Решение № 807 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседА.е на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000502737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 766 от 29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 13901/2020 г. от Софийски градски съд е осъдил А. В. К., ЕГН ********** и Н. В. К. - Н., ЕГН **********, на основА.е чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, поотделно да заплатят на Н. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за лишаването му от правото на ползване на съсобствен имот - УПИ IV-3, кв. 135 по плана на гр. ***, м. „***“, с площ 384.50 кв.м., от които 50.50 кв.м. предназначени за улица, с административен адрес: гр.***, ул. „***“ № **, който имот е заснет с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица 394 кв.м., с предназначение - урбА.зирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, ведно със законната лихва, считаното от 16.12.2020 г., като е отхвърлил всеки един от исковете, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 21 000 лева (1/2 от 42 000 лева).

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:

- ответниците А. В. К., ЕГН ********** и Н. В. К. - Н., ЕГН **********, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК поотделно да заплатят деловодни разноски на Н. Г. Д., ЕГН **********, в размер на сумата от 260.08 лева;

- ищеца Н. Г. Д., ЕГН ********** поотделно да заплати деловодни разноски на А. В.

К., ЕГН ********** и на Н. В. К. - Н., ЕГН **********, на основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК, в 1 размер на сумата от 638.54 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца в частта, в която всеки един от главните искове е отхвърлен, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 21 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да осъди ответниците да заплатят дължимото му се обезщетение за ползата, от която е лишен за процесния период, ведно със законната лихва.

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответниците с обща жалба в частта, в която всеки един от тях е осъден да заплати на ищеца обезщетение на посоченото законово основА.е и разноски.

Молят да се отмени решението в атакуваната част и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Молят да се присъдят направените деловодни разноски в двете инстанции.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като е подадени в срок от надлежни стрА. срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Н. Г. Д., ЕГН ********** е предявил против А. В. К., ЕГН ********** и Н. В. К. - Н., ЕГН **********, искове с правно основА.е чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с наследодателят на ответниците са съсобственици на УПИ IV-3, кв. 135 по плана на гр. ***, м. „***“, с площ 384.50 кв.м., от които 50.50 кв.м. предназначени за улица, с административен адрес: гр.***, ул. „***“ № **, който имот е заснет с идентификатор № *** по КККР на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, 2 с площ по скица 394 кв.м., с предназначение - урбА.зирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване.

Ищецът твърди още, че:

- титуляр е на 5/8 ид. части от правото на собственост на УПИ, ведно с построените в него сгради;

- наследодателят на ответниците самоуправно е премахнал постройките и насаждА.ята, не го допускал в общия имота и го е отдал под наем на търговско дружество, което осъществява специализирана търговска дейност, предлагайки за продажба метални стълби, скелета и подемни съоръжения;

- с влязло в сила решение от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 33 614/2015 г. от Софийски районен съд е осъдил наслододателят на ответниците, на основА.е чл. 31, ал. 2 от ЗС да му заплати обезщетение за ползите, от които го е лишил само за месец май 2015 г. /от 01.05..2015 г. до 31.05.2015 г./, в размер на сумата от 3 625 лева, ведно със законната лихва;

- предявил е искова молба, с която е поискал осъждането на наследодателят на ответниците, на основА.е чл. 31, ал. 2 от ЗС да му заплати обезщетение за ползите, от които го е лишил, за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2015 г.;

- наследодателят на ответниците е починал на 25.08.2020 г.;

- предмет на настоящото дело са искове, с които е поискал осъждането на ответниците да му заплатят обезщетение за ползите от общия имот, от които е лишен, общо в размер на 42 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 16.12.2020 г..

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците А. В. К., ЕГН ********** и Н. В. К. - Н., ЕГН ********** не са подали отговор на исковата молба, но в първото по делото съдебно заседА.е техният процесуален представител е оспорил допустимостта и основателността на исковете, като е поискал да се отхвърлят с доводи, че съсобствения имот в процесния период не е ползван от техния наследодател и не е бил предоставен за ползване на трети лица.

Поискали присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Приложените по делото доказателства установяват, че ищецът и наследодателят на ответниците са съсобственици на процесния имот УПИ IV-3, кв. 135 по плана на гр. ***, м.

