г. съдът е разпоредил на основание чл.131 ГПК препис от исковата молба да се връчи на насрещната страна за отговор.

На 16.06.2023 г. е подаден отговор на исковата молба.

С Определение № 12376/21.03.2024 г. по гр.д.№ 81/2023 г. на 49 с-в на СРС, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г., за когато е разпоредил да бъдат призовани страните.

С разпореждане от 10.05.2024 г. на зам.председателя на СРС е отсрочено разглеждането на делото за 01.07.2024 г., поради невъзможност на съдията-докладчик да разглежда делата си по здравословни причини.

В открито съдебно заседание на СРС от 01.07.2024 г. е проведено първото по делото заседание, при съобразяване на допълнението на исковата молба с основанието по молбата на ищеца от 05.01.2023 г., а именно, че отказът на съда да се произнесе по искане на ищеца за отвод по адм.д.№ 245/22 г. на АССГ също представлява дискриминация, тормоз и преследване от страна на ответника, докладът по делото е допълнен и е обявен за окончателен, като е дадена възможност на насрещната страна да изрази становище в 3 двуседмичен срок от получаване на препис от протоколното определение. Делото е отсрочено за 16.10.2024 г.

С разпореждане от 16.10.2024 г. на зам.председателя на СРС е отсрочено разглеждането на делото за 27.11.2024 г., поради невъзможност на съдията-докладчик да разглежда делата си по здравословни причини.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 27.11.2024 г. съдът не е дал ход на делото, тъй като в залата се е явило лице, което твърди, че е адв. С. И., но не представя нито лична, нито адвокатска карта, поради което и съдът не може да установи самоличността му.

Делото е отсрочено за 02.12.2024 г.

С молба от 06.11.2024 г. адвокат И. е представил относима съдебна практика по гр.д.№ 81/2023 г. на 49 с-в на СРС.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 02.12.2024 г. съдът е дал ход на делото, като е допуснал на ищеца един свидетел при режим на довеждане за следващо съдебно заседание.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 12.03.2025 г. съдът е дал ход на делото, провел е разпит на свидетеля С. С. и е дал ход на делото по същество. Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, като е дал на страните 20дневен срок за писмени бележки.

С. Т. И. е представил писмени бележки на 17.03.2025 г.

С Решение №15501/13.08.2025 г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС е отхвърлен като неоснователен иска на ищеца С. И., като са присъдени и разноски.

С Определение № 19165/ 22.05.2026 г. по гр.д.№ 81/2023г. на 49 с-в на СРС съдът се е произнесъл по искането на С. Т. И., депозирано на 05.09.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Препис от молбата по чл.248 от ГПК е изпратен на ответника на 24.09.2025 г.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство.

Във въззивната инстанция е представена призовка по в.гр.д.№ 505, изпратена до С. И. на 11.08.2026 г., с която е уведомен за насрочването на делото в открито съдебно заседание на 23.03.2027 г. По делото не е установено какъв е предмета на това въззивно производство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Решението не е недопустимо поради неспазване на изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, доколкото делото, по което ищецът твърди, че е допуснато нарушение на правото му по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, е било висящо към датата на предявяване на иска му В определението по чл. 288 от ГПК по въпроса е налице практика на ВКС /Решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о.; Определение № 267 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4519/2018 г., IV г. о. /, която се споделя от настоящия състав на съда и в която се приема следното: Предявяването на иск за 4 обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо без проведена процедура по глава ІІІа ЗСВ ( чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи административната процедура по глава ІІІа ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за обезщетяване на вреди от забавянето.