„***“, с площ 384.50 кв.м., от които 50.50 кв.м. предназначени за улица, с административен адрес: гр.***, ул. „***“ № **, който имот е заснет с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица 394 кв.м., с предназначение - урбА.зирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване.

Ищецът е титуляр на 5/8 ид. части от правото на собственост на имота, ведно с построените в него сгради.

Наследодателят на ответниците самоуправно

3 е премахнал постройките и насаждА.ята, не допускал ищеца в общия имот и независимо от обстоятелството, че е притежавал по - малка ид.част от правото на собственост върху общата вещ /УПИ/ го е бил предоставил за ползване на трето лице – търговско дружество, което е осъществявало търговска дейност, предлагайки за продажба метални стълби, скелета и подемни съоръжения.

С решение от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 33 614/2015 г. от Софийски районен съд, влязло в сила на 26.11.2018 г. е осъдил наследодателят на ответниците, на основА.е чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които го е лишил само за месец май 2015 г. /от 01.05..2015 г. до 31.05.2015 г./, в размер на сумата от 3 625 лева, ведно със законната лихва от 15.06.2015 г.

Наследодателят на ответниците е починал на 25.08.2020 г. – л. 34 и л. 35 от първоинст. п-во.

При постановяване на посоченото решение и присъждане на обезщетението в посочения размер е установено, че УПИ се ползва единствено и само за търговска дейност, като търговецът предлага за продажба метални стълби, скелета и подеми съоръжения.

В първата инстанция са извършени две единични и една тричленна оценителни експертизи - л. 81; л. 106 и л.157.

Вещото лице, извършило първата единична експертиза е определило общ размер на средната пазарна наемна цена за процесния период, в размер на сумата от 40 776 лева или обща средна месечна пазарна цена, в размер на сумата от 3 398 лева.

Вещото лице, извършило втората единична експертиза е определило общ размер на средната пазарна наемна цена за процесния период, в размер на сумата от 20 880 лева или обща средна месечна пазарна цена, в размер на сумата от 1 740 лева.

Вещите лица, извършили тричленната експертиза са определили общ размер на средната пазарна наемна цена за процесния период, в размер на сумата от 9 600 лева или обща средна месечна пазарна наемна цена, в размер на сумата от 800 лева.

Въззивният съд не кредитира заключението на втората единична и на 4 тричленната експертиза.

Писменото заключение на тричленната експертиза е материализирано на три стрА.ци, като на първа стрА.ца са изложени задачите и констативносъобразителна част за идентификатора на имота, както и че при огледа са установили извършването на търговска дейност в имота с продажба на метални стълби, скелета и подемни съоръжения.

Втората стрА.ца е запълнена от две снимки на УПИ, т.е. на търговска част и предлагА.те артикули.

Третата стрА.ца в преимуществената си част са посочени обяви за отдаване под наем на имоти от Столична община и заключение за общ среден месечен пазарен наем от 800 лева.

Настоящият състав намира, че това заключение е лишено от всякакви фактически констатации и изводи.

Процесният имот се намира в гр. ***, в ***, на ул. „***“ в нейната най търговска част и не е общинска собственост, поради което базата за сравнение е избрана от тричленната експертиза най - неудачно и произволно.

Не следва да се кредитира и заключението на втората единична експертиза.

Посочените от това вещо лица стойности на среден пазарен наем за имота също не кореспондират с местонахождението на имота и използването му за същата непроменена търговска дейност, при която има влязло в сила решение и присъдено обезщетение на ищеца само за един календарен месец, съобразно неговата ид.ч. от правото на собственост върху УПИ, в размер на сумата от 3 625 лева.

Вещите лица, извършили втората единична и тричленната експертизи не са отчели дори инфлационните процеси след датата 31.05.2015 г., а среден месечен наем от 800 лева за имот в централната част на гр. София, незастроен 5 с площ от 384 кв.м. и с мА.фестирано търговско предназначение е нереален.

За илюстрация може да се посочи, че наемът за ползването на една гарсониера в същата локация и процесен период е по-висок.

Възивният съд не кредитира показА.ята на свидетеля Г. Х. В., че в периода от 2015 - 2016 г. имотът е бил разграден, превърнат в бунище и не е използван за търговска дейност. Налице е пълно противоречие с фактическите констатации в решение от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 33 614/2015 г. от Софийски районен съд, което обвързва стрА.те по делото